Галерия

1

„Никога досега не бяхме виждали гръцкия премиер толкова ядосан”, пише на първата си страница дюселдорфското икономическо издание  Handelsblatt във връзка в речта на Георгиос Папандреу на срещата на Социалистическия Интернационал в Париж, в която той остро разкритикува европейската политика на Германия. В статията със заглавие „Длъжници срещу кредитори” вестникът припомня кои са ролите на Германия и Гърция в ЕС и добавя: „Тоновете стават все по-остри: гърци, испанци и ирландци отправиха словесни атаки към германското правителство в непознат досега тон. Страните, които имат високи външни дългове отхвърлят настойчивостта на канцлерката за стабилност на еврото. Европейската валута се намира в опасност”.
Немското издание добавя, че гръцкият премиер „определи Германия като виновник за обострянето на кризата в Еврозоната” и бе последван в тази критика от своя ирландски колега. Вестникът подчертава с леко подигравателен тон, че кредитори като Германия „миналата година осигуриха над 8 милиарда евро за европейските фондове. Тези средства бяха и ще бъдат използвани от страни като Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, които обаче смятат, че дори и дискусията за тежкото състояние на техните финанси им вреди. Всички тези страни са привилегировани членове на ЕС. Само за Гърция миналата година от Брюксел бяха отпуснати 3,3 милиарда евро, а в случай, че страната не може да обслужва дълга си за нея гарантират богатите страни в Европейския съюз и международния валутен фонд”.
    Всекидневникът Die Welt подчертава, че „нервите са опънати” и че това, с което би трябвало да се занимава Георгиос Папандреу е подкрепата на строгите икономически мерки, които въведе неговото правителство, а не нападките срещу Германия. Вестникът припомня, че държавният дефицит на Гърция бе ревизиран преди два дни и подчертава, че „френско-германското предложение предизвика недоволството на много правителства в Европа и на Европейската Централна Банка”. В края на текста обаче все пак се отбелязва изявлението на един от главните дипломати в Европа, че „трябва да правим това, което иска Германия, защото както знаем без Берлин не става нищо”.
    Една от страните, които реагираха отрицателно на възможността за отсрочка в изплащането на гръцкия дълг бе Австрия. Финансовият министър на страната Йозеф Прел отправи директно заплахата, че страната му може и да не внесе следващия месец сумата от 190 милиона евро, която й съответства в заема на ЕС към Гърция. „Гърция не спази задълженията си във връзка с подобряването на финансите си. Според последния доклад не е спазила ангажиментите си на ниво изплащане на данъци. При тези данни нямаме никаква причина да одобрим вноската за декември”, заяви Йозеф Прел и добави, че ще е много критичен в изказването си в Брюксел. Малко по-късно обаче шумът, който изявленията му предизвикаха го принуди да смекчи тона си и да каже, че Австрия е готова да осигури сумата от 190 млн. евро, ако Атина спази обещанията си. Добави, че Гърция евентуално ще трябва направи някои промени в програмата си, но се намира на правилния път.
    Минути преди заседанието на съвета на икономическите министри Eurogroup критика към Гърция бе отправена и от финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле. „Когато чух изявленията на Папандреу в Париж си помислих, че Гърция е получила изобилна солидарност от страна на Германия и Европейския Съюз. Солидарността не е еднопосочен път”, добави многозначително немският политик. Щафетата бе поета и от министъра на икономиката на Германия, който заяви, че „Европейският Съюз не може да хвърля пари от хеликоптери”. Райнер Брюдерле добави още, че националните икономии на страни като Гърция и Ирландия, които трябва да се справят със сериозни бюджетни кризи трябва да проведат реформи, за да намалят държавните си дефицити „по начин, който няма да изисква да търсят помощ”.
    В същото време в репортажите на международни медии се споменава, че със словесната си атака към Германия гръцкият премиер всъщност е изразил публично това, което висши европейски функционери и дипломати споделят в дискусии помежду си в последните няколко седмици.
    Предложението на Ангела Меркел за ревизиране на европейските конвенции и създаването на нов механизъм за икономическа подкрепа на страни като Гърция с участието на частни инвеститори, които да поемат основната тежест бе посрещната с тихо недоволство от европейските лидери на срещата на върха през изминалия месец. Това недоволство започна да кипи след бързата реакция на финансовите пазари и покачването на лихвите. Тогава започнаха да се появяват обвинения към германската канцлерка, че поставя много от колегите си в неудобно положение в опита си да подобри личните си отношения с немските данъкоплатци.
    „Бяха казани неща, които е невъзможно да бъдат написани” е заявил Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел в оценката си за гневните забележки отправени към Берлин. От все повече страни се чуват гласове, които искат Европа да бъде отново обединена. От своя страна икономически специалисти от Германия признават, че несигурността относно бъдещето на механизма за икономическа помощ не е идеалният вариант и настояват, че имат нужда от повече време за да обработят предложението в детайли.
    Опит да поразхлади разгорещените гръцко-германски отношения направи постоянният председател на ЕС Херман ван Ромпой. В речта си в Центъра за европейска политика бившият белгийски премиер подчерта позитивните роли, които изиграха Ангела Меркел и Георгиос Папандреу по време на кризата в Еврозоната. „Кой друг освен премиера Папандреу би могъл да подкрепи строгите мерки в Гърция? И кой друг освен канцлерката Меркел би могъл да убеди общественото мнение, част от което бе отрицателно настроена за нуждата от създаване на механизъм за икономическа помощ към Гърция”, отбеляза Херман ван Ромпой.