Галерия

1

Полина Спартянова
    Жилищната индустрия в световен мащаб поставя крайния купувач в най-необлагодетелстваната позиция. Целият цикъл - предприемач, банка, изпълнител, брокер, купувач - е устроен така, че съвременният човек трябва цял живот да работи, за да изплаща жилищния си кредит. GRReporter потърси мнението на архитект Делчо Делчев, който след 4 годишна практика, в навечерието на Кризата, с колеги-съмишленици основава сдружение „Трансформатори“ като реакция и противодействие срещу липсата на професионален, граждански и инвестиционен интерес в публичните пространства. Пише дисертация на тема „Модели за развитие на панелните комплекси“ в Института за изследване на изкуствата, в която прави съвременна оценка на проблемите и потенциала на жилищните квартали, застроени с панелни сгради и да набележи позитивни и негативни сценарии за тяхното развитие.
    Какво е типично за жилищното строителство в България по времето на социализма?
    По време на социализма, жилищното строителство изживява различни етапи, следвайки политическите, икономически и социални интереси. Случват се както успешни и стойностни и в наши дни, различни по мащаб проекти, така и неуспешни, по ръба на утопичните възгледи на архитекти и градостроители.  Много интересна е и оценката на съвременния пазар за жилища. Столични квартали като Изток, части на Лозенец не са загубили стойността си, напротив „стара тухла“ се цени повече от „ново строителство“, за сметка на сателитни образувания като Люлин, Надежда, Обеля, в които преобладава панелното строителство. Разбира се, не строителната система е важна в случая, а мащабите, близостта до централните градски части, транспорта и общественото обслужване, но и най-вече социалната атмосфера в тези квартали. Най-съществени и комплексни са проблемите в квартали, построени вследствие на необмислената експанзия на града върху земеделските полета. Освен , че  противоречат на съвременната урбанистична етика, подобни инвестиционни „жестове“ наблюдаваме системно и в сегашния град – вместо да си преуплатнява териториите, градът расте по хоризонталата. Резултатът – много  от новопостроените жилищни квартали  и сега, както и тогава остават с незавършена инфраструктура.
    За обобщение на въпроса бих добавил основната грешка, която по времето на социализма е допусната – необмисленият мащаб на индустриализация, която след себе си лавинообразно налага бурното застрояване на градските периферии и миграцията на население от малките селища в големите градове. Страната ни няколко пъти е изживявала жилищни кризи.   Към тях може да зачислим и ипотечната, но обикновенно те следват природни или военни катаклизми, а не планирани политически или икономически акции.
   Защо панелното строителство се разпространява толкова бързо на територията на страната, така че 30 % от българското население започва да живее в така наречените „панелки”?
    Ако изредим накратко предимствата на панелното строителство, ще успеем да отговорим донякъде на този въпрос. Въпреки културните нагласи, трябва да знаете, че строителството със сглобяеми предварително фабриковани елементи се увеличава и за разлика от други страни, в нашата единствено жилищният сектор и високоетажното строителство не се възползват от предимствата му.
    Строителните елементи се произвеждат в заводски, контролирани условия, а не на място на обекта. Домостроителните комбинати за времето си са били като 3D принтери на бетонни елементи. Еволюцията на 3D принтирането и кризата в строителния сектор отново изваждат високо-технологичните методи за изграждане на дневен ред. Факторът време - строи се бързо под натиска на плановата програма. Ще илюстрирам със съвременен пример. Ако до жилищната сграда, в която живеете, започне изграждането на нов блок, десетки или стотици семейства ще живеят поне между 1 и 2 години на строителна площадка – в прах и шум. За сравнение, ако се ползва сглобяемото строителство времето на неудобство ще бъде между 2 и 3 месеца!
    Покрай мащабната инициатива за удовлетворяване на жилищните нужди, са извършени и реформи в нормативите за жилищно строителство – както на градоустроствено ниво, така и на архитектурно – увеличени са изискванията за пространствен конфорт и достъп до услуги ( обществени, здравни, социални и транспортни). Квартални училища, детски градини, поликлиники, супермаркети са били планирани, но не всички са изградени. Много от новите обитатели на панелните квартали са изживявали културен шок. Ако до този момент са ползвали външна тоалетна и нагрята от слънцето вода, в новите топлофицирани жилища са имали всички удобства накуп, функционално зонирани стаи ( зона ден и зона нощ). С обратна стойност, културен шок са изживели и част от съществуващото население на градовете, които от централните градски части са били  настанявани в периферните панелни комплекси.
    Тоест, за по-голямата част от населението е било превилегия и в някаква степен еволюция да обитават панелни комплекси. „Панелка“ и „Лада“ не случайно са фолклорни репери за лайфстайл.
    Как се вписват панелните блокове в новата градска среда в България?
    Съвременната жилищна градска среда в масовия случай е с по-ниско качество от тази на панелните квартали, по много показатели. След като нито устройствените планове, нито общинските политики стимулират свободното застрояване, пазарните стимули „проектират“ сключено застрояване, характерно за средновековието - една голяма стъпка назад в градското развитие. Затова аз виждам много потенциал в развитието на панелните квартали заради техния основен ресурс – свободното пространство. Много от бъдещите архитекти и дизайнери ще се упражняват да естетизират сградите и градската среда в тези комплекси и ще сме свидетели на интересни проекти.
    По какъв начин може да се подходи към частните собственици на апартаменти в такива постройки, които хаотично остъкляват своите жилища и поставят разноцветна изолация върху тях?
    Въпросът за собствеността на панелните жилища е много важен особенно в в локаления контекст. За разлика от  Германия, Франция и други европейски държави, където панелните блокове се смятат за социални жилища и по тази логика са общинска или държавна собственост, в България общинските жилища са по-скоро изключение на общия фон. Съществуват 2 интерпретации, през призмата на които ще сравним локалния и глобалния случаи.
    Положителната интерпретация на проблема със собствеността е в плюсовете на това жилищата да имат реални стопани. Ефектът от това, и в положителен, и в негативен аспект виждаме днес в нашите панелни квартали. Социалният микроклимат  в българския панелен блок може да се приеме за по-добър от този в германското социално жилище, обитавано от субекти с еднакъв социален и културен статус, основно безработни, емигранти, хора с анормално социално поведение. В нашия случай, един до  друг може да живеят добре заплатен ИТ служител и пенсионер, на ръба на оцеляването. Подобно смесване на различни социални и културни слоеве на обществото може да създаде и напрежения, но е по-близко до естествените процеси и възможността за саморегулиране.
    От друга страна, разноликият частен интерес и възможности създават сериозни предизвикателства пред подръжката на сградния фонд и общите части. Когато сградата е общинска собственост, не би представлявало проблем тя да бъде опразнена и комплексно реконструирана или санирана. При определени ситуации и пазарни реалности, като част от общински жилищни политики, определени панелни сгради могат да бъдат разрушавани. Не така стоят нещата, когато боравим с много на брой частни   интереси. В този сценарий ролята на държавата е не по-малко важна и се състои в това да създава адекватна регулация, да стимулира сградната подръжка чрез мерки за енергийна ефективност, но и да изработи модели за деградивните сценарии, включително и възможността за аварийно укрепване и преселване на цели жилищни сгради, когато етажните собствености не успяват да се справят сами.
    Тоест, прекомерната отговорност на държавни и общински институции, гетоизира социалните жилища и квартали и не позволява в тях да протекат   естествени социални процеси и еволюции.
    Колко е „животът” на един панелен блок и как може да се удължи?
    Панелните блокове са изградени от стоманобетонни елементи и дълготрайността на общата конструкция зависи от качеството и трайността на вложените съставки. Същото важи за всяка една сграда със  стоманобетонен скелет. Най-деликатни са сглобките между панелите. При повечето системи те могат лесно да бъдат проверени и при нужда усилени но за да се удължи максимално животът на панелните сгради е важно конструкцията да се предпазва от влага – атмосферни и битови води от течове, както и влага. Дори необмислената смяна на старата дървена дограма с нова, добре уплътняваща дограма, може да има вредно въздействие, ако санирането не се извършва комплексно.
    Другият фактор за скъсяване на „живота“ на панелните сгради са незаконните преустройства и промени в конструкцията. Възможно е паспортизацията на сградите да маркира подобни проблеми, но много от тези нерегламентирани ремонти ще останат скрити докато не се появи по-силно земетресение и не нанесе видими деформации, резултат от нарушената конструкция.
    В София вече има „панелки“, които са на повече от 50 години и създават опасност за собствениците на жилища в тях. По Ваше мнение как трябва да се подходи към решаването на този проблем, който тепърва ще се разраства на територията на България?
    Тук не следва фокусът да бъде върху панелните жилища, а в поддръжката на сградите въобще. Българинът трябва да знае, че всяка постройка изисква поддръжка, независимо с какви материали е изградено и следва да заделя системно ресурс за това. В много от „опасните“ блокове вероятно няма добросъседство, няма действащо управление на етажната собственост  и най-вероятно не се заделят средства за капиталови ремонти. В такава ситуация, каквато и да е сградата, тя става опасна и то не само за живущите в нея.
    Имате ли представа как се справят в останалите държави от бившия Източен блок с този проблем?
    Ще илюстрирам с един пример от град Пирна, източна Германия, където, за да регулират пазара на наемни общински жилища са предприели разрушаването на няколко секции от панелен блок. Теренът е рекултивиран и превърнат в парк. Това един добър модел за „разреждане“ на сградите в панелен комплекс. Друг пример на разреждане е чрез премахване както на цели входове на панелния блок, така и намаляване на етажността на оставащите. Така се получават малки жилищни единици, чрез които се постига съвсем друго качество на обитаване.
    Според Вас какво е бъдещето на българските панелки?
    Няма как да разглеждаме бъдещето на панелните сгради извън развитието на самите квартали и градове. Бих се опитал да наложа следните тенденции и принципи, които да подобрят качеството на обитаване в панелните комплекси:
    Завършване на инфраструктурата и озеленяването. Дори монотонния дизайн на панелен блок не би въздействал, ако е интегриран в добре поддържана среда – улици, тротоари, паркове… Много от панелните сгради са буквално в калта и това е от самото им създаване.
    Подобряване на културната инфраструктура в панелните комплекси. Качеството на обитаване не се изчепва до обиталището. Присъствието или отсъствието на много различни параметри влияят. Важно е във всеки относително самостоятелен район/квартал да има изградена паркова среда, спортни съоръжения, училища, читалища и клубове за забавление и интереси. Това би променило имиджа на „градска спалня“.
    Достъпността и транспортната инфраструктура е изключитално важен елемент от подобряващите мерки. Свързаността на панелните комплекси с централните и други градски части осезаемо въздейства върху качеството на обитаване.
    И на последно място, една от добрите възможности да се използва най-добрия потенциал на тези квартали – пространството, е да се развива градско земеделие. Имаме много примери от европейски и световен мащаб и голяма част от пустеещите и неподдържани ливади в панелните комплекси могат да се превърнат в китни градини със съвсем малко усилия от страна на община и граждани.
    Според Вас коя е по-добрата алтернатива за българския гражданин: панелното или новото строителство и защо?
    Тук бих споделил свое лично мнение, давайки си сметка както за плюсовете, така и за минусите и на единия, и на другия вид строителство. Смятам, че строителната индустрия в своята цялост, предприемач, банка, изпълнител, брокер, купувач е в голяма степен изкривена и неетична. Не може съвременният гражданин да работи цял живот за да изплаща жилище. От друга страна много от новопостроените жилища наистина не заслужават парите, които струват – необмислени и нефункционални разпределения на ръба на нормативите, минимализирани общи части, в които и носилка не може да се ползва, липса на достатъчно места за паркиране и презастроена среда. Затова ако не разполагам с достатъчно ресурс да си взема качествено ново строителство, бих предпочел панелното, отново, изхождайки от принципа, че човек не следва да робува цял живот на жилището и кредитите.