Ще илюстрирам с един пример от град Пирна, източна Германия, където, за да регулират пазара на наемни общински жилища са предприели разрушаването на няколко секции от панелен блок. Теренът е рекултивиран и превърнат в парк. Това един добър модел за „разреждане“ на сградите в панелен комплекс. Друг пример на разреждане е чрез премахване както на цели входове на панелния блок, така и намаляване на етажността на оставащите. Така се получават малки жилищни единици, чрез които се постига съвсем друго качество на обитаване.
    Според Вас какво е бъдещето на българските панелки?
    Няма как да разглеждаме бъдещето на панелните сгради извън развитието на самите квартали и градове. Бих се опитал да наложа следните тенденции и принципи, които да подобрят качеството на обитаване в панелните комплекси:
    Завършване на инфраструктурата и озеленяването. Дори монотонния дизайн на панелен блок не би въздействал, ако е интегриран в добре поддържана среда – улици, тротоари, паркове… Много от панелните сгради са буквално в калта и това е от самото им създаване.
    Подобряване на културната инфраструктура в панелните комплекси. Качеството на обитаване не се изчепва до обиталището. Присъствието или отсъствието на много различни параметри влияят. Важно е във всеки относително самостоятелен район/квартал да има изградена паркова среда, спортни съоръжения, училища, читалища и клубове за забавление и интереси. Това би променило имиджа на „градска спалня“.
    Достъпността и транспортната инфраструктура е изключитално важен елемент от подобряващите мерки. Свързаността на панелните комплекси с централните и други градски части осезаемо въздейства върху качеството на обитаване.
    И на последно място, една от добрите възможности да се използва най-добрия потенциал на тези квартали – пространството, е да се развива градско земеделие. Имаме много примери от европейски и световен мащаб и голяма част от пустеещите и неподдържани ливади в панелните комплекси могат да се превърнат в китни градини със съвсем малко усилия от страна на община и граждани.
    Според Вас коя е по-добрата алтернатива за българския гражданин: панелното или новото строителство и защо?
    Тук бих споделил свое лично мнение, давайки си сметка както за плюсовете, така и за минусите и на единия, и на другия вид строителство. Смятам, че строителната индустрия в своята цялост, предприемач, банка, изпълнител, брокер, купувач е в голяма степен изкривена и неетична. Не може съвременният гражданин да работи цял живот за да изплаща жилище. От друга страна много от новопостроените жилища наистина не заслужават парите, които струват – необмислени и нефункционални разпределения на ръба на нормативите, минимализирани общи части, в които и носилка не може да се ползва, липса на достатъчно места за паркиране и презастроена среда. Затова ако не разполагам с достатъчно ресурс да си взема качествено ново строителство, бих предпочел панелното, отново, изхождайки от принципа, че човек не следва да робува цял живот на жилището и кредитите.