Галерия

1

Мария Спасова

            Приключи поредната совалка на международния посредник за уреждането на спора за името на Македония Матю Нимиц на Балканите. Резултатът от нея? Много шум за нищо. Чуждестранните кореспонденти в Атина, които години наред аналитично отразяваха срещите на Нимиц с лидерите на гръцката дипломация, вече са чувствително отегчени. Дописките на големите агенции са сведени до факта, че тези срещи въобще са се състояли. Нямаше да има никаква разлика, ако не бяха се състояли.

            Дори за гръцките медии срещите на Нимиц минават в хрониката на деня. Просто няма новина. Дойде, говори и си отиде безславно. Толкова скучно. Но всъщност е много интересно. Първо, интересен е казусът, пред който е изправен дипломатът и юристът от най-голяма световна величина Матю Нимиц. А той е: Или да убеди Македония и цялата международна общност, че има текст в международното право, по който една независима страна може да бъде заставена да промени конституцията си, не защото тя противоречи на същото това международно право, а защото съседите й не я харесват.  Или да убеди Гърция, че името „Македония” не й принадлежи. И двете изглеждат еднакво нереални. Поне в края на юни 2008.

            Второ, Нимиц се опитва да побратими двама барутлии македонци – Груевски, който сам се определя като такъв и Караманлис, който смята че е грък, но произхожда от изконния български град Сер. И тук започва изкълчването на лактите. От една страна Груевски казва: „Каквото и да се договорим, след това ще има референдум за името”. Както признава клетият Нимиц, „Това прави мисията ми още по-трудна”. От друга страна Костас Караманлис предизборно обеща: „Няма да допусна членство в ЕС и НАТО, ако думата „Македония” присъства в името”. Това изявление прави мисията на Нимиц невъзможна.

            Близки до правителствата на двете страни медии съобщават, че това или това име е на масата на преговорите и създават някак си нереалното впечатление, че в момента се преговаря за името на злочестата бивша югославска република. Всички, които добре познават темата знаят, че в момента не се преговаря за конкретното име на Македония. В момента се преговаря дали новото име да е само между Гърция и Македония, както смята Нимиц, а и международното право, или да е заставена страната да промени конституцията си, както иска Караманлис. Ако е първото, бих посъветвала Груевски да се съгласи на Скопска република или производните й. Кой го интересува ка Гърция ще назовава Македония!? Ако е второто, пак бих посъветвала Груевски: „Съгласи се на Конституционна република Македония”. Караманлис никога няма да го приеме.

            Всяко решение в момента изглежда трудно. И двете страни не са готови да поемат отговорност и си прехвърлят топката. ОК, в момента времето тече в полза на Гърция, която е убедена, че Барак Обама ще се настани в Белия дом и трудните времена ще свършат. Но македонците са упорити и когато решат, могат да чакат. А кой знае какво може да доведе бъдещето? Може би един Джеб Буш в Белия дом? Защо не? Млад, умен и с опит. Тогава прехвърлянето на топката ще изглежда безсмислено. Като яденето на жабетата.

            В началото използвах сравнение с Шекспирова комедия. Хубавото на „Много шум за нищо”, а и на всички шекспирови произведения е, че в края на пиесата всички герои си намират мястото. Лично за мене това е задачата на Нимиц. Да постави на мястото им всички – и Груевски, и Караманлис. И Милошоски, и Бакояни. И македонските, но и гръцките националисти. Едва тогава мисията на Нимиц на Балканите ще приключи.