Реставрацията е чувството ми да спасявам предметите

12 Юли 2010 / 13:07:38 GRReporter

5907 прочитания

С Илиас Папагеоргиу, художник-реставратор на антични предмети и художествени произведения разговаря Анастасия Балездрова

- Кога започнахте да рисувате?

- Когато бях ученик в гимназията вярвах, че имам талант в рисуването. И учителите ми казваха: „ трябва да станеш художник, да учиш в Художествената Академия”. И аз повярвах, че съм „голям” художник. Бях напълнил стените на класната ни стая с мои рисунки. Но тъй като израснах в едно малко село в област Фтиотида, никога не бях виждал истинска картина. Всички картини, които бях видял бяха от вестници и списания, в много малки размери. Когато завърших гимназията трябваше да избера някаква професия и наистина си бях намислил да уча в Художествената Академия. По същото време имах шанса да пътувам в цяла Европа с картата Interrail на железниците, с много малко средства. Така имах възможността да посетя и разгледам много музеи. И когато отидох и застанах пред тези огромни картини, които аз бях виждал само в размери на гербови марки, си казах: „какво бих могъл да нарисувам аз?”. Смятах, че всичко в изобразителното изкуство го бяха постигнали други преди мен и, че ако изобщо бих направил нещо, то ще е много посредствено.

- Как решихте за се занимаете с реставрацията на художествени произведения?

- Чичо ми е художник и по онова време преподаваше изобразително изкуство в Мадрид. Разговаряхме и дори бях решил да остана в Испания, за да специализирам. Той беше първият човек, от който чух за реставрация на художествени произведения. Предложи ми да се занимая с това и идеята му ме ентусиазира. Възможността произведенията, на които се възхищавах без да мога да ги доближа, да бъдат в ръцете ми за няколко дни и да ги докосвам, ме въодушеви. От тогава започнаха търсенията ми в реставрацията.

- Получил сте образованието си в чужбина. Кога се завърнахте в Гърция и как започнахте професионалната си кариера тук?

- Когато се върнах в Гърция не познавах никой и никой не ме познаваше. Случи се така, че се запознах с някои свещеници, които ми помогнаха в началото като ми възложиха някои работи. Така открих иконите, защото дотогава се бях занимавал само с картини. Бях ходил в Италия чрез програмата за обмяна на студенти Erasmus и във Венеция бяхме реставрирали стари тавани на къщи. Иначе работех само с картини.

- Коя беше първата ви работа с икони?

- Първата ми работа – и искам да го подчертая – ми беше възложена през 1995 г. от митрополита на Верия, който ме покани там, за да реставрирам няколко икони. Впрочем, от 1992 г. когато се завърнах от Швейцария, до този момент нямах работа. Митрополитът искаше да реставрираме иконите, които възнамеряваше да експонира в малък музей. Удостои ме с доверието си и това беше огромна възможност, защото работих с много стари и ценни икони, във Верия има значителни неща. Така придобих опит с иконите. Разликата с картините, разбира се, е минимална. Дотогава гледах на иконите като на поклоннически предмети и никога не си бях помислял, че те могат да се повредят, защото вярвах, че Бог ги предпазва. Вярвах, че не трябва да ги пипаме и, че колкото по-тъмна и черна е една икона, толкова е по-ценна. Преди да започна да се занимавам с реставрация не можех да си представя, че зад този тъмен слой съществуват ярки цветове и, че иконите имат нужда от реставрация. Започнах да се интересувам от византийско изкуство, което дотогава не познавах в дълбочина, а 90% от работата ми беше свързана с иконите. А трябва да знаеш как да ги реставрираш, да познаваш историята на иконописното изкуство. Може да изглежда като нещо странично, но не е. Ще ви спомена един много характерен пример за това. Някой беше реставрирал иконата на Петдесетница. На нея се изобразява явяването на Светия дух пред Апостолите. Във византийските икони той се изобразява като една червена капка над главите им. Реставраторът си помислил, че тази капка е паднала случайно и я изтрил. И така причинил огромна вреда на иконата само защото не е знаел, че това е изображението на Светия дух.

- На каква възраст е най-старата икона, която сте реставрирали?

- Беше една икона на Свети Димитър от 1400 г. Едн много ценна икона, част от първата ми работа с икони.

- Кое е най-трудното произведение, което сте реставрирал?

- Един иконостас в Светата обител „Преображение Господне” на остров Скопелос. Иконостасът е направен през 1750 г. и преди 80-90 години взели решение да поставят нов под, защото старият, направен от малки крайбрежни камъчета бил много заносен. Засипали стария под с пръст, отгоре поставили плочки и така иконостасът „потънал” с около 20 см. в пода. В резултат на това влагата и гъбичките разрушили основите му и цялата долна част, а иконостасът, който де факто е висял във въздуха, от чист късмет не се е срутил върху хората, които посещавали храма. Мащабът на вредата стана ясен при изготвянето на плана за възстановяване. Качихме иконостаса, с височина 3м. и широчина 6 м., на високо с помощта на тръби и така успяхме да укрепим основите и да възстановим разрушената му долна част. След това беше възстановен и старият под от малки камъчета. Иконостасът е много ценен, дърворезбите по него са много майсторски направени. Особено горд съм за тази значима работа. Не зная обаче дали бих се опитал отново да направя нещо подобно. Уредих и един малък музей към храма „Светите Безсребреници Козма и Дамян” на остров Аморгос и резултатът беше много добър.

- Реставрирали ли сте някоя почти разрушена икона?

- Всичко може да се реставрира. Разбира се, никой предмет не може да бъде върнат в първоначалния му вид. Но е реставрация дори да спасиш един предмет в състоянието, в което го намираш.

- Как протича реставрацията на една икона?