Това заяви българският външен министър Ивайло Калфин в интервю за Мария Спасова и Стоил Топалов и след срещите на съвета НАТО-Русия и на външните министри на страните от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които се проведоха на гръцкия остров Корфу

-         Господин Калфин, как оценявате вчерашната среща НАТО-Русия? Кои неща надделяха – тези, които обединяват двете страни или тези, които ги разделята като Грузия и противоракетния щит в Европа?

-         Това е първа среща след август миналата година, когато започна конфликтът в Грузия, след което бяха прекъснати срещите НАТО-Русия. На практика вчера този диалог бе възстановен, със всички трудности след една година застой и след силното напрежение, което възникна по отношение на Грузия. Това, което вчера стана ясно е, че и НАТО, и Русия имат желание да продължат диалога и след срещата, която приключи вчера. Нещо, което е много важно, Русия потвърди ангажимента си да възобнови и военното сътрудничество с НАТО. Потвърди се необходимостта и двете страни по-тясно да си сътрудничат в Афганистан, по отношение на борбата с наркотиците и с пиратството, на борбата с тероризма. Така че има ясно очертани теми, по които НАТО и Русия ще продължат сътрудничеството си.

Това обаче не значи, че бъдещите отношения между НАТО и Русия ще бъдат безоблачни и без проблеми. От руска страна много остро бяха поставени въпросите за различното равнище на сигурност и за принципа на неделимата сигурност в Европа. Това е тема, която е редно да се обсъжда, но не може да се каже, че сигурността е игра с нулев резултат. В смисъл, че когато се увеличава за един се намалява за друг. Така че това е основно разбиране, около което имаме съществени различия. Укрепването на сигурността на НАТО не става за сметка на Русия и това е нещо, което Москва разбира по различен начин. Очевидно, че това ще продължи да се дискутира и в бъдеще. Важното е, че беше възобновен диалогът, беше възобновено сътрудничеството и бяха поставени на масата тези теми, които предизвикват напрежение у двете страни.

    -Споменахте за възобновяването на военното сътрудничество между НАТО и Русия. Означава ли това, че можем да очакваме съвместни военни учения между НАТО и Русия в някой граничен район – например Черно море?

-         За Черно море няма такива идеи засега, но Русия участваше и сега има покана и се надявам да участва пак в ученията Active Еndeavour, които обикновено се провеждат в Средиземно море. Русия преустанови участието си в тях, имаме уверенията, че те ще го възстановят, разбира се, там където има нужда и където има натовска операция.

-         Днес участвахте и на срещата на външните министри от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които на практика започват един диалог за новата архитектура на сигурността в Европа. Какво е българското място в таиз архитектура и въобще българската позиция в този диалог?

-     България е страна, която много може да каже по отношение на сигурността в Европа след тези усилия, които в продължение на години полагахме и то успешно за стабилизирането на Балканите и Югоизточна Европа. Именно Балканите са пример за това как един регион, разтърсван от конфликти и войни би могъл да намери общите теми за сътрудничество и общите приоритети, по които да се развива. Този подход трябва да се прeнесе в цяла Европа. Русия представи един план на президента Медведев още преди няколко месеца за нова рамка, нов механизъм, нова структура на сигурността в Европа, която ние и партньорите ни сме готови да обсъждаме, но в контекста на досега съществуващите институции, на запазване на досега поеманите ангажименти към договори, включително и Договора за обикновените въоръжени сили, в който Русия суспендира участието си. Включително за използването на всички механизми в НАТО, в Европейския съюз, в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Не да се създават нови структури, а да се потърси потенциала в сега съществуващите.

                  На второ място това, което ние настояваме да се случи е подходът да бъде балансиран. През 1975 година, когато започва Хелзинкския процес, който довежда до създаването на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която заседава в момента, светът се е намирал в най-острия период на Студената война. Но дори и тогава държавните глави са се уточнили да развиват сътрудничество в три посоки – военната сигурност, икономиката и човешките права. Така че ние настояваме днес, в днешни условия да не се отделяме от тези принципи. Разбира се, че трябва да си сътрудничим във военната област, но това сътрудничество трябва да е обвързано със зачитането на човешките права и спазването на договореностите в тази област. А също и с ангажименти в областта на икономиката, екологиятa, енергийната сигурност.

-         Има една тема, която стана много актуална в последните седмици – президентските избори и събитията след тях в Иран. Стана ли дума за нея на изминалите две срещи?

-         Досега имаше две изявления на председателството на Европейския съюз за Иран. Обсъждаме и нова позиция на съюза. Това, което се оформя като общо мнение е неприемането на подхода за използването на сила при разпръскването на мирни демонстрации но също и настояването, че трябва да има адекватен отговор на всички претенции за честността на изборите и достоверността на резултатите от тях. И въобще съществува едно притеснение във връзка с политическите процеси в Иран. Европейският съюз ще излезе с един комплекс от мерки, с които ще покаже, че уважава независимостта и суверинитета на Иран, но проявява в същото време особено внимание към спазването на общочовешките ценности.

-         Малко преди да дойдете в Корфу си разменихте задочни реплики с вашия сръбски колега Вук Йеремич по отношение на освобождаването на бившия косовски премиер Агим Шеку, който бе арестуван в България по искане на Сърбия. Тук очи в очи уточнихте ли различията с него?

-         Различията вероятно са в това, че за нас това е юридически въпрос. Решението на съда в България е много добре обосновано с редица международни спогодби. Сърбия го поставя като политически въпрос. Това не е политически въпрос и не би трябвало да бъде елемент от двустранните отношения.  Съдът в България спази законите.

-         Няма напрежение между България и Сърбия по този въпрос.

-         Нашето мнение е, че не би трябвало да има напрежение. Разбира се има известна негативна реакция в Сърбия, но ако действително сме разумни и уважаваме международната съдебна система, то трябва да признаем, че това е юридически въпрос и той бе решен според правните принципи.