Галерия

1

Това според мен са факторите, които ще подкопават стабилността на този кабинет. И независимо дали ще станем свидетели на падане на правителството в рамките на сегашната или на следващата вълна на протести в началото на есента или по-късно, техният основен смисъл отива отвъд политическите резултати, които могат да постигнат в краткосрочен план. Защото същинският им смисъл е укрепването на тази култура на непримиримост към тежките управленски безобразия, нарастването на готовността за гражданска активност, която да бъде всекидневна и настойчива по различни теми, свързани с развитието на страната. В една такава среда всякакви правителства, които управляват като настоящото ще бъдат нестабилни.

Някои коментатори са на мнение, че протестите отслабват. Как виждате тяхното бъдеще?

Аз не съм сигурен, че протестите намаляват. За съжаление сме свидетели на една “война на интерпретациите” за това какво точно се случва в страната. Тя преминава и през количественото подценяване на броя на протестиращите хора.

Напротив, моето мнение е, че колкото повече продължава този протест, той ще става по-устойчив. Не е задължително да си представяме тази устойчивост като тримесечно присъствие на хората на площада без прекъсване. Но това чувство на скрепяване на взаимната гражданска солидарност, на което сме свидетели, според мен носи гаранциите, за които вече споменах.

От моя гледна точка е изключително важно това, което се случва през последните дни, а именно нарастването на подкрепата за протестите в страната от хора, които в момента не живеят в България. Видяхме как само за няколко дни се увеличи броят на градовете и хората, които заявиха своята подкрепа за протестите. Това според мен е едно изключително важно развитие на нещата, защото без подкрепата и участието на хората, които живеят и работят извън страната, на сега протестиращите ще им е по-трудно да постигнат целите си.

Така че не мисля, че протестите залиняват и ще изчезнат.

Разбира се, те не могат да продължат вечно и това е ясно на всички. Но така или иначе, независимо дали ще се постигне непосредствената политическа цел, свързана с оставката на правителството, самият факт, че то беше толкова трайно парализирано от тези протести, според мен предвещава неговата политическа неспособност да управлява за дълъг период от време.

Коя според вас е алтернативата за управлението на България в случай, че има предсрочни избори в даден момент?

В момента в България често се поставя въпросът “какво следва”. Според мен той спира много хора да излязат на улицата. За съжаление, отговорът му не може да бъде еднозначен дотолкова, доколкото ние наистина сме попаднали в политическа система, в която има тежко недоверие към почти всички налични политически партии.

От тази гледна точка по-дългосрочната промяна ще дойде не само през това да се променят субектите в политическата система, а начинът и културата, с които те управляват. Защото реалността е, че само с тези протести и само с падането на това правителство едва ли можем да очакваме драматично преконфигуриране на партийната система.

Всъщност става дума за една политическа промяна, която при добро развитие на нещата би следвало да се случи с няколко стъпки. Те разбира се включват и появата на нови политически субекти. Но в по-непосредствен план гаранциите за това да тръгнат нещата в страната не са толкова свързани с бързата и внезапна поява на някакви нови партии - “бели лястовици”, а с промяна на начина, по който се управлява в резултат на този постоянен граждански натиск.

Дясното политическо пространство не е представено в българския парламент, въпреки че ГЕРБ се смята за дясна партия. Виждате ли да се случва нещо вдясно, да се ражда някаква нова идея, която да промени начина и културата на управление?

За мен лично няма съмнение, че в резултат на протестите ще се появи по-единен десен политически субект. На този етап ми се струва, че е рано да прогнозираме дали в крайна сметка това ще бъде коалиция между политически партии или ще се върви към създаването на нов, единен политически субект. В момента има различни мнения по този въпрос, включително и между партиите, които водят тази дискусия.

За да предвидим какво ще се случи трябва да си даваме сметка, че пред тези партии стои все още една неразрешена дилема. И тя е свързана с това дали те се самоорганизират като дясно политическо тяло или като политически партии с различни идеологически профили, които просто се обединяват около идеята за нов тип правене на политика.

Засега нямаме отговор на този въпрос, защото до момента преговорите приличат повече на преговори между партии, които искат да направят заявка за ноя начин за правене на политика, а не са толкова израз на желанието задължително те да са в основата на единен политически субект.

Защото и по отношение на Зелените, и по отношение на партията на Меглена Кунева много хора имат съмнения, че те могат да бъдат в основата на единен десен субект. Очакването ми е, че в края на този процес, независимо точно в какъв състав ние ще имаме една нова дясна конфигурация, която ще изглежда по-различно от това, което имахме на последните избори.

Как коментирате това разделение, което някои се опитаха да направят между протестиращите сега и протестиращите през февруари?