Галерия

1

Шансове, но и капани крие една от най-разпространените през последните години инвестиция в земеделския сектор.

Става дума за отглеждането на охлюви, което може да осигури чиста печалба до 2 500 евро на декар, при условие обаче, че инвеститорът разполага с търговски договор за реализиране на продукцията.

Отглеждането на охлюви в съвременния си вариант започва в Гърция през 2008. Създадените системи за отглеждане са две:

• Екстензивна форма на отглеждане (открит тип) и
• Интензивно отглеждане (затворен тип).

При двете системи за отглеждане има разлики, тъй като производителите използват различни практики.

Основните видове охлюви, които се отглеждат в Гърция, както и в Европа, са два:

• Helix aspersa maxima и
• Helix aspersa Muller.

През първите пет години, откакто в Гърция започва отглеждането на охлюви, нещата не потръгват особено добре, както посочва агрономът Авраам Николаидис. Създадени са стотици ферми за охлюви, като при тези, които използват открития тип отглеждане средният капацитет е 5 декара, а при прилагащите закрития тип средният капацитет е 1 декар. Лошото ноу-хау обаче и непоследователността на фирмите, започнали да се занимават с отглеждането на охлюви, принуждават много от тези ферми да затворят, а други да търсят ново ноу-хау, въпреки претърпените щети.

Цената на тези ферми варира средно между 25 000-40 000 евро едната.

«Проблемът, срещан от производителите на охлюви, е реализирането на продукцията. Потребителите все още не са свикнали да включват охлювите в менюто си, а външният пазар търси предимно преработен, готов продукт. А преработвателната промишленост се оказа неподготвена, тъй като в Гърция нямаше подобни преработвателни предприятия“, добавя Авраам Николаидис.

Преработка

Вече са създадени някои малки предприятия в различни области на Гърция, които преработват охлюви, на този етап само собствено производство. Ще бъде необходимо сътрудничеството на производителите на охлюви, така че да могат да произведат значително количество за преработка и износ на готовата продукция.

Стандартизацията на продукта от самите производители ще създаде добавена стойност за продукта.

Отглеждането на охлюви е особен и труден процес, затова всеки бъдещ производител ще трябва:

• Да има познания по земеделие и да бъде търпелив, защото първите доходи ще дойдат след 18 месеца.
• Да разполага с терен от минимум 5 декара, за да си заслужава да започне подобна дейност.

Резултатите започват да идват след година и половина, като зависят до голяма степен от управлението на производителя. Средният добив е от порядъка на 800 кг/декар, а максималният – 1500 кг/декар. Ако се вземе най-ниският среден добив от 800 кг/декар, приходите от декар достигат 2 500 евро, а годишните оперативни разходи възлизат на 500 евро.

Цените на едро, постигани днес от производителите, са около 3 евро/кг пресен продукт, а когато производителите продават сами своята продукция на потребителите, цената достига 5 евро/кг.

Новите производители на охлюви, използващи екстензивната форма на отглеждане, трябва в началото да имат предвид някои правила, които ще им помогнат да постигнат по-добри резултати. Подобни фактори са следните:

Избор на подходящ парцел. Земеделската земя трябва да бъде извън населено място и да отговаря на някои критерии, като отдалеченост от жилищни райони, постройки и т.н, за да няма забрана за изграждането и функционирането на фермата. Водата в почвата трябва да се оттича добре, и за да не бъдат охлювите в „локва“, добре ще е теренът да има малък наклон. Също така е добре да се намира близо до местожителството на производителя, да е достъпно и т.н. Важно е също така да се внимава при избора на размера на парцела, за да има възможност за евентуално разрастване на производството.

В началния стадий е необходимо да бъдат унищожени евентуални насекои и паразити. Особено трябва да се внимава в парцела да няма голи охлюви, които са много сериозен проблем.

Водата трябва да бъде чиста, без токсични, тежки метали, с неутрално pH. Потреблението на вода е общо 8000 литра/декар (Max) дневно.

За храна трябва да се използва пълзяща (бяла) детелина (Trifolium repens), достигаща до 20-30 сантиметра. Това е многогодишно растение (над 5 години). Листната му маса е вкусна за охлювите и богата на протеини (съдържа около 25-30% протеини), но от друга страна охлювите не я изяждат толкова бързо, колкото други растения. Детелината образува много добра сянка за охлювите и ги предпазва от преките слънчеви лъчи. Препоръчва се използването на фосфорни и калиеви торове.

Трябва да се предвиди ефективен начин за предотвратяне излизането на охлювите от определеното пространство. За целта мястото може да бъде оградено с ламарина.

На охлювите може да се дават и готови фуражи с добро качество.

За изграждането на хранилките производителите използват обикновено издръжливи материали. Общата площ на всички хранилки варира между 20% и 40% от площта та фермата.

Трябва да се извършва правилно наблюдение и да се спазва стриктна хигиена.

Производственият цикъл, т.е. времето от попадането на яйцата във фермата до окончателното порастване и получаването на готови охлюви, продължава близо 4 месеца.

Предимства и недостатъци на открития тип отглеждане

С термина «ферма за охлюви от открит тип» се има предвид парцел, ограден с ламарина, в който са обособени отделни пространства с определени размери, които се засаждат с тревисти култури, представляващи основна храна за охлювите.

В тези пространства се пускат достигнали полова зрелост охлюви, които се хранят с растенията, чифтосват се, размножават се, снасят яйцата си, и изобщо живеят до момента, в който завършат жизнения си цикъл и бъдат пуснати на пазара. С други думи охлювите растат в естествена, но контролирана от човека среда, колкото е възможно по-близо до природата, следвайки определена хранителна верига.

Плюсове

• Малки разходи за изграждането на фермата.
• Малки разходи за поддръжка (охлювите се хранят само с растения, а не с фуражи).
• По-малко работа (изпражненията на охлювите се разграждат и всмукват в почвата, и действат като естествен тор).
• Охлювите разполагат с повече пространство поради широколистната растителност.
• Намаляват рисковете за развитие на паразити във фермата (напр. акари, червеи и др.).
• Използва се в максимална степен влагата в почвата, необходим елемент за живота на охлювите. Също така охлювите имат пряк контакт с почвата, извличайки от нея калций и други полезни вещества.
• Черупката на охлювите става по-твърда и издръжлива, което е много важно при търговията.
• Има по-голямо търсене на охлюви заради по-доброто качество на месото.
• Охлювите са по-вкусни заради хранителната верига, и имат по-малко съдържание на вода.
• По-висока продажна цена.
• Сертифициране на продукта, следователно възможност за износ.

Минуси

• Охлювите са изложени на опасности в по-голяма степен, като например да станат плячка на насекоми, гризачи и птици.
• Повече изложени са на атмосферните условия и резките промени на времето.
• Изисква се по-голяма площ за отглеждането им.
• Възможна е само една реколта на година.
• Трудно е да се прецени размерът на популацията и количеството продукция преди да бъдат събрани охлювите.

Стойност и годишни разходи

Цената за изграждането на един декар ферма от открит тип е около 4 000 евро.

Много е трудно да се състави финансов бюджет за една ферма за охлюви, тъй като трябва да се вземат предвид всички особености на фермата (местоположение, вода, почва, материали, които ще бъдат използвани) и изобщо всички фактори, които имат значение при едно животновъдно производство.

Разходите за изграждането на ферма за охлюви от открит тип на площ от 10 декара:

Цената се разделя на две части: първоначалното оформяне на парцела (телени мрежи, ламарина, колове, торове, дезинфекция на почвата и др.) около 1 000-1 500 евро на декар. В тези разходи не е включен евентуален сондаж и устройства за подобряване на водата.

Що се отнася до Гърция цената за 5 декара е приблизително 14 500 евро и включва материалите и суровините, които се купуват само веднъж (мрежа, охлюви, ноу-хау) и семената за храната на охлювите, които са основният годишен разход на производителите. Освен разходите за семена, други годишни разходи са тези за вода, електричество, разходи за труд, за поддръжка на машините, транспортни разходи.

Важно е да се отбележи, че най-високи са разходите за труд. Ако производителят се грижи сам за фермата, тогава доходите са по-големи.