Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Житие на Исмаил Ферик паша” на Реа Галанаки

21 Август 2014 / 10:08:20  GRReporter
2632 прочитания

Той има късмет в новия си живот, ако могат да бъдат наречени късмет почестите и чиновете, които заслужи с качествата си, след като те не можаха да го отърват от спомена за първия насилствен край и агонията около един предстоящ втори. Самият Мохамед Али го изпрати във Военната школа в Кайро, следвайки обичая на султаните сами да избират измежду пленниците най-хубавите и умни момчета за двора и висшите длъжности.
Исмаил Ферик паша веднага установи, че докато на планинското плато отзвукът от събитията достигаше като закъснял вятър, дошъл да обрули цветчетата на ябълковото дърво върху земята, в Египет се озова в центъра на скоротечни събития. Той бе сепнат и очарован от подобната на машина бързина, с която се движеше светът, която като го разрушаваше, сякаш изтегляше от кръговрата на човешкия живот правата линия на новите събития. Така че не го озадачи сънят, в който видя пръстена на планинското плато, белязан в мрака от мъждукащите светилници, да се разгъва, за да се слее с полюшването на руслото на Нил, чийто край никога не съвпадаше с началото. Почувства как природата около него се променя. Затова не оприличи жълтите облаци на пустинята, пълни със ситен нажежен пясък, на белите облаци на севера, натежали от дъжд и замислени обеми. Нито пък хамсинът, който ги довяваше напролет, прежуряше посевите, напукваше устните и предизвикваше миражи, на планинския полъх, който в августовските нощи издигаше до къщите на платото силуетите на оживели рицари от старите балади. Още през първата година в школата египетското лято донесе своите безкрайни дъждове. Чуваше съучениците си да говорят за гнева на Бели Нил и особено на Сини, който прииждаше от дъждовете и разливаше из околните площи води с ръждивокървав цвят, за да се смесят след това с пръстта в плодоносна тиня. Възхваляваха обаче напоителните съоръжения от последните години, след като бе започнало въвеждането на ред в хаоса, настъпвал в продължение на векове след разлива. Разказваха на Исмаил Ферик паша, че дотогава селата в Делтата и Поречието били строени на изкуствени възвишения и през дъждовния период се съобщавали с помощта на лодки. Нощем палели огньове, за да се виждат в мрака, уподобявайки тревожното си очакване с бездната на звездната нощ. А когато тинята се слягала, всеки път синорите на имотите се заличавали.
Исмаил Ферик с радост ги разпитваше за растенията и животните, защото откри, че много от тях бяха като онези, които той познаваше, не само по форма, а и по звук, на допир, на вкус и мирис. Научи, че ако един пейзаж е преди всичко зрение и слух, то природата - това са всичките пет сетива, взети заедно. Споменът за познати неща му дари първото победоносно съотнасяне към гръцкия му живот. Съвпадението им изглежда го водеше към мистичен годеж със съучениците, които му говореха за козите и овцете, за котката, кучето, скорпиона, гълъба, смокинята, житото, лена, памука, лавровото дърво, трендафила, бобовите растения и зеленчуците. Но все пак усещаше, че за да добие това родство завършен вид, той бе длъжен да обикне финиковата палма и камилата, които бе видял отдалеч, спускайки се по течението на Нил. Бе длъжен да научи историите, които поставяха в различна йерархия душите в животинското и растителното царство по време на краткия им сън до прераждането на душата. И накрая бе длъжен да обикне съучениците си. Тъмната им, почти с цвета на кафе кожа, дълбоките влажни очи, държането им за ръце по време на разходките, лиричните обръщения, клетвата към Мохамед Али. Техният национализъм, който без да е неоправдан, понякога превръщаше добродетелта в злост. Самите те незлобливи, изучаваха надменността и изкуството на европейското военно обучение, изпъвайки ума си до предела на личната амбиция.
Изненада се, когато осъзна, че съучениците му никога не го разпитваха за мястото, което непрекъснато владееше мислите му, а когато той заговореше за него, те се разотиваха безмълвно, сякаш разговорът току-що бе приключил. Знаеха, че той бе гръцки пленник, но пред него показваха, че знаят само, че е момче, изгубило паметта си: искаха отново да му я дарят чрез своите египетски спомени. Той си помисли, че възбраната която тегнеше над родината му в училище, по-скоро означаваше запрещение над образите и чувствата, които я възкресяваха. Новите езици, които изучаваше - арабски, турски и френски, трябваше да заместят стария му свят с един пълноценен и въображаем нов, който щеше да доизмести стария, докато единствен той се превърне в осезаемия свят на зрелия вече мъж. При все че инстинктивно усещаше как понякога вечно подвижната сянка на несъществуващия свят съпровождаше зрелия мъж, подскачайки около него като игриво паленце около господаря си.

Категории: Реа Галанаки Здравка Михайлова Житие на Исмаил Ферик паша Из съседската библиотека съвременни гръцки автори преведени на български език
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus