Галерия

1

Мария Спасова
    В драматична фаза навлиза Гърция, която буквално е увиснала с единия крак над пропастта, наречена “държавен фалит”, докато почвата под другия й крак  се подкопава от стачни действия и политически боричкания. Днес в областта Атика е обявена обща стачка срещу премахването на 13-та и 14-та заплата в частния сектор и срещу съкращенията в държавния в момент, когато хазната е в такова състояние, че утре може да не изплати и първа заплата.
    Утре в Атина би трябвало да се възобновят преговорите със частните кредитори в лицето на изпълнителния директор на Института за международни финанси Чарлз Далара за 50-процентовото окастряне на гръцкия дълг. Както съобщава кореспондентът на телевизия Мега Михалис Игнатиу в Twitter, това изобщо  не е сигурно, тъй като Чарлз Далара настоява да получи обяснения от Международния валутен фонд и Европейската комисия за позициите им по орязването на гръцкия дълг. Основната причина за прекъсването на преговорите миналия петък бе размерът на лихвата на новите облигации - кредиторите настояват за 5-5,5 на сто, Германия не дава повече от 3 на сто, а някои медии твърдят, че според Международния валутен фонд Гърция няма да е в състояние да обслужва дълга си, ако лихвата е над 2 процента.
    Инвеститорското мнение по света недвусмислено очаква фалита на Гърция в близките дни. Вчера това съобщи в Twitter Бил Грос, изпълнителен директор на най-големия инвестиционен фонд в света PIMCO, по-късно същата прогноза направи и  Морис Крамер от Standard&Poor’s. “Ако гръцкото правителство не направи веднага нещо голямо и не просто ефективно, а ефектно, като например да закрие най-губещото държавно предприятие - железниците, инвеститорският климат няма да се обърне в наша полза”, казва представител на гръцкия едър бизнес. “Опасно е когато един по един кредиторите ти започнат да говорят, че те очаква фалит. Това очакване заразява всички и тогава фалитът става неизбежен”, казва гръцки финансист с дългогодишна кариера по световните пазари.
    “Правителството на Лукас Пападимос ще се справи със целите на мандата - да приключи преговорите със частните кредитори за орязването на дълга, да проведе задължителните реформи и да сключи договора за новия спасителен заем от 130 милиарда евро”, е сигурен министърът на вътрешните работи Тасос Яницис, който вчера говори пред годишната сбирка на гръцкия клуб на завършилите Harvard Business School. “Проблемите за Гърция ще започнат след правителството на Лукас Пападимос”, опасява се той. И наистина, много наблюдатели недоумяват как същите политически партии, които доведоха Гърция до ситуацията, в която е в момента, ще успеят да я извадят от нея. Как тези политици, които назначаваха безразборно държавни служители сега ще ги съкращават смело.
    “Пред Гърция има два пътя. Или да смаже драстично покупателната способност на гърците чрез намаляването на доходите и на цените или да се сдобие със своя валута, която драматично да девалвира и да стане отново конкурентна на световните пазари”, смята Даниел Грос, директор на центъра за европейски политики. Според него икономическият бум в Гърция през първите години на 21-ви век се е дължал изключително на нарастналото потребление, финансирано от евтините и лесни кредити. Затова сега се налага потреблението да бъде брутално подтиснато, както това направи Латвия. “За да се подтисне брутално потреблението е необходимо обществено съгласие. Това е политическият тест за Гърция. И това е нещото, което Европа очаква от нея. За нея няма значение как това ще се постигне и дали е справедливо или не. Справедливото ограничаване на консумацията е проблем на Гърция, не на Европа”, поясни Даниел Грос.

    Според директора на университета Брюгел в Брюксел Жан Пизани-Фери единственият начин да се накара една страна да пристъпи към финансова консолидация е като бъде оставена да усети натиска на пазарите. “Няма съмнение, че срещу болезнените реформи ще има съпротива. Няма съмнение, че рецесията в цялата еврозона има отрицтелно влияние и в ситуацията в Гърция, но нейната икономика е преклено затворена и неконкурентна навън. Това трябва да се промени”, казва професорът. Той определя като грешка стратегията на гръцките управници да постигат фискална консолидация основана сами и изключително върху увеличаването на данъците. А като най-голям проблем в преговорите със частните кредитори определя факта, че гръцките банки държат голямо количество гръцки държавни ценни книжа и ще пострадат много от орязването на дълга. Толкова много, че ще се наложи държавата да ги спасява и се получава омагьосън кръг.
    Лорд Марк Малок Браун, икономически съветник на бившия британски премиер Гордън Браун определи еврото като много дискредитирана валута. “Еврозоната е един експеримент на социалната демокрация, която прие, че страни с толкова различни икономики, ръст, политика и манталитет могат да имат единна валута. Това е причината за кризата и тя е нелечима, а липсата на политическо лидерство е много показателна”, смята британският експерт. Той вярва, че Гърция винаги е била с една крачка извън еврото, хваната за него като удавник за сламка.
    За две опасности в Гърция говори вече бившия президент на Съюза на гръцките индустриалци Димитрис Димитракопулос. Едната е онази група политици и синдикални лидери, които за да запазят властта си, са готови да съсипят страната си. А втората е утопичната вяра на гърците, че “Европа няма интерес да ни остави да се провалим, няма интерес да ни изхвърли от еврозоната”. “Успехът на PSI в никакъв случай не е гарантиран, но дори и преговорите да успеят, дори и страната ни да получи втория пакет спасително финансиране, тя пак ще трябва да се реформира. Партньорите ни от Европейския съюз са категорични - ще помагат само за старите ни дългове, новите ще трябва да си ги финансираме сами”, заяви още Димитрис Димитракопулос.
    Гърция, чието население е малко по-малко от това на Лос Анджелис (находчивото сравнение е на Майкъл Луис в книгата му “Бумеранг”) вече изхарчи един пакет финансова помощ от 110 милиарда евросамо за две години. В момента Европа се говви да иззипе още един финансов дъжд върху закъсалата средиземноморска икономика този път в размер на 130 милиарда евро. Много анализатори предвиждат, че и той няма да е достатъчен и още отсега предлагат Европа да помисли за още по-щедър пакет. Или просто да спре да дава.