Галерия

1

Седмица след срещата на финансовите министри на страните-членки на Еврозоната, на която гръцкият им колега Янис Варуфакис постави подписа си под общото комюнике с искане за продължение на спасителната програма, кабинетът в Атина изглежда решен да изпълни поетите ангажименти само на думи.

Само днес министри от кабинета на Алексис Ципрас обявиха провеждането на промени, които целят връщането на стари и порочни политики и далеч не могат да бъдат определени като реформи. Сред тях са възстановяването на държавните радио и телевизия ЕРТ и връщане на работа на всичките съкратени 2600 служители, премахването на Висшия съвет за избор на персонал в държавния сектор, преразглеждане на проекта за разширение на инвестицията в златните мини в Халкидики и провеждане на парламентарно разследване относно меморандумите за финансова помощ.

В същото време страната е заплашена от липса на пари, а следващия месец ѝ предстои да изплати заем към Международния валутен фонд в размер на 1,5 милиарда евро. Правителството се готви да напълни държавните каси чрез борба с укриването на данъци и корупцията, докато продължаващото изтичане на влогове от гръцките банки затруднява още повече ситуацията.

За споразумението в Eurogroup, бъдещето на преговорите с кредиторите и перспективите на гръцката икономика GRReporter разговаря с бизнес консултанта Георгиос Прокопакис.  

Г-н Прокопакис, какво означава за Гърция решението на Eurogroup?    

Според мен решението на Eurogroup в общи линии гласи следното: „Остави гърците да се сварят в собствения си сос, след като все още не са или не казват дали са решили какво и как искат да направят и не искат да спазят поетите ангажименти. Ние сме задължени да предпазим еврото и банките”. Затова и в същността си единственото, което направи това решение бе да бъде избегната банковата паника и да внесе един баланс в банковата система.

Всичко останало е дори в по-лошо състояние от периода преди изборите. Единственото, което правителството успя да спечели – въпреки че според коментатори това щеше да спечели и Андонис Самарас, и който и да е друг гръцки премиер – бе отслабването на изискването за постигане на първичен бюджетен излишък от 3 на 1,5 на сто през 2015.

Но това е нещо, което малко или много отразява днешната реалност. Това 1,5 на сто съответства на почти 3 милиарда евро. В същото време погрешните действия и намалените държавни приходи увеличиха очакваната дупка в бюджета от 2,5 на 5-7 милиарда евро. Това означава, че тези 3 милиарда, които ще са резултат на намаляването на целта за постигане на бюджетен излишък на практика не съществуват, защото държавата няма приходи. Пример за това е, че едно от първите действия на днешното правителство бе да даде отсрочка от един месец за изплащането на ДДС за януари. Това е лудост – от една страна няма пари в хазната и от друга казваш на тези, които носят наказателна отговорност ако не платят ДДС, да не го плащат.

Но извън моята преценка, тепърва предстои да видим какви ще са последствията от решението на Eurogroup.

Основният проблем на Гърция е, че няма никакви аргументи, които да използва по време на преговорите и е притисната непрекъснато. Цялата тази история с преговорите през изминалите три седмици, шоуто и реториката на кабинета нямаше никакъв смисъл, защото кредиторите не трябваше да направят нищо друго освен да чакат до миналия петък, когато изтичането на банкови влогове щеше да е стигнало до там, че самото гръцко правителство да се принуди да затвори банките. Затова и на конкретното заседание на Eurogroup финансовият министър Янис Варуфакис преобърна изцяло своята реторика. Документът, който той отказа да подпише на предишното заседание, като твърдеше, че е бил различен от предложения му първоначално от еврокомисаря Пиер Московиси в крайна сметка беше по-добър от решението, което подписа на 20 февруари. Тоест, колкото минаваше времето Гърция се намираше във все по-тежка позиция.

Това продължава и сега, поради простата причина, че парите свършват, а в същото време не са предприети никакви мерки за осигуряване на финансиране. Вчера президентът на Европейската централна банка Марио Драги каза, че Гърция ще получи около 1,9 милиарда от печалбите от гръцките облигации едва след края на оценяването на прилагането на програмата, тоест след края на април. Така че към момента няма никакъв източник на финансиране. Към момента Гърция зависи изцяло от доброто желание на европейските си партньори да й позволят да издаде повече държавни облигации с цел да изплати както задълженията си към МВФ през март, така и заплатите и пенсиите в ущърб на банките. Нужно е в хода на преговорите Атина да намери начин да покаже „добро поведение”, за да може да се задържи над водата.

Според държавния министър страната може и да не е в състояние да изплати заема си към МВФ следващия месец. Съществува ли опасност да не могат да бъдат изплатени заплатите и пенсиите?

Единственият източник освен кредиторите са парите на държавни институции като осигурителните фондове. Въпреки че един от тях вчера отказа да вложи парите си в репо-сделки с държавни ценни книжа, все пак кабинетът ще може да си осигури определена сума. Твърди се, че общата сума, с която разполагат всички тези институции е около 3 милиарда евро. Правителството ще съумее да вземе половината от тях. Те са срочни депозити с падеж след 15 дни или един месец, които се подновяват и така могат да са в помощ в решаването на проблема с липсата на ликвидност. Но това е една съвсем временна мярка. Ако преговорите с кредиторите не протекат добре до април нещата за Гърция ще са много лоши.

Вярвам, че правителството ще успее да постигне споразумение с европейските си партньори, че през следващите две седмици ще изпълни всички поети ангажименти и ще замени онези, които не може да изпълни с други със същия финансов резултат. По този начин ще успее да постигне малко отслабване в строгостта на решенията на Европейската централна банка, която се нуждае от гаранции, за да приеме гръцките държавни облигации срещу ликвидност. В случая с Гърция гаранцията е спасителната програма.

Така че до сключването на споразумение страната ще крета по този начин. Няма да бъде оставена да фалира чрез кредитно събитие при неизплащане на заема към МВФ следващия месец, но всичко това ще е свързано с много трудности – кредитирането от Фонда за спешна ликвидност е скъпо, срочните облигации са още по-скъпи и т.н. Така или иначе, тази ситуация не е възможно да продължи за много дълъг период от време.

Според източници към момента гръцките банки разполагат с около 150 милиарда евро. В същото време продължава изтичането на влогове. Как може то да бъде спряно и какво може да се случи ако не спре навреме?

Това може да спре само с повишението на доверието от страна на вложителите, които трябва да се уверят, че няма проблем и няма за какво да се страхуват за депозитите си. В този случай те няма да имат причина да пазят парите си вкъщи или ако са бизнесмени – в чуждестранни банки, а ще ги върнат обратно в гръцките. Но за да сме справедливи трябва да кажем, че техните действия са оправдани. Не е възможно бизнесмените да рискуват като оставят парите си в гръцките банки и да бъдат принудени да закрият фирмите си ако те бъдат затворени. Това за тях е въпрос на оцеляване. Всичко това, което описах важи в случая, в който системата бъде оставена да се възстанови от само себе си.

Но несправедливото в случая е, че хората, които са запознати с нещата и имат пари са се погрижили да ги изнесат от по-рано. Фирмите откриха сметки в други европейски страни и пренесоха капиталите си , за да се защитят. Същото важи за богатите хора, които отдавна пренесоха парите си в чуждестранни банки. Сега се намираме в края на този процес на изтичане на капитали и хората, които отиват в банките, за да изтеглят парите си са дребните вложители. Сумите, които изтичат са големи, защото техният брой е много голям.

Не мисля, че ще се стигне до затваряне на банките. Въпреки че все още нямаме данни, към момента не виждаме опашки пред банките.  Но ако все пак изтичането на капитали продължи едно алтернативно решение е ограничението в движението на капитали. Не е задължително то да означава орязване на влоговете, но може да се изразява в много тесен контрол на средствата, които се изпращат в чужбина и в ограничение на парите, които могат да бъдат теглени от банкоматите.

Вероятно ли е това да се случи сега?

Беше много вероятно да се случи, ако не беше сключено споразумението в Eurogroup миналия петък. Ако в определен момент преговорите с кредиторите се усложнят и се наложи усещането, че няма да имат добър край, гражданите ще отидат в банките и ще изтеглят останалите в тях пари. Тогава гръцкото правителство ще се принуди да наложи такива мерки. Това ще бъде негово решение, което няма да може да припише на „лошите” кредитори. Ще бъде едно отбранително действие на гръцкия кабинет и на Банката на Гърция, което ще цели спасяването на банковата система. Така правителството ще поеме и моралната, и предметната цена за очевидното разрушение на гръцката икономика.

Правителството възлага много на борбата с укриването на данъци. Доколко може да се разчита на тази мярка, за да влязат пари в бюджета?

Борбата с укриването на данъци се състои от два стадия. Първият е установяването на нарушителя, който е укрил определената сума и удостоверяването ѝ. От него до реалното получаване на пари пътят е много дълъг.

Той преминава през съда, невъзможността на длъжника да плати и т.н. Защото ако той няма пари, защото ги е вложил в строеж и държавата конфискува сградата и няма на кого да я продаде, ползата е никаква.

Удостоверяването на укриване на данъци може да стане сравнително бързо и сумите да са доста високи. Такъв беше случаят и с прословутия израз на Георгиос Папандреу: „Пари има”. Той беше заявил, че правителството му очаква да събере 31 милиарда евро от укрити данъци. В крайна сметка и в продължение на 3-4 години успяха да съберат около 1,8 милиарда.

Мисля, че новият кабинет ще приложи различни методи: данъчна амнистия, орязване на данъчните задължения. То може да донесе приходи, но намалява удостоверена дължима сума. Тоест ако аз дължа 100 000 евро и се споразумеем да изплатя половината, в държавната каса ще влязат 50 000 евро, но балансът ще се натовари със 100 000 евро, защото се отписва целият ми дълг. Така че се изисква време, за да се види крайният резултат.

По същество обаче мерки като борбата с укриването на данъци и корупцията са дългосрочни мерки, които със сигурност трябва да бъдат приложени, но не са в състояние да решат краткосрочни финансови проблеми като изплащането на заема към МВФ през март и още по-малко падежите на облигациите към Европейската централна банка през юли и август. И със сигурност не могат да заместят предприемането на хоризонтални мерки като орязването на заплатите и пенсиите, които дават директни резултати.

Съществува ли вероятност да има орязване на заплати и пенсии?

Зависи от това колко стегнати ще бъдат нещата. Чета, че в правителствените среди се обсъждат дори варианти като да не се изплатят заплатите и пенсиите в държавния сектор в пълен размер. Например ако заплатата/ пенсията е в размер на 1000 евро, да се изплати половината и останалите 500 евро да бъдат изплатени по-късно или да бъдат изплатени под формата на облигации или нещо друго. В същността си мярката е налагане на принудителен заем.

За да могат гражданите да понесат това обаче е необходимо да бъдат внесени облекчения в останалите задължения. Например ако един човек започне да получава половината от заплатата си ще трябва да може да пазарува на вересия от бакалницата или данъчният служител да не ме притиска да платя данъците си веднага.

Тоест всичко това се разпростира в цялата система и е много съмнително доколко мярката може да се окаже успешна. От друга страна, ако държавата няма пари няма да има друг изход освен да спре плащанията.

При положение, че все още не се предприемат никакви реформи, колко време може да издържи Гърция без трети спасителен пакет?

Смятам, че по отношение на реформите, правителството ще осъществи лесните и привлекателни за част от поддръжниците си сред тях. Например ще проведат реформа в университетите, защото това няма да струва нищо. Тук няма да се спирам на въпроса доколко това в действителност ще бъде реформа или антиреформа. Във всеки случай ще направят някои от нещата, които нямат финансови последици за бюджети. В областта на икономиката обаче тенденцията в кабинета по-скоро е насочена към антиреформи, отколкото към реформи.

Колкото до третия спасителен пакет, за да бъдем справедливи трябва да отбележим, че според доклада на комисия от технократи от 1 октомври 2014 и при приложената от Самарас и Венизелос програма Гърция пак щеше да има фискален проблем  през юни 2015. Тоест настоящият проблем не е резултат само на действията на новия кабинет. Нещата са се движели в тази насока така или иначе.

Експертите бяха изложили този проблем още през септември миналата година и бяха изчислили, че на Гърция ще липсват 10 – 15 милиарда. Сега преценката им е, че ще са ѝ нужни 20 – 30 милиарда евро.

Личното ми мнение е, че трети помощен пакет, независимо  дали ще е нов меморандум, кредитна линия или каквото и да е друго е абсолютно нужен. Няма никакво съмнение за това.

Какво ще се случи в Гърция след юни ще е обект на дискусии през април и май. Тогава ще са ѝ нужни 7 милиарда евро за облигации с падеж през юли и август, държавните приходи ще са в много лошо състояние, ще е изминала цяла година от момента, в който банките престанаха да отпускат кредити и икономиката е в застой, ликвидността ще е обвързана в срочни облигации и т.н. Страната няма да има козове в преговорите и буквално ще бъде притисната до стената. Затова ще изостави всички теории на финансовия министър относно това, че заемите подхранват гръцката криза и ще приеме с радост третия меморандум.

В същото време повечето от хората в Гърция изглежда, че не си дават сметка за сериозността на ситуацията.

Да, хората вярват, че винаги ще се случи нещо, което ще поправи ситуацията. И това е така, защото винаги се случва нещо. Но това, което политиците и медиите не казват е, че всеки път когато нещата в Гърция се затруднят и Европа я спасява, това става на основата на постигнато споразумение.

Например през лятото на 2012. Първо Андонис Самарас премина от лагера на анти-меморандума към неговите поддръжници, няколко дни по-късно Марио Драги позволи на правителството да издаде държавни облигации и едва тогава Гърция успя да изплати облигациите с падеж през август същата година и избегна фалита. Същото стана и миналия петък с преобръщането на СИРИЗА от основните му позиции. Това беше едно огромно отстъпление.

Миналата година се очакваше и в крайна сметка бе постигнат икономически ръст, макар и малък. Какви са прогнозите за тази година и какво ще се случи с реалната икономика?

Прогнозата беше за повишение на Брутния вътрешен продукт с 2,9 на сто. Преди няколко дни Европейската комисия я понижи до 2,5 на сто, но очакванията са, че с този ход на нещата е много вероятно икономическият ръст ще бъде под  1 на сто.

Както вече посочих за днешната ситуация не е отговорна само СИРИЗА, но и предишните управляващи, защото икономиката е в застой още от месец май 2014. Това ще забави икономическото развитие и повишението на държавните приходи. Банковата система вече плаща голяма цена – чрез финансирането на Фонда за спешна ликвидност, изтичащите влогове, загубите от лихвите по кредитите, които при нормални условия биха отпуснали.

Мисля, че не трябва да очакваме промени в икономиката до септември. До юни ще кретаме едва – едва, поради факта, че все още ще текат преговорите по споразумението, юли и август така или иначе са „мъртви” месеци и единствената активна дейност е туризмът. Ако сключването на споразумението с кредиторите бъде успешно, от септември нататък ще проличи накъде вървят нещата.

С всички тези закъснения и увъртания Гърция се озова поне с година назад в хода на възстановяването си. Ако правителството на СИРИЗА бе поискало удължение на програмата още в първия ден след избирането си щеше да спечели три седмици, през които можеше да обсъди условията, нямаше да има отлив на влогове от банките, чуждестранните инвеститори, които искаха да купят обекти в Гърция щяха да обмислят как ще продължат. Докато в момента всички тези неща ги няма – нито парите в банките, нито инвеститорите. Ако правителството беше направило пословичното си „кълбо” тогава със сигурност Гърция щеше да бъде в много добро състояние. При сегашните условия обаче не виждам как може да се постигне какъвто и да е икономически ръст.