През Средните векове играта на табла е вече добре позната в Европа, спечелила си е име и слава в доста европейски страни. Някои от имената й са: «Tables» в Англия,  «Tavola Reale» в Италия, «Tablas Reales» в Испания. Въпреки популярността си в някои периоди от историята таблата е била забранена от църквата в дадени страни, тъй като е считана за игра на късмет. Крал Луи IX през 1254 г. забранява на придворните си да играят на табла, а впоследствие забранил на всички поданици.

Най-известният пример за запор над играта на табла е заповедта на кардинал Уолси от двора на Хенри VIII през 1526 г. да бъдат изгорени всички дъски за игра на табла. Англичаните не можели да се разделят с любимото си забавление и затова решили да направят така, че да не си личи, че дъската за табла е това което е. Така те решили да я сгънат на две, за да прилича на книга и да не им я конфискуват, за да изгори на кладата. Този вид на таблата остава и до ден днешен.

„Есето за таблата” на Едмунд Хоил

През 18 в. таблата вече е придобила авторитет в очите на църквата и вече се считало, че времето прекарано в игра на табла е творчески прекарано. Така през 1743 г. Едмунд Хоил, известен англичанин специалист по настолни игри издава „Есе върху играта на табла” и формулира правилата на играта като разкрива тактики за подобрение на играта, които и до днес са признати като полезни.

Също както в Европа, така и в Америка са играели на табла. Доказателства за това са печалбите и загубите от игри на табла, които показват сметките за разходи на Томас Джеферсън през 1776 г. – почти по времето, когато е писал Декларацията за независимостта.

Виртуалните турнири на табла в 21 век

В съвременната епоха на технологии турнири по табла обикновено се организират по интернет в множество сайтове на всякакви езици. Табла може да се играе за забавление, но има и доста виртуални пространства, където се играе с истински залагания. Таблата има свой профил дори в социалната мрежа Facebook, а записаните там нейни фенове наброяват повече от 50 000 души.