Галерия

1

Фатима Табоада Лопез

Стажант

Преводач, писател, културен медиатор ... Това е Виктор Андреско, директор на Институт Сервантес в Атина от ноември 2012 г. и GRReporter и Фатима Табоада Лопез имаха възможността да разговарят с него. Роден в Мадрид през 1966 г., той е изучавал славянска филология и е работил като литературен критик в испанските вестници „АВС” и „Ел Паис”. След една година в Атина, той е много щастлив да бъде в града и признава, че ще  му бъде трудно да го напусне, когато настъпи моментът да направи това.

Има ли голямо търсене за испански език в Атина?

Да, всъщност в Гърция има голямо търсене за чужди езици и по традиция, гърците обичат испанския език. Сега нямаме толкова много курсисти както преди, но мисля, че всяка академия и културен център са изправени пред същия проблем, защото ситуацията в момента не е толкова добра. Имаме 1000 курсисти, които посещават курсовете ни всяка година и повече от 4000, които преминават успешно теста за получаване на DELE (Диплома за испански като чужд език). Притажването на сертификати за чужди езици в Гърция е много важно и обичайно нещо. В Атина преди 4 или 5 години, 6000 курсиста годишно вземаха този изпит.

Какви инициативи реализирате, за да се подобри дейността на Институт Сервантес в Атина?

Ние искаме да създадем една балансирана представа за испанския език. Популяризираме езика, но също и културата, и имаме подкрепата и помощта на посолствата на страните от Латинска Америка, особено на Мексико, Венецуела, Аржентина и Чили. Това ни позволява да предложим един общ поглед към стандартния испански език, защото понякога хората забравят, че испанският не е езикът, който се говори само в Испания, тъй като повече от 500 милиони души в повече от 20 страни  също го говорят. Хората си мислят, че ние сме бедствиe в политиката и велики в спорта, но пропускат някои неща, като нашия език и нашата култура, които са много привлекателни. Това е трудно, защото има много културни центрове в Европа, които също се конкурират да насърчават изучаването на техните езици. Ние трябва да покажем на гърците, че Испания е врата към Латинска Америка, която е много важна развиваща се икономика.

Какви събития или дейности организира центърът?

Провеждаме така наречените "драматични четения" на испански пиеси на гръцки, така че хората да дойдат и да получат представа за това какво се случва в испанския съвременен театър. В следващите месеци ще имаме шест четения на автори като Хуан Майорга или Серхи Белбел. Също така имаме испанско а-ла-карт кино, където хората избират, през Facebook, какво биха искали да гледат и ние го показваме. Сътрудничим си и с гръцката филмотека и посолствата на страните от Латинска Америка и правим филмови сериали с тях. Организираме и възпоменателни актове - с помощта на аржентинското посолство ще отбележим годишнината от рождението на Хулио Кортасар. През юни ще се състои важен фестивал, който се нарича LEA (Литература в Атина) и ние участваме в него всяка година. Интересуваме се от алтернативни форми на финансиране като така нареченото споделено финансиране (crowdfunding) и така помагаме на млади режисьори да показват филмите си в нашия център. Опитваме се да правим динамични неща, защото хората се отегчават, ако организираме само конференции със значими автори. На 6 март ще бъдем домакин на събитие организирано в чест на Емилио Пачеко, който е много обичан тук в Гърция. Също така бих искал да спомена и нашата библиотека, където организираме различни мероприятия. Освен това се опитваме да популяризираме автори, които са добре познати в Испания, но не и тук, защото все още не са преведени.

Какви прилики и разлики откривате между Испания и Гърция?

Това, което намирам за най-поразително е, че когато вървиш по улицата изглежда, че хората говорят на испански език, тъй като имат подобни звуци и произношение и човек се чувства като у дома си. Хората обичат да бъдат по улиците и да се наслаждават на слънцето и хубавото време точно като испанците, мисля, че сме много средиземноморски нации. Те са много хедонистични, обичат да се радват на живота и да го живеят с лекота, обичат културата и мисля, че и двете нации обичаме да си губим времето артистично.
Щях да кажа, че закъсняването е разлика, но всъщност това е една прилика с Испания. Бих казал, че трафикът е много хаотичен понякога, хората не използват каска, когато карат мотоциклет и пушат във всички барове. Те имат трудности при възприемането на европейските закони, защото законите са същите, както в Испания, но малко хора ги уважават. Понякога има инциденти, но най-забавното е, че те започват да си крещят един на друг по много агресивен начин, но в крайна сметка, нищо не се случва. В Испания, напротив, това понякога може да завърши с трагедия.

Смятате ли, че е лесно за един чужденец да свикне с града и гръцките навици?

Обичам Атина, но трябва да призная, че е много трудно човек да се адаптира тук, ако не знае езика. Въпреки че много хора говорят английски и дори ако не го правят, те винаги се опитват да ти помогнат. Всъщност това се случва навсякъде, ако се преместите от собствената си страна. От друга страна, тук е невъзможно да намерите електрически контакти в баните, така че не можете да използвате никакъв електроуред и това е много странно за мен. Но не мисля, че тук е по-трудно да се свикне с нравите, отколкото в други страни. В действителност, тук се адаптирах по-добре, отколкото в Милано например. Гърция ни е по-близка от Северна Италия. Обичам как, когато попитате някого къде е дадена улица, човекът ви води до нея. Така че от моя опит мога да кажа, че е лесно да се свикне с Атина. Освен това, мисля, че гърците са като испанците и затова те се отнасят така добре с нас.

Вие сте бил директор на Институт Сервантес в Милано и Москва. Можете ли да сравните своя опит в тези градове с този в Атина?

Трудно ми е да кажа, човек не осъзнава колко много обича един град, докато не го напусне. Пазя добрите моменти, които имах в Москва и Милано и съжалявам за нещата, които не можах да направя там. Например, не пътувах из Италия колкото исках, но мисля, че ще ми бъде трудно когато трябва да напусна Атина, защото наистина харесвам града. Факт е, че се чувствам много щастлив тук и не знам дали бях толкова щастлив, когато работех в Милано или Москва. Работата в Институт Сервантес е много хубава и интересна, където и да си, но понякога условията на града не са най-добрите. Москва е толкова голям и шумен град, а Милано е много тих, мисля, че Атина е нещо по средата и считам, че гърците се отнасят много добре към мен.

Смятате ли, че преподаването на испански език се превръща в начин за испанците да емигрират от Испания ?

Да, разбира се. И ще видите, че скоро в Бразилия, поради политическото решение да направи испанския официален език заедно с португалския, ще има търсене на голям брой испански учители. Сега много работодатели изискват сертификати, за да назначат някой като учител по испански, но преди, самият факт, че си испанец и знаеш испански беше достатъчен, за да преподаваш. Например, много хора отидоха в Китай по различни причини и се установиха там като учители по испански.