Иван Петков

Специален пратеник на GRReporter във Варна

Наскоро завърши Петата световна среща на българските медии, която беше широко отразена и анализирана в цялото медийно пространство. В следващите редове ще ви предложа и своя чисто субективен поглед към този медиен форум по три причини. 

На първо място, през изминалите дни след края на срещата чувството, което най-ясно остана в мен, е не от някаква официална и формална среща, а от общуването на хора с хора, от обмяната на мнения, идеи и опит.

На второ място, в един от многобройните разговори там, един от моите събеседници изрази мнение, че в следващите години, медиите ще претърпят голямо развитие и особено медиите в интернет, така че да съвместят традиционния информативен характер с личното преживяване и социалния елемент в общуването. Повече интеракция!

На трето място, поради широкия си медиен отзвук, включително и по време на самата среща, не искам това да е поредната статия по темата. Начинът, по който хората си взаимодействат се промени много и това направи толкова популярни социалните мрежи и личните блогове. Затова моето желание е тази статия да е опит да се представи един малко по-субективен поглед върху събитието, своего рода социален експеримент. Да, скъпи читателю, следващите години ще бъдат време на много любопитни социални експерименти в интернет, те ще се извършват по метода на пробите и грешките и така ще се установи нов начин на общуване и разчупване на традиционната представа за „медия” и „новина”. Българските медии ще участват активно, поне това мога да обещая от страна на GRReporter. 

Ето че започнах с изводите от срещата, но те са необходими, за да бъде разбран засиления субективен момент в тази статия. Надявам се да ви хареса. И така – смело напред, защото късметът се усмихва на смелите! 

През 40-те минути полет от София до Варна, където щях да се присъединя към втората част на срещата, аз обмислях впечатленията си от официалното откриване в аулата на Софийския университет и очакванията си от програмата, от участниците… В ушите ми звучеше дълбокия глас на Кришна Дас, популярният изпълнител на индийски киртани, който ми напомняше, заедно с гледката, колко преходни и незначителни са някои от нашите тревоги, постъпки и проблеми.  

Първият ден на срещата започна с две теми, които отразих накратко в репортажа „Бъдещето на медиите е интернет и цифровата телевизия”. Ето и някои любопитни неща, които участниците в дискусиите споменаваха в различните теми:

*Румънската общност в Испания е най-голямата чуждестранна общност – близо 750 хиляди. За тях Румъния полага грижи, в смисъл на преки инвестиции в поддръжка на румънската преса зад граница. За българската преса няма никаква финансова помощ.

* Около 80% от националните закони, одобрени и ратифицирани от националните парламенти, се изготвят в европейския парламент. Тази явна препратка към наближаващите избори за Европарламент, всъщност подсказва и все по-нарастващата интеграция на Стария континент – процес, който може лесно да бъде подпомогнат от интернет медиите, защото в интернет няма граници, а технологията може да преодоле и езиковите бариери.

* Рекламният пазар, който по неофициални данни е около 250-200 млн. лева, ще се свие почти наполовина за настоящата финансова година. От кризата страда рекламата в традиционните медии – вестници и телевизия, а low-cost медиите, каквито са тия в интернет, бележат ръст.

*Има вестници, които са минали изцяло в онлайн вариант – „Чикаго Трибюн” и „Лос Анджелис Таймс”

*Някои от българските медии в чужбина споделиха своя позитивен опит от финансовата криза – растеж на приходите от реклама. В основата стои пазарен подход и оптимизиране на разходите.

*Аналоговата телевизия в България трябва да се цифровизира на два етапа – като по-реалистичен срок е 2015 година. Дори и технологични гиганти като САЩ и Япония, изостават.

*Всяка от големите и познати телевизии, като Канал1, БТВ, Нова телевизия и др, ще имат право на 8 цифрови програми, за сметка на 1 едната аналогова, която излъчват в момента. Логичните въпроси са два и са по-скоро риторични, чийто отговор е  „НЕ”:

1. Ще могат  ли телевизиите да произведат съдържание, което да запълни 8 телевизионни канали?

2. Ще може ли националният рекламен пазар да захрани толкова много програми? 

*Цифровата телевизия в България, ще ползва стандарта MPEG-4, който е по-скъп вариант, но по-качествен. 

*По-голяма част от българските домакинства ползват услугите на кабелни оператори. Очаква се силна конкуренция между тях и цифровата телевизия, която предстои да се въведе. 

Организаторите ни изненадаха и с едно неочаквано посещение в Евксиноград, където можахме да разгледаме градините, да посетим двореца и да опитаме от прочутото евксиноградско вино. 

През първия ден, на срещата присъства и Лаура Кирилова Чуканов, Мис Юта, с която имах възможност да общувам за кратко. Специално за нашите читатели се снимах с нея.