Галерия

1

Вярвам, че е сценарии, който най-вероятно ще влезе в политическата ни реалност от септември. Той може да се окаже неизбежен, защото в момента не се вижда светлина в тунела. Нужните реформи продължава да не се прилагат и най-вероятно ще се стигне до предсрочни парламентарни избори.

Смятате ли, че тези избори ще решат проблемите на гръцката икономика?

Вижте, народът винаги трябва да има последната дума за съдбата на страната. Всички виждат в ежедневието си трудностите, които съществуват в обществото. Различните протести, движенията като това на Негодуващите и общото недоволство е сериозно и се дължат до голяма степен на ограничителните мерки. Смятам, че между липсата на управление или предсрочните избори е по-добре да се спрем на изборите. Казвам „липса на управление”, защото в последно време стана ясно, че преструктурирането на кабинета не дава резултат. Едни и същи лица сменят своята позиция, без да има особен резултат. Правителство, което ще се създаде от волята на гръцкия народ в новите условия е по-добре от липсата на управление. Няма значение дали това правителство ще е еднопартийно или коалиционно, ще е по-добре от сегашната ситуация.

Каква е позицията ви по отношение на идеята за консенсус в гръцкия парламент?

Знамето на консенсуса сме го вдигнали още от 2009 по темите на камарата. Чрез съгласие може да се постигне много, но се изисква сериозност и целенасоченост, за да се намерят решения на основни проблеми в икономическия живот не само на държавно, но и на европейско ниво. Без значение как средствата за масова комуникация представят нещата, най-големият проблем на съюза не е Гърция. Просто се случи да излезе на сцената в лош момент. Много пъти съм казвал, че външният дълг на Гърция представлява само 1,35 на сто от европейския дълг. Проблемите, които имаме в момента са структурни и затова настояваме да се обърне внимание на този тип реформи, които остават нерешени. Консенсус се изисква, но в много по-голяма степен в широк структурен план, отколкото тясно гръцките въпроси.

Синдикатите в Гърция са сериозна пречка пред структурните промени, които твърди че иска както гръцкото правителство, така и партньорите от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Много често блокират дейността на целия публичен сектор, за да извоюват някоя добавка към основната заплата. Коя е тази сила, която може да умири синдикалните лидери в Гърция, така че да видим истински проблеми в държавния сектор, който определено не действа ефективно?

За съжаление, синдикатите и формирования играят изключително негативна роля за местната икономика и са основна пречка пред икономическото развитие. Трябва да призная, че в последните 30 години всички правителства без изключение повтаряха една и съща грешка. Точно, защото не успяха конституционно не можеха да променят повишението на заплатите в държавния сектор, изнамериха добавките като начин да повишат дохода на служителите. По този начин един икономически наблюдател можеше да установи, че основните заплати в публичния сектор растяха сравнително бавно, реално месечните възнаграждения бяха много по високи от регистрираното. Това важи и днес в условията на криза.

Има невероятни добавки, като тази за служители в държавния сектор, които са навреме на работното си място. Как е възможно да се възнаграждава човек, който е в точния час, в който започва работното му време. Друга невероятна добавка, която няма как да не ви остави без думи е тази за личната хигиена на работното място. Цялата тази политика доведе до огромни несъответствия в нивото на заплатите в държавния сектор, като се сравнят заплатите на служители на едно и също ниво в различни институции.  Ако погледнете заплатата на една чистачка в Министерството на финансите например, като говоря с пълно уважение към хората, които работят тази професия, с нейна колежка от друго учереждение можете да видите огромна разлика, точно поради добавките, които всяка институция слага върху възнаграждението. В някои случаи заплатата на човек от чистотата в едно министерство може да достигне месечния доход на служител на средно управленческо ниво в друго министерство.

Всички тези феномени, за които говорим станаха реалност точно с натиска на синдикатите и формирования. И ако трябва да сме честни, днешната партия, която управлява Гърция ПАСОК е основната причина за тези явления. Така че, днес социалистическото правителство трябва да обърне досега водената политика, за да  може да проведе реформите, за които се е договорила. Дори предизборната й кампания бе основана на синдикалните изисквания - да се национализира или по-скоро да се върне в държавни ръце 100 процента от националната телекомуникационна компания ОТЕ, на Олипик Еър и т.н. Дори за китайската компания COSCO, които подписаха изключително удачен договор за концесия на пристанище Пирея, приет и от самия парламент като държавен закон, се чуваха лозунги, че ще бъдат изхвърлени от пристанището. В края на краищата, това правителство първо само трябва да се убеди, че иска реформи и промяна. След това да убеди и своите членове, които са представители или лидери на синдикатите и други формирования, че е дошло време за реформи. Казвал съм го и преди, ще го кажа и сега: „Когато не вярваш в това, което правиш, то никога няма да стане както трябва”. От тук произтича и липсата на доверие и страха, че програмата няма да бъде изпълнена.