Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Само неконтролиран фалит може застраши пенсионните застраховки на гърците

18 Октомври 2011 / 17:10:17  Виктория Миндова
7214 прочитания

Гръцката дългова криза заплашва да се превърне в най-лошия системен риск, който еврозоната е поемала. Правителство на Георгиос Папандреу има спасителна мрежа за банките, но частните застрахователни компании изглежда, че са оставени на произвола на съдбата. Много хора в Гърция се страхуват, че могат да загубят спестяванията си.

Изпълнителният директор на застрахователното дружество Eurolife EFG и председател комисията „Пенсионно застраховане и живот” към Асоциацията на частните застрахователни компании в Гърция, Александрос Саригеоргиу обясни специално за GRReporter, че компаниите в сектора са подготвени за евентуални сътресения. Окастрянето на дълга ще активира рекапитализация и верига от сливания на застрахователния пазар. От разговора с него стана ясно, че ако Гърция не изпадне в пропастта на неконтролиран фалит, след кризата страната ще се сдобие с по-малко, но по-силни застрахователни компании, които ще действат в по-сигурна среда.  

 

Държавните облигации преди кризата се смятаха за един от най-сигурните начини за средносрочна и дългосрочна инвестиция. Днес Гърция гледа към окастряне на дълга, което може да достигне и 50%. Това може сериозно да наруши балансите на местните застрахователни дружества. Какъв е планът за действие в този случай на гръцките компании от сектора?

Окастрянето на дълга и усвояването на дълговата криза засяга не само Гърция и местните компании, но може да се каже, че е и европейски феномен. Това, от което ще имат нужда повечето компании в ситуацията на намаляване на дълга е допълнителна капитализация. Това означава, че акционерите, но и самата система трябва да предприемат мерки, за да реагират на създалата се ситуация.

Макроикономическият проблем на Гърция е сериозен и определя поведението на реалния бизнес. Можете ли да ни обясните по-детайлно какви ще са последствията от едно сериозно окастряне (haircut) на дълга?

Гръцките застрахователни компании притежават много държавни облигации и загубите от едно сериозно окастряне на дълга ще са големи. Тук искам да подчертая, че не всички застрахователни дружества в страната притежават едно и също количество гръцки държавни облигации. Някои от тях вече са променили инвестиционната си политика и профилът на портфейла си, затова смятам, че е опасно да си вадим общи заключения за всички дружества от сектора. Всеки използва различна техника, за да се справи с кризата и в края на краищата всяко дружество има различна възможност за рекапитализиране, за да се справи с евентуални загуби, ако е нужно.

Банките имат възможност да се обърнат към Фонда за финансова помощ, ако не могат да наберат капитали от други източници, т.е. ако възможностите за повишаване на акционерния капитал например са изчерпани и не може да се намери нов ключов инвеститор, има държавен механизъм, който ще ги спаси от фалит. Има ли подобен фонд за гръцките застрахователни компании, който да помогне в случай на драстично орязване на стойността на гръцките държавни облигации.

Засега, не. Личното ми мнение е, че подобен механизъм би трябвало да съществува. Това, което се чува без да има официално изявление засега по въпроса е, че идеи в подобна насока се обсъждат.

Ще могат ли застрахователните компании да оцелеят в дълговата криза без подобен държавен помощен фонд?

Това е системен въпрос и не мога да изразя мнение, но след едно катастрофално реформиране на балансите поради суверенната дългова криза, секторът със сигурност ще има нужда от капитали. От къде ще дойдат тези капитали е друг въпрос. Държавата трябва да изследва много добре системния риск и по-точно да проучи дали застрахователния сектор има нужда от помощ.

Моето лично мнение е, че застрахователният пазар трябва да бъде подсигурен, така както е подсигурен и банковия пазар в Гърция. Няма предвид отделни дружества, а имам предвид да се достигне до едно общо решение за целия сектор и въпросите с капитализацията в случай на нужда.

Какви са конкретните отражения от икономическата криза в застрахователния бизнес?

Основните проблеми се  отразяват много ясно в резултатите в сектора от първото шестмесечие на тази година. Имаме девет процента намаление на продажбите в целия сектор за първото полугодие, в сравнение със същия период миналата година. Забелязва се доста голямо намаление в традиционните застраховки, което е около 22%. Виждаме и намаление на общите застраховки.

Следователно, първият показател за ефекта на кризата се отразява в спада на продажбите. Вторият е изкупуването на застраховки по-рано от падежа. Искам да подчертая, че закупуването на застраховките определено отбелязва повишение, но не е в обезпокоителни размери, в сравнение със запасите. Хората си изтеглят парите, защото очевидно имат нужда от тях в момента, не по някаква друга причина. Третият показател за ефекта на кризата е в нивото на събираемост. Подобно на други сектори в икономиката, събирането на дължимото е много трудно.

Казвате, че проблемите с изкупуването на застраховки не е толкова сериозен. Тогава какви са очакванията ви за краткосрочното бъдеще?

Ако няма проблем в системата като цяло, което всички се надяваме да е така, изкупуването на застрахователни договори не е опасно за сектора. Фактът, че този брой се е увеличил толкова бързо, трябва да ни обезпокои, но всички разбираме, защо се случва.

Очевидни ритъмът на изкупуване на застрахователните договори се е увеличил, заради икономическата криза и липсата на ликвидност. Междувременно, застрахователните дружества подписаха миналия месец договор за ползване на 560 легла в държавни здравни заведения. Можете ли да ни кажете, каква ще е ползата за вашите клиенти от тази договореност?

На първо място искам да подчертая, че сътрудничеството между частното осигуряване и държавните клиники беше наша цел от дълго време и подписването на договор за свободните легла е стъпка в положителна посока. От друга страна, засега свободните легла са много малко. В болницата Хипократ, например са ни предоставени само две легла, а в Евангелисмос са малко повече от 20 бройки. Това няма да може да ни позволи да изкараме застрахователни продукти, които да обърнат търговската ни политика към услугите предоставяни от тези болнични заведения.  Леглата са малко и при нужда не знаем дали ще има вакантност.

Засега договорът за 560 легла в държавни болници е първа крачка в положителна посока и се надявам, че за в бъдеще тази цифра ще се повиши. Дори смятам, че може да се предостави едно голямо държавно болнично заведение, което да се предостави за ползване на частните компании. Ако това стане означава, че ще разполагаме с благоприлични болнични легла в хубави помещения, а нашите клиенти ще могат да се ползват добрите здравни специалисти, които сега работят в държавните болници. Целият този пакет ще ни помогне да създадем добър застрахователни пакет с по-ниска стойност, защото ако трябва да сме честни цената на болнично легло в държавния сектор е по-висока от цената на същия продукт в частните сектор сега.

Не жертваме ли качеството за сметка на цента по този начин?

Не. Не жертваме качеството за сметка на цената. Това, което искаме е не само добри лекари, но и болнични заведения, които да имат нужния капацитет с подходящата инфраструктура и качество материалната база. Държавните болници в момента имат излишен капацитет от легла, който вместо да стои неоползотворен може да се даде за ползване на частните застрахователни компании.

Застрахователната компания Eurolife EFG е част от корпоративната група на Eurobank EFG, която в България има много голяма и добре развита мрежа от представителства. По каква причина представляваната от вас застрахователна компания няма представителство в България?

Това е тема, която ни интересува и е в бъдещите ни планове. Но в монета все още е въпрос на мениджърски капацитет в смисъл, че имахме да направим много неща в Гърция, доста от които вече са изпълнени. За добро или лошо, в момента сме се установили в Румъния и България бе в непосредствените ни планове. За съжаление, дойде и кризата, която ни забави.

Българският застрахователен пазар за мен лично представлява много голям интерес и вярвам , че има много положителни перспективи за развитие. Разбира се, това е един малък пазар, подобно на гръцкия, но това няма голямо значение.

Проблемът със застрахованите в Аспис Прония продължава вече две години. Тяхната застрахователна компания пропадна, президентът й отиде на съд, но още не се знае дали хората ще могат да си върнат спестяванията. Каква смятате, че ще е съдбата на потърпевшите от фалиралото дружество?

Това е въпрос, който не мога да коментирам. Това е изключително и само отговорност на държавата. Единственото, което мога да подчертая е, че за дълги години съществуваше минимален надзор от страната държавата, което стана причина да се случат познатите събития в конкретното дружество.

Частното застраховане от много години страда от действията на тази компания, която навреди на целия сектор. Лошата слава, която тя донесе на частното застраховане изисква държавата да се намеси и да сложи ред по този случай. Не е работа, обаче на частните застрахователни дружества да решат проблемите създадени от Аспис. Разбира се, че искаме да се сложи край на тази история, защото по този начин ще се възстанови реномето на нашия сектор, но проблемът с Аспис не е по вина общо на застрахователните компании. Когато няма сериозен надзор, нещата са опасни.

В този смисъл сега искам да подчертая, че ние бяхме и сме „За” създаването на затегнат надзорен орган, в ролята на какъвто влезе Банката на Гърция. Тя се е нагърбила с една изключително важна и тежка работа, която върши добре и трябва да покрие пропуски, трупани с десетилетия. Всички сериозни играчи на пазара на частното застраховане искат сериозен надзор. Освен това, идва време за въвеждане на новите стандарти за капитализация и качество на активите според европейската директива за Solvency II и възможностите за каквито и да е други практики се изчерпват.

По-рано в нашия разговор казахте, че гръцкия застрахователен пазар е доста малък. Независимо от това, на него има повече от 70 застрахователни дружества, повечето от които са малки. Смятате ли, че трябва да се направят промени на пазара и може ли да очакваме сливания между застрахователни фирми, както се случва вече на банковия пазар?

Сливанията са неизбежни.

Как виждате бъдещото на гръцкия застрахователен пазар след пет години?

Тук мога да кажа, че съм оптимистично настроен. В момента, разбира се преминаваме една много сериозна криза, която ще доведе до по-ранна консолидация на гръцкия пазар. Тези, които ще останат на пазара, след тази криза ще са сериозни и дългосрочни играчи. С помощта на правилата по Solvency II и сериозният надзор на Банката на Гърция, застрахователният пазар ще си е възвърнал доверието на потребителите. От друга страна, на пазара съществува една голяма възможност, която ще се развива в следващите 10 години и това са пенсиите. Частното пенсионно осигуряване ще играе много важна допълваща роля във втория и третия пилон на социалното осигуряване. В този контекст искам да кажа, че само около 2% от гърците имат частна осигурителна програма, като средното приетият показател за Европа е 8,5%. Съчетанието от тези показатели с упражняването на надежден контрол дава възможност за едно добро бъдеще. Междувременно трябва да преодолеем сътресенията. 

Категории: ИкономикаПазари застрахователни дружества Александрос Саригеоргиу Eurolife EFG дългова криза системан риск
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus