Галерия

2

1

Мария Спасова
    При рецесията, която се наблюдава в скоро време Гърция ще се върне на същото ниво на БВП на глава от населението, което имаше преди влизането й в еврозоната и затова престоят й там може да се оцени само като абсолютен провал. Все повече икономисти, банкери и политици изглежда се обединяват около това мнение, което само преди година изглеждаше тема табу. Това показа конференцията “Дебати за еврозоната и нейната валута”, която се организира от списание Икономист.     
    “Има грешки още в създаването на еврото. Не е възможно да проектираш сграда без авариен изход”, обобщи Джон Пийт, редактор за Европа на списание Икономист. Той призна, че от друга страна това щеше да доведе до по-бърз изход на Гърция от зоната. “Липсата на кредитор от последна инстанция за правителствата също е голяма грешка и това става все по-ясно в последните седмици. Пазарите се безпокоят, че Великобритания, например, има кредитор от последна инстанция, но страните от еврозоната нямат и затова има движение на капитали от богатите към бедните страни”, уточни той.  Според него тази криза изглежда като дългова, но това не е така. Всъщнот това е криза на конкурентността, която поражда високи дългове. И преодоляването й ще изисква по-голямо време.
    “Направи се много, за да се задържи гръцкото правителство на гребена на вълната. Може би PSI беше грешка, но по вътрешни причини Германия настояваше това да бъде направено. Ние искаме да запазим Гърция вътре и затова й плащаме толкова дълго време. Но оттук всичко е в ръцете на Гърция. Опасявам се, че и следващата година тя няма да постигне целта за малък дефицит, поради много високата рецесия. Задържането на Гърция в еврозоната ще е много болезнено за гръцките граждани”, призна журналистът от списание Икономист.
    В подобен дух бяха и думите на Томас Майер, главен икономист на Дойчебанк. “Теорията на монетарния съюз беше правилна и той работеше в продължение на 10 години. Тогава се формира този кредитен балон, който сега се срути. Монетарният съюз в момента е дисбалансиран, но защо не се разпада? Защото лесното кредитиране от пазарите беше заместено от лесно кредитиране от Европейската Централна Банка - ниски лихви, нелимитирано време за връщането им. Така се финансира дефицитът на закъсалите страни. Това е системата на еврото в момента. Има страни с бюджетни излишъци, с които се финансират страните с бюджетни дефицити. Но това не е устойчива система”, категоричен е известният германски банкер.
    Той е категоричен, че на практика в момента са останали само две възможности в еврозоната - да направим всички страни по-гъвкави, така че икономиките им да се приближат, което е много, много трудно и някои от тях могат и да не се справят и другата е еврозоната да остане с по-малко страни-членки. “Гърция е изолиран случай, за други страни няма да има PSI - въвличане на частните кредитори в орязването на дълга. Ако Гърция напусне еврозоната, това ще е стимул за останалите да прилагат още по-големи усилия, за да останат. Но истинският проблем е Италия. Ако тя в края на 2013 се окаже в ситуацията на Гърция, тогава еврозоната ще е изправена пред реалната опасност от разпадане”, е мнението на Томас Майер.
    PSI или Private Sector Involvment изглежда да е ключовият термин тези дни. “По отношение на PSI трябва да знаем, че  дяволът се крие в детайлите. Много е важно как ще се проведе той. Много от притежателите на гръцките облигации имат застраховки и биха предпочели да се декларира кредитно събитие, за да си получат парите от застраховките. Дали орязването ще бъде извършено по британското законодателство? Това са въпроси, които могат да провалят PSI. Има реална опасност от нова вълна емиграция на най-подготвените и дори от възстания. Каква е алтернативата - тя е банкрут. Това ще направи гръцкият дълг възможен за обслужване”. Предложението е на Стергиос Скапердас, професор по икономика в Калифорнийския университет в Ървин.
    Той припомни, че курсът дълг към БВП след PSI ще се оформи над 140 на сто, през 2020 - този курс ще е 120 на сто и това е един оптимистичен сценарий по изчисленията на тройката. Това е много сходна ситуация до тази, която светът е преживял през 20-те и 30-те години, когато страните са прилагали продължителни финансови икомомии, съпътствани свисока безработица и  задълбочаваще се рецесия. Това е точно ситуацията на Гърция в момента. “Излизането от еврозоната така или иначе ще се случи, затова по-добре е Гърция да поеме инициативата в свои ръце.  Както д-р Майер призна, това е много трудна ситуация и по мое мнение тя няма да продължи дълго. Така че  подготвяйте се за фалит и за изход от еврозоната. И министерството на финансите и Банката на Гърция трябва да се готвят, защото е по-добре да са готови, когато това се случи”, препоръча професорът от Калифорнийския университет.
    Съвършено противоположната гледна точка застъпи директорът във Френската икономическа обсерватория Анри Стердиняк, който буквално каза, че ако еврозоната се разпадне, вината за това ще е на егоизма на Германия, която не иска да си раздава парите в помощи за непослушни страни.  В същия дух е и мнението на професора от Атинския университет Панайотис Йоакимидис, който патетично заяви: “Изходът от еврозоната ще означава и изход от ЕС, защото ще се наложи да въведе ограничения в свободния пазар на стоки, капитали и страхувам се и хора. Така че Гърция ще се окаже несъвместима с основни принципи на ЕС. Т.е. в момента говорим за изход от ЕС и това ще върне Гърция в много стари времена. Ще ни лиши от 3,5 милиарда евро на година, които в момента страната продължава да получава. Ще се намалят доходите с около 50 на сто, ще се разпадне банковата система. Политическите загуби за Гърция ще са необратими и най-голямото постижение на най-новата ни история ще се унищожи”.
       Според Лука Кацели, бивш министър на заетостта в правителството на Георгиос Папандреу проблемът на Гърция не е в конкурентността й, която не се е променила от 80-те години насам. “Причината за днешната икономическа криза са лесните и евтини кредити, които се дадоха в периода 2002 - 2009. Това го видяха пазарите и решиха да ударят. И това е истинската причина за кризата”, вярва тя. Според нея постигането на бюджетни излишъци няма алтернатива, а еврооблигациите са единственият правилен отговор към пазарите.
 “Не мога дори да си представя Гърция извън еврозоната. Това ще е пълна катастрофа. Решението на икономическите ни проблеми няма да дойде автоматично със смяната на валутата. Структурните реформи няма да ни се разминат, както и да се казва валутата ни. Трябва да има решение за укриването на данъци, то няма да приключи с идването на драхмата”, твърди Дора Бакояни, председател на Демократичния алианс. Тя смята, че евроскептиците в момента имат голяма обществена подръжка, а пазарите се съмняват не само, че югът ще успее да поддържа финансова стабилност, но и че северът ще продължи да оказва финансова солидарност.    
    На същата позиция е и представителят на Нова демокрация Нотис Митаракис, който също не е привърженик на излизането от еврозоната. “Европа работи в момента с логиката на счетоводителя. Една по-решителна намеса на Европейската централна банка би изпратила сигнал на пазарите, че Европа не зависи само от тях и че може да се справи и сама. Досега Гърция прилагаше едностранчива стратегия без приватизация, единствено учеличихме данъците. Всъщност с по-малко данъци можем да посигнем по-високи доходи. За да работи каквато и да е програма, са необходими две неща - работещ пазар и обществена търпимост, каквито днес няма в Гърция”, заключи той.
     Според президента на партия Драси Стефанос Манос един от резултатите от срещата на върха на Европейския съюз миналата седмица е дебелото подчертаване, че PSI или доброволното въвличане на частните кредитори в опрощаването на гръцкия дълг няма да се случи на нито една друга страна. “Но дали пазарите са готови да повярват, че Германия няма отново да се наложи? Съмнявам се. Пазарите няма да вярват повече на поведението на Германия. Лидерите на еврозоната все пак показаха, че искат да спасят еврото и не се поколебаха да изолират Великобритания. По същия начин съм сигурен, че за да спасят еврото, няма да се поколебаят да ни изхвърлят от еврозоната и това е нещо, което лека полека трябва да го осъзнаем”, препоръча той. Известният със здравата си пазарна логика политик предупреди, че изходът от кризата не може да се постигне с нови данъци, а с рязко съкръщаване на държавните разходи. Това се постига или като се намалят заплатите на всички, или като се намали броят на хората, които получават заплати. “От една седмица стачкува персоналът на ЕРТ - гръцката държавна телевизия. Не виждам гръцкият народ да страда особено от това, че не гледа новините на ЕРТ. Т.е. не виждам нищо лошо ЕРТ да бъде затворена. Но не виждам също така трите партии, които съставят правителството да искат това и затова смятам, че това правителство няма да пристъпи към рязко ограничаване на разходите. Едно е политическото решение на кризата - гръцкият народ трябва с гласа си да изтрие политически от лицето на земята двете големи партии - ПАСОК и Нова демокрация”, препоръча Стефанос Манос.
     “Като слушам разсъжденията на някои гръцки икономисти и политици имам чувството, че те не са разбрали, че еврозоната и Европейският съюз не живеят в 2005 или 2006 година, а в 2011”, бе откровен професорът от Лондонския университет Костас Лапавицас. Според него причината за кризата не е фискална, а е породена от ниска конкурентноспособност и затова сегашното положение не може да продължи дълго. Ниската конкурентност създава дефицит в бюджета, който от своя страна създава дълга. “От две години насам европейските политици опитват едно и също нещо - стабилизация, която трябва да се постигне с финансови икономии и осигуряване на поток от капитали при евтини лихви, в съчетание с намаляване на цената на работната ръка и приватизация. Всичко това води до безпрецедентна рецесия в Гърция и рецесия в цялата еврозона”, твърди той. 
    Според изнесените от професора данни става ясно, че Германия има най-ниската цена на работната ръка в еврозоната от 1995 година насам и затова съвсем правилно германските граждани не искат да трансферират парите си към периферията на ЕС. Пак според него Европейската централна банка не може да играе ролята на национална централна банка и да изкупува държавния дълг на страните членки, защото зад националната централна банка стоят правителства, които гарантират дълга. Зад Европейската централна банка стоят 17 правителства и затова тя не може да е кредитор от последна инстанция, което показва и поведението на пазарите.
    Изходът, който предлага Костас Лапавицас е фалит, който е  капиталистическо понятие, гарантира интересите на кредиторите и ще направи гръцките банки зависими от чуждестранния капитал. В случая на Гърция обаче това трябва да бъде държавен фалит, който да бъде последван от изход от еврозоната. “Моето мнение е, че девалвацията на гръцката драхма ще е полезна за конкурентността и износът на Гърция, но в много краткосрочен план ще има проблеми със снабдяването с храни, горио и лекарства. Затова трябва да има техническа подготовка за излизането от еврозоната, която правителството трябва да започне веднага. Всичко това трябва да е съпътствано от икономически реформи, категорична промяна в данъчната система и задължителна промяна в политическата система, която е абсолютно неспособна да се справи с проблемите на страната”, препоръча професор Костас Лапавицас.