Галерия

2

1

- Когато вземем една икона в ръце, се отнасяме към нея като лекар към болен човек. Първо я изследваме за да поставим диагнозата. Реставрацията има две фази: Първата е да я покажеш по възможно най-добрия начин, т.е. да отличиш работата на зографа и втората е да спасиш материалите, от които е направена. Т.е. почистване и същинска реставрация. Една икона се състои от дървена част и обикновено има едно грундирано парче платно, върху което се намира живописният слой. Дървото като материал е подложено на нападки от дървесен червей, гъбички и влага, а когато не е качествено може да се изкриви, счупи или нацепи. Може да има и механични повреди, например да е падало или да са до настъпили, да са му забили пирони, които след като са ръждясали да са предизвикали нацепване и т.н. След това преминаваме към грунда, който в миналото е бил правен от тебеширен прах, смесен с лепило от животински произход (туткал, направен от сварени кости на риба или друго животно) за да може да се залепи върху дървото. С времето обаче може да се отлепи най-вече поради факта, че в условия на влага се появяват гъбички, които прояждат туткала. Що се отнася до живописния слой, боите също са били прахобразни, направени от каменни пластове – така наречените охри – или от ръждите на разни метали (мед, бронз и т.н.). За да могат да се залепят върху грунда, пак е бил нужен материал за лепене и затова са смесвали боите с разреден жълтък от яйце. Проблемът тук е същият като гореспоменатия заради гъбичките. Освен това, за да бъде предпазена иконата, най-отгоре са нанасяли лак, който пък е бил от растителен произход. Използвали са смола от иглолистни дървета, мастиха и др., която с времето се е окислявала и докато в началото е била прозрачна, постепенно е пожълтявала. Понякога, когато лакът е нанесен в много дебел слой заради лошото му качество, потъмнява много, а върху него се лепят дим от свещите, тамяна и пр. Всичко това, заедно с прахта и разни строителни материали, които падат върху иконите по време на ремонтите в храмовете, могат да замърсят иконата толкова много, че да не се вижда живописният слой под лака. Цветовете рядко избледняват, това се случва само ако иконата е изложена на директна светлина. Обикновено оба    че са в добро състояние. За да обобщим, процесите на реставрацията протичат в следния ред: Винаги започваме от дървения материал. Изваждаме, ако е нужно дървените гвоздеи, премахваме с химикали дървесния червей, а ако дървото е сцепено, го закрепяме. Ако е много гнило го запълваме с акрилна смола, която поставяме със спринцовки, и така дървото става по-стабилно в много голяма степен. После обръщаме иконата от лицевата страна и закрепяме грунда към дървото. Това става пак със спринцовки с акрилно лепило и посредством натиск, който упражняват тежестите, които поставяме отгоре. След това почистваме всички чужди тела (свещи, гипс, бои и др.) със скалпел. Правим проби докато намерим подходящ разтворител за да премахнем стария лак. Това става много внимателно със скалпел и малки тампони, като винаги оставяме един много тънък слой от лак върху боите, защото не искаме да изгубим и най-малките подробности, които е нарисувал зографът. Тогава се вижда истинската живопис, която преглеждаме за да видим дали няма нещо изгубено. Ако е нужно, допълваме живописния слой, но само на местата, където е абсолютно наложително за да може да се отличи първоначалната икона. Цветовете, които поставяме винаги са по-бледи в сравнение с първоначалните за да може да е ясно на всеки кое е старото и кое е новото върху иконата. Естетическото възстановяване, както се нарича този процес, се прави само там, където е крайно наложително.

- Когато липсват основни детайли от живописния слой какво правите?

- Когато липсва една глава или ръка, не ги рисуваме наново. Правим само интервенции за да покажем оригиналната икона. И тук съществува една морална дилема. При иконите, които се изнасят за поклонение, понякога е нужно да „пипнем” малко повече, защото след като се поставят в храмовете и хората им се кланят, тези икони не са музейни експонати. Разбира се, предпочитаме да не го правим. Не трябва да се правят интервенции, но все пак зависи от начина, по който гледаме на едно художествено произведение. Този въпрос е дискутиран на много наши конгреси и все още не сме категорични кое е най-правилното. И това, защото иконите следват своя път във сремето. Съществуват икони, които са подновени по 3-4 пъти. Тогава сме изправени пред дилемата да решим какво да премахнем, какво да оставим, в кое състояние да възстановим иконата. Например, ако една икона, нарисувана през 1500 г. има дупка от огнестрелно оръжие направена през 1600 г., трябва ли да затворим тази дупка? Защото и тя е част от историята на иконата. Личното ми мнение е,че не трябва да спираме времето, трябва да показваме пътя на произведението. Моята философия е да се намесвам колкото се може по-малко в естетиката, да уважавам иконата и времето, което е преминало над нея. Интересува ме много повече да премахна факторите, които я заплашват. Когато клиентите настояват обаче, се намесваме, но материалите, които използваме могат много лесно да бъдат премахнати дори и след няколко години, така че винаги можем да се върнем към оригиналната икона.

- Какво е за вас реставрацията?