Галерия

1

70% повече пенсионери в Гърция през 2060 година показа проучване на синдикатите в страната. Застаряването на нацията неизбежно ще доведе до увеличаване на съотношението между работещи и пенсионери като предвижданията са, че две-трети от населението няма да е в трудоспособна възраст. В същото време целта на правителството е в следващите 50 години разходите за пенсионно осигуряване да не превишават 2,6% от БВП. Оценките са, че ако не се промени законовата  и структурната рамка на социалното осигуряване, през 2060 година разходите за пенсии и социални помощи ще са 25% от БВП – сума, непосилна за която и да е икономика.

Данните бяха изнесени от научния сътрудник на гръцките синдикати Сервас Роболиас, който говори на годишния форум за бъдещето на социално-осигурителната система в Гърция, организиран от списание Economist. Темата бе „Реформата в социалното осигуряване- Ще проработи ли?” Специалистът заяви, че в момента по-голямата част от работещите в Гърция са на възраст около 50 години, което означава, че ако се спазят препоръките на надзорната тройка за ограничаване на разходите в социалното осигуряване до 2,5% ръст, правителството ще трябва да „убива” пенсионерите, за да не харчи пари.

„Целта на системата за социално осигуряване не е да произвежда разходи в държавния бюджет. Тя е система за прехвърляне на разходи от настоящето към бъдещето. Затова вноските не се изчисляват в държавния бюджет като настоящ приход, а като отложен разход”, обясни икономическият консултант на гръцките синдикати. Според него отговорът не е в съкращаването на разходите за пенсии, а в намирането на нов тип икономическо развитие, което ще се основава на развитие на сектори и технологии с висока добавена стойност и ще доведат до образуването на първични бюджетни излишъци, колкото се може по-скоро.

Той предвиди, че за разлика от кризите в други страни излизането на Гърция от сегашната ситуация няма да доведе до връщане на загубените работните места. Сервас Роболиас даде пример със средната стойност в Европейския съюз за периода 2002-2008 година. Тогава средният икономически ръст в съюза е бил 9% от БВП, а повишаването на заетостта е достигнало 6%. В Гърция обаче за същия период увеличението на БВП е достигнало 16%, а увеличението на заетостта не е надминало 5,9%. Той обвини правителството, че се е фокусирало върху отпускане на държавни субсидии към предприятията, вместо да се насочи към нов тип икономика, която ще даде по-добри резултати в събирането на социално-осигурителни вноски и ще увеличи заетостта.

Според очакванията на правителството положителният икономически ръст няма да дойде в Гърция преди 2012 година, а след този период неговата стойност няма да надмине 1%-2% от БВП. Президентът на Организацията на трудовите бюра в страната Илияс Кикилиас заяви, че до момента не е открит начин да се осигурят нови работни места в период на рецесия. „Икономическото развитие е важно, но не и задължително за отварянето на нови работни места”. Той даде пример с периода около Олимпийските игри в Гърция през 2004 година, когато местната икономика е имала положителен икономически ръст между 4%-5% , а безработицата е била на същите като днешните нива - 11%-12% от работната сила в страната.

„Целта ни е да запазим настоящите работни места в страна, която няма традиции да спазва стриктно определени политики”, подчерта Илияс Кикилиас. Гръцката икономика в края на 2010 година отбелязва рецесия от около 5,4% и като резултат от намаленото потребление и повишаването на преките и косвени данъци, предприятията в страна изпитват сериозни затруднения. Организацията за поддържане на заетостта е стартирала 23 нови програми, които са съсредоточени около субсидирането на социалните и здравните вноски на работещите, така че предприятията да запазят вече съществуващите работни места и да не се прибягва до съкращения или фалит.

Главният секретар на Министерството на заетостта и социалното осигуряване Атина  Дрета представи предимствата на новия закон за социалното осигуряване. Тя поясни, че той не е съвършен и не решава всички проблеми на сектора, но дава базата за създаването на една по-сигурна, стабилна и равноправна система за бъдеще.  Най-важните точки след реформата в социално-осигурителната система са свързани с повишаване на възрастовата граница за пенсиониране, съобразена с новите условия, в които се развива гръцкият трудов пазар. От първи януари 2011 година минималната възрастова граница за излизане в пенсия е 60 години, като осигуреният има 40 години работен стаж, за да получи пълна пенсия. За всички, които искат да се пенсионират, но нямат 40 години работен стаж с плащани социални вноски, пенсията е намалена с шест на сто от полагаемата сума за всяка година преди навършване на 65 години.

Процедурата по изкупуване на осигурителни години също е променена, като процентите във всички осигурителни каси са уеднаквени и варират между 0,8% и 1,5%, като сумата се увеличава с работния стаж. „По този начин се улеснява системата, спестяват се разходи и най-важното е, че се стимулира оставането на работа до официалната пенсионна възраст, като цената на изкупуването на годините за пенсия се увеличава с наближаването на законно приетата възраст.”

 С новия закон за заетостта и социалното осигуряване се прие и нов тип изчисление на пенсиите, като се взимат предвид общата сума на доходите за целия осигурителен период, а не само петте най-добре платени години в целия работен стаж, както бе до сега. Модернизирането на списъка с нездравословните професии също е в плана на правителството, като трябва да приключи през лятото на 2011 година.

Атина Дрета заяви, че причините за кризата в гръцката социално-осигурителна система се дължи най-вече на липса на упревленска отговорност в сектора, както и липса на информация за икономическото състояние на държавните институции – болници, предприятия и др. Тя подчерта, че решаването на тези проблеми не е лесна задача. Проблемът с отчетността се очаква да се реши до януари 2011 година и е част от програмата на социалистическото правителство за оздравяване на публичния сектор. Според нея би било добре да се създаде отделна организация по белгийски тип, която да се занимава изключително и само със събиране на социалните вноски.

Проблемите със сивата икономика и пропуските в събирането на дължимите вноски е един от най-сериозните проблеми на министерството. Според информацията, предоставена от работните синдикати в гръцката икономика се губят около 53% от задължителните социално-осигурителни вноски. Преструктурирането на най-голямата социално-осигурителна каса ИКА трябва да влезе в сила до лятото на следващата година, за да се намалят разходите й. „Следващите три месеци ще са изключително трудни. Трябва всички политически сили да се включат в промените, а обществото да ги подкрепи”, заключи  Дрета.

Ровертос Спиропулос  изпълнителен директор на социално-осигурителната каса ИКА говори за предизвикателствата, пред които правителството е изправено, за да намали до минимум дефицитите на организацията. Тя е основана през  1934 година, но с години са били създавани нови социални по-малки каси, които са утежнили системата и затруднили отчетността.

Сливането на пенсионното със здравното осигуряване в един тип вноски е друга основна грешка допусната в миналото, заяви Ровертос Спиропулос. Професионалните каси се оказаха също тежест, която увисна на плещите на работещите и се оказа без покритието спрямо производителността. Специалистът заяви, че фалитът на основните осигурителни каси е бил предвидим още в началото на 90-те години на миналия век, но липсата на политическа смелост и управленческа далновидност са попречили да се проведат правилните реформи по-рано. Според него е била направена важа крачка през 1993 година, когато тогавашното правителство е въвело еднакви права и задължения към социално-осигурителните каси, без значение към коя организация са били осигурени гражданите. Законът Ловердос-Кутроманис, който представи  главният секретар на министерството на заетостта и социалното осигуряване Атина  Дрета и сливането на малките осигурителни фондове в организацията на ИКА е друга важна стъпка в осъвременяването на системата, която за съжаление е закъсняла с около 50 години по преценка на Спиропулос.

Герасимос Вудурис изпълнителен директор на социално-осигурителната каса на заетите в свободни професии, заяви, че неговата организация все още изпитва структурни и организационни проблеми. Касата е обединила в себе си касите от различни сектори, има 835 хиляди души, които плащат осигуровки, 320 пенсионери и около 2800 служители. Основната възрастова група на хората, осигурени в този здравни-пенсионен фонд е между 41-50 години. 80% от приходите на касата са от вноски, като изплащаните пенсии са приблизително на същата стойност или общ разход от около 4,05 милиарда евро. Около 300 хиляди са длъжниците на касата, които средно дължат не повече от 10 хиляди евро на човек. 85 хиляди от осигурените са искали да се възползват от възможността да изплатят на дози натрупаните задълженията към касата.

Управлението на социално-осигурителния фонд е установило, че независимо от направените улеснения за изплащане на стари дългове към касата, вноските са все още високи за икономическата ситуация в страната. Затова предложението е да се увеличи срока за изплащането им от 12 на 24 месеца. Принципът е „по-добре късно, отколкото никога” особено в период, когато Гърция е в процес на фискална консолидация и структурни реформи.  Длъжниците ще могат да плащат текущи сметки към организацията, докато изплащат стари задължения. Предложенията на шефа на социално-осигурителния фонд на свободните професии е да не се увеличават вноските за социално осигуряване на заетите в свободните професии, поради икономическата рецесия в следващите три години.

Частните застрахователни компании също взеха участие във форума „Реформата в социалното осигуряване- Ще проработи ли”. Изпълнителният директор на ΕFG Eurolifе Александрос Саригеоргиу заяви: „Проблемите на социалното осигуряване са два: управленчески и структурни”. За управленческите проблеми Саригеоргиу обясни, че са покрити на задоволително ниво от новия закон за социалното осигуряване, който влезе в сила тази година. За структурните, обаче нещата са по-сериозни. Почти със съжаление той каза: „Последните изследвания показват, че настоящата система не е достатъчно ефективна. Все повече от нас ще живеят повече години и с изисквания за по-добър стандарт на живот”. Причините са в демографския срив след baby boom-а на 50-те години на двадесети век и тенденциите на застаряване на гръцката нация и не само на нея.

Решение и спасение на проблемите с държавното осигуряване е съдействието на публичния сектор с частните компании, както и осигуряването на стимули за образуването на допълнителни спестявания, които ще допълнят доходите на гражданите в бъдеще. Александрос Саригеоргиу, който също така е и президент на Комисията на животозастраховането, здравното и пенсионното частно осигуряване и банковото застраховане, както и член на борда на директорите на Асоциацията на гръцките застрахователни компании обясни: „Отговорът се крепи на три пилона – данъчни облекчения, нормативна рамка и контрол”. Така очерта предпоставките за създаването на една нова социално-осигурителна система, в която държавно и частно осигуряване ще се съчетаят, за да предоставят желаното качество на живот в третата възраст.

Александрос Саригеоргиу добави, че частните застрахователни компании са готови за диалог. Той не отрече, че в миналото частното застраховане е имало своите недъзи, но днес всички компании, които искат да са успешни в дългосрочен план са подчинени на изискванията на Solvency II. Правилата, които влизат в новата система за контрол на капиталовата адекватност на застрахователните дружества ще бъдат окончателно приложени през 2012 година и гарантират добросъвестното управление на частните вноски и осигуряват още едно условие за успешни пенсионни спестявания. Според застрахователят частните дружества могат да споделят успешния си опит в управлението на здравните разходи и да си съдействат с публичния сектор в преструктурирането на здравната система в Гърция. В момента тя отбелязва чудовищни дефицити, които са резултат от разхищително управление и липса на контрол.