снимка: Никола Спотинов
Предсрочните избори и Десницата в България
При предсрочни избори ще гласувам за същата партия, за която гласувах на изборите през месец май. Тя е „Демократи за силна България”.
Засега само се надявам десните партии да завършат успешно със своите преговори и да учредят новата обединена десница. Може би ще бъде сложно определянето на лидер. Самите партии и организации, които се обединиха в „Реформаторския блок” се пазят от това някой да изскочи напред като лидер, защото всички те са си патили от лидерските си амбиции. Краткосрочно надеждата ми е наистина да се сглоби такъв десен реформаторски блок, който да може да едни скорошни избори да участва като организация.
Интересното е, че претендиращите за „дясност” партии ГЕРБ и СДС, които са и членове на Европейската народна партия засега много боязливо и ревниво гледат на този реформаторски блок, защото участниците в него им казаха, че не биха могли да бъдат част от него в този си вид. Това е малко абсурдно, но като се има предвид кои са участниците в тях е по-скоро логично.
Има ли лидери на протестите?
Протестите нямат никакви лидери. Борбата е управляващите сега да се махнат веднага. След това да можем да излъчим представители, да се създадат формации, за които да можем да гласуваме хората, които сега не сме представени в парламента. Целта изобщо не е някой от нас да се добере до депутатска заплата.Протестите нямат никакви лидери. Има хора, които носят по-големи знамена, защото са по-здрави, други пък карат велосипеди отпред. Тези дни имаше една балерина, която представи много красив танц на Орлов мост. Но това не са лидери. Аз също в даден момент съм се оказвал в началото на колоната, но съм много далеч от това да бъда наречен лидер.
Протестите нямат никакви лидери.Протестиращите по-скоро трябва да имат за кого да гласуват и да излъчат онези, които да влязат в парламента. Всеки от нас си дава сметка, че не разбираме нещата до там, че да сме членове на парламента. Аз въобще не се виждам като такъв, да се включвам в политически категории. Това е нещо много далеч от мен. Борбата е управляващите сега да се махнат веднага. След това да можем да излъчим представители, да се създадат формации, за които да можем да гласуваме хората, които сега не сме представени в парламента. Целта изобщо не е някой от нас да се добере до депутатска заплата.
Медиите
Те са доста внимателни, защото недоволството към тях е от двете страни. Имам предвид, че ако една медия каже, че протестиращите сме били 500 души, а ние реално сме били 10 000, е нормално тези 10 000 да започнат да гледат на тази медия като на „комунистическа маша” в ръцете на Москва или на някакви местни социалисти и служби.
Ако пък медията отразява прекалено ентусиазирано протестите, хора от правителството и парламента започват да недоволстват срещу нея. Още през първите дни медиите започнаха да отразяват протестите що-годе обективно и се наложи председателят на парламента – другарят Миков да направи едно обръщение към медиите, което не беше нищо повече от размахване на пръст и закани. Медиите реагираха доста остро и на това.
Това е идеалният вариант. Разбира се, има много зависими медии и те отразяват протестите според желанието на този, който им е платил.
България след няколко години
При нещата, които се случват всеки ден не си я представям. По-скоро се надявам да сме се откъснали малко от този модел, който ни наложиха през последните години. Да ни управляват хора, които да се грижат в държавата да има нормалност. Никой не иска чудеса, а просто да я няма тази наглост и изпълнение на собствен план, както правят тези, които се добраха до управлението напоследък.
Направиха ново министерство на планирането, където на ДПС бе предоставен мениджмънта на големите проекти с бюджет над 10 милиона лева. На БСП бе дадено министерството на икономиката с по-малките проекти. Дават се проекти на хора, които са платили нещо като връщане на жеста и всичко за да се обслужат частни интереси. Представям си бъдещето като време, в което да се води друга, различна от тази политика.
Протестите в зората на демокрацията, 1997 и днес
Голямата разлика е, че тогава беше много студено. Но отново всичко беше много спонтанно, много хора бяха излезли на улицата. Отново всеки ден се правеше нещо - тогава имаше барикади и протестирахме денонощно. И сега нещата отиват към покриване на все по-голяма част от денонощието. Започнахме със следобедни протести, а сега има сутрешно кафе и обеден чай пред парламента. Целта е депутатите да знаят, че навън има хора, които няма да се откажат.
През 1997 до властта се бяха добрали пак някакви комунисти, които се правеха на социалисти, демагогстваха и вършеха безумия. И ако сега безумията са такива от морално-етична гледна точка, тогава бяха чисто финансови и икономически. Докараха в държавата страшна хиперинфлация, тя де факто фалира и обраха спестяванията на хората. Сега кражбите им са по-софистицирани, но народът разбира това и излиза на протести по същия спонтанен начин.