Ст.: Ще ти направя сравнение с бойните изкуства. Представи си, че някой си се упражнява в дадено бойно изкуство. Той не убива хора, за да се тренира, а се учи как да се защитава. Тези техники могат да го научат как да убива, но той няма да излезе навън и да го направи. Така че ако на нас ни е необходимо – ако сме на някой покрив и няма друг начин да се махнем оттам, защото ни е оставил някой хеликоптер – представи си колко е невероятно (смеят се)... но си представи колко по-вероятно е да си изпускаш рейса и да ти се наложи да тичаш, за да го хванеш и да трябва да преодолееш някое препятствие по пътя си. Така че ние учим неща, които ще са ни по-необходими.

Хр.: Това е като да се учиш да караш кола – учиш се, за да се придвижиш, а не да караш като луд с 200 км/ч.

Това ли е ползата от този спорт? Да хванеш автобус?

Ст.: Можеш да спечелиш много неща като тренираш паркур. Това обаче е част и от философията на спорта. Целта, разбира се, е да ставаш по-добър, да имаш по-добри резултати и да си по-бърз.

Как се предпазвате от наранявания?

Ст.: Колкото си по-силен и колкото по-голямо съзнание за възможностите си имаш, толкова по-безопасно е това, което правиш. Първо си проверяваш мястото, дали нещо няма да се счупи при скока, дали няма да се извади...

Вие тренирате ли из града – например да тръгнете от Синтагма и да стигнете до Монастираки по най-бързия начин?

Ст.: Това, което казваш сме го правили в корпуса на Университета и се нарича маршрут. Ако наистина е необходимо...

Защо казваш „ако е необходимо”?

Ст.: Ние сме като мравките. Като сме в града и ни хареса някое място може да останем там половин-един час, за да се позабавляваме. На останалите им се струва, че вършим маймунджулъци, но не е така. След това ще си продължим, може да ни хареса някое друго място и да останем и там.

Кое е най-хубавото място, на което сте тренирали?

Ст.: Представям си, че е някъде из Ориента, но още не съм ходил там. За мен най-хубавото място е в Университета.

Какви са отношенията ви с полицията?

Ст.: Има случаи в които са ни правили забележки и тогава спираме. Никога няма да отидем на археологически обект, за да тренираме. Опитваме се да открием места, където ще имат по-малко причини, за да ни изгонят. Например на стълби – там можеш да си правиш 5-6 основни упражнения и е трудно да те изгонят.

Какво правите, за да се развивате като трасори?

Хр.: Чрез обратната връзка с хората, които ни задават въпроси в сайта. Има неща, които не сме предвидили и ги допълваме. Иначе самите ние четем много за това как да тренираме, какви техники да използваме, за да не се нараняваме, когато се катерим по една стена например.

Колко души е добре да тренирате заедно?

Хр.: По мое мнение най-добре е двама-трима, иначе тренировката се обръща на майтап и не можеш да се концентрираш.

Паркур екстремен спорт ли е?

Ст.:Екстремните спортове целят да покачат адреналина. Да почувстваш резултата от това върху тялото си. При паркур тренировката е по-лека.

Хр.: Защото има полза от паркур, а от екстремните спортове няма полза – вземи за пример бънджи джъмпинг.

Ст.: Това че е екстремен спорт ще го чуеш от някои хора, които се занимават, но искат да го обожествяват, да му придадат качества, които не притежава, да кажат че е повече от това, което е.

Каква е степента на трудност?