Галерия

3

2

1

Документалният филм „Да умреш за истината” се появи на гръцките киноекрани преди около месец. В него авторите представят трагичните съдби на журналисти, оператори и фоторепортери, които са загинали в Ирак от началото на войната през 2003 до днес.

Филмът представя колко е важно присъствието на журналистите на бойните полета, за да могат последствията от тях да станат известни в целия свят и алармира, че ненаказанието на виновниците за убийствата е правилото, а не изключение. Представят се мненията на повече от 60 журналисти, медийни деятели, писатели, интелектуалци и членове на семействата на хората, които са били превърнати в мишени. Филмът е сниман в Ирак, Великобритания, САЩ, Испания, Украйна, Катар, Италия, Белгия и Гърция.

Преди няколко дни филмът е бил класиран във финалната тройка на международния фестивал, организиран от арабската мрежа Ал джазира, на който са участвали 284 филма от 92 страни.

GRReporter се срещна с автора на „Да умреш за истината” и член на изпълнителната комисия на Международната федерация на журналистите Никос Мегрелис.  

Какво ви накара да направите този филм?

Реших да направя филма по две причини. Първата е мълчанието, което идва след убийството на някой наш колега в момент, когато се опитва да предаде новината и картината на нас. Тук се крие и един парадокс. Докато този човек е жив и предава новините всички хора коментират неговото мнение, критикуват го или се съгласяват с него, той формира общественото мнение за това, което се случва на бойното поле. Така той се намира в живота на всеки нас.

Когато обаче той умира по време на работа настъпва пълно мълчание. Най-много да се сетим за него в рамките на един ден. След това името му просто се допълва към зловещия списък с убитите на бойното поле в края на всяка година.

Това мълчание съдържа в себе си и една несправедливост. В повечето случаи, в които журналисти са загубили живота си хората, които са участвали в тяхното убийство не сядат никога на подсъдимата скамейка. Не е провеждано никога съдебно разследване. Това е и несправедливо и срамно за нашата култура, но и за човешките права.

Втората причина беше, че като член на ръководството на Международната федерация на журналистите участвах в преговорите и приемането на първата в историята на ООН резолюция за защитата на журналистите на места, където се провеждат военни действия. Тя бе гласувана през декември 2006 с единодушно решение на Съвета за сигурност. Но докато общественото мнение не стане съпричастно тези решения плавно и сигурно ще се доближават до кошчето за отпадъци.

Така реших, че един филм на тази тема би могъл да обедини общественото мнение, защото този проблем не засяга само една група хора, а правото ни на информация.

Ако не съществуват хората, които да ни информират, ние не знаем нещата. Ако не знаем, не можем да реагираме. И тогава отново ще настъпи мълчание. За да го пречупим ще трябва да защитим тези хора, които се намират там и предават новините и картините от една война. Не това, което искат да ни покажат механизмите на пропагандата. Те целят да ни покажат колко добри оръжия използват, с какви сили разполага всяка страна, колко самолети летят и колко ракети са изстреляни. Това е едната и евентуално по-зрелищната страна на войната. Истинската й страна обаче са нейните последици върху живота на обикновените хора. Болката, разрушените домове, разбитият всекидневен живот и целият негов обрат. За да може цялата тази информация да достигне до нас, които за щастие не сме засегнати от войната трябва журналистите да се намират на мястото, където се случват събитията.

Доколко са подготвени журналистите за това, с което ще се сблъскат на бойното поле?