Галерия

1

Почти всички в малкия свят на футбола, в навечерието на дербито от миналата неделя (18 март) между Панатинайкос и Олимбиакос, слушаха, говореха и очакваха сцени на насилие преди и по време на мача в Олимпийския спортен център в Атина.

Жестоките сблъсъци на феновете (и не само) на Панатинайкос с полицията принудиха рефера Тасос Какос да прекрати окончателно мача в полза на другия отбор Олимбиакос, защото както самият той заяви „не исках да оплакваме жертви”.

В крайна сметка случи се точно това, което очакваха повечето хора. Това беше хрониката на едно предвидено прекратяване на мача, което въпреки предупрежденията (дори и от организираните фенове на Панатинайкос) не бе предотвратено. И понеже това, което знаят букмейкърите, не всички го знаят, дори и в нелегалните залагания се предвиждаше прекъсване на дербито!

Насилието по стадионите не е привилегия само на един отбор,  и със сигурност можем да твърдим, че хулиганството няма цвят. В случая не само феновете на Панатинайкос са виновни. Не са минали и 13 месеца от нахлуването на хулигани-привърженици на Олимбиакос на стадион „Караискакис” , и освиркването на играчите от Панатинайкос на миналогодишното дерби (19. 02. 2011).

Също така миналия април празникът за Купата на Гърция се превърна в кошмар когато на стадиона избухнаха сцени на насилие, първо между привържениците на АЕК и Атромитос, а впоследствие между феновете и полицията, преди мачът набързо да бъде прекратен (пак от рефера Какос).

Футболното хулиганството съществува в Гърция от началото на 80-те години, но през последните години се намира в непрекъснат възход, като са се увеличили и честотата и интензивността на сблъсъците, вътре и извън стадионите, дори и при по-романтични и спокойни спортове като волейбола (мъжки и женски), водната топка и хандбала!

Някога футболът беше традиционното бойно поле, сега обаче заслепените от омраза хулигани не различават цвета на топката.

Връзката с анархистите

Напоследък начинът на действие на ордите от футболни фенове прилича много на този на маскираните младежи, които никнат като гъби по демонстрациите в центъра на Атина. Добре информирани източници посочват, че двете групи представляват скачени съдове, които имат един общ враг – полицията, и една обща цел – безредиците и мародерството. И двете групи са жадни за кръв и вече не се колебаят да обединят силите си, или по стадионите, или по улиците.

Показателно е, че според показания на фенове на Панатинайкос, в сцените на насилие миналата неделя е имало и участници, които не са привърженици на Панатинайкос. Те просто са намерили благодатна почва и са се смесили с феновете на отбора. Както изглежда, единствената разлика между хулиганите и т. нар. «известни неизвестни» се състои в това, че феновете са законни, организирани, имат своето ръководство, центрове за планиране и операции, които се подготвят няколко седмици преди битката. Това се потвърждава и от данните на полицията, и от находките откривани в центрове на фенове, които напомнят повече на терористични явки, отколкото на спортни клубове.

Известно е също така, че в доста от тези центрове се разпространяват наркотици, под чието въздействие безчинстват много от хулиганите по стадионите.

Последна мода е и прехвърлянето (чрез побратимяване) на хулигани от чужбина! Феновете на Панатинайкос поддържат тесни връзки с привържениците на виенския Рапид, а феновете на Олимбиакос – със Спартак Москва и Еритрос Астерас. Също така от години продължава приятелството на феновете на АЕК с привържениците на Марсилия, както и на ПАОК с тези на Партизан Белград. Вече е постоянна практика през последните години идването в Гърция на хулигани от чужбина, за да участват или в сцените на насилие по стадионите, или в т. нар. „срещи на смъртта”!

Как вкарват оръжие и «боеприпаси»

Тези, които са гледали мачове от трибуните на организираните фенове, са разбрали, че става дума за истински арсенал, тъй като от ръка на ръка се предават всякакви смъртоносни предмети и „боеприпаси”. От газови пистолети, ножове, ками, брадви, чукове, отвертки, сигнални пистолети, димки, до бидони с бензин и други лесно запалими материали за приготвянето на коктейли молотоф.

Възниква въпросът по какъв начин хулиганите вкарват на стадиона всякакви „боеприпаси” без да бъдат забелязани нито от полицията, нито от охранителите, но резултатът показва, че охраната на стадионите и контролът на входа е меко казано формален. Четири са основните слаби места за се внасянето на „боеприпаси” на стадионите:

1. Недостатъчният (или не) контрол от страна на полицията и охраната на входовете и около стадионите. Освен това възнаграждението на охранителите се плаща от  организацията на отбора-домакин, в резултат на което често те се правят, че не виждат какво става на стадиона.

2. Отклоняване на вниманието с едновременно влизане от два или повече входа, с цел да се разконцентрират полицейските сили и да се създадат „мъртви точки” в охраната.

3. В сътрудничество и координация с някои „буйни глави” от самите футболни централи, или в навечерието на мача или няколко часа преди първия съдийски сигнал.

4. Чрез фенове (в по-голямата си част жени!) или дори на хора, които са извън всяко подозрение, които влизат на стадиона от VIP-входовете, където не се извършва контрол.

Във всеки случай, дори да няма възможност да вкарат „боеприпаси”, често хулиганите си правят импровизирани оръжия като чупят и измъкват всичко, което може да бъде използвано срещу врага (мрамор, цимент, железа, плексиглас, пожарогасители, седалки и т. н.).

Оборудване и от чужбина

Футболното хулиганство в наши дни изглежда става скъп „спорт”, тъй като за да се закупят димките, сигналните ракети, дори и бензинът, използван за коктейлите молотоф, са нужни хиляди евро годишно. Като се има предвид, че и в тази област поскъпването е стигнало до небесата, гръцките хулигани предпочитат по-евтиния италиански пазар, откъдето поръчват по интернет с десетки своите „боеприпаси”!

Откъде намират толкова пари обаче обикновените фенове (в голямата си част работещи на надница или пък безработни)? Отговорът е лесен, тъй като не е тайна, че в много случаи самите ръководства на футболните централи финансират директно организираните фенове, за да ги държат на своя страна, а не като противници. Дори обаче и да го няма директното финансиране, връзката на отборите с феновете се поддържа косвено чрез билетите, които отборите продават с намалени цени на организираните фенове, които после ги продават с надценка от 5 евро, за да напълнят касите си и да имат повече пари за „боеприпаси”.