Галерия

1

Ясна преднина за Нова Демокрация, но и голям процент на нерешилите все още за кого ще гласуват избиратели, показват три проучвания на общественото мнение, публикувани в медиите. Опозиционната партия изпреварва управляващата партия с 4,3 до 6 пункта. 

По-конкретно, в анкетата на ALCO за в. “Първа тема” Нова Демокрация изпреварва ПАСОК с 5,8%, като събира 21,3% от гласовете. За управляващата ΠΑСОК са гласували 15,5% от анкетираните, комунистическата партия ΚΚΕ доближава 7,4%, националистическата партия ЛАОС - 5,6%, лявата коалиция СИРИЗА - 5%, консервативната партия ДИСИ - 2,2%, новата лява партия ДИМАР - 2,5%, партията на Еколозите-Зелени - 3,5%, партията на независимите депутати Янис Димарас и Василис Иконому “Арма политон” - 1,6%, друга партия са избрали 3,3% от анкетираните, а нерешилите са 32,6%. С изчисляването на валидните гласове разликата между Нова Демокрация (29,3 %) и ПАСОК (21,3%) достига 8 пункта.

Както става ясно от същата анкета, 79% от гласувалите вярват, че жертвите на гражданите от последните 12 месеца са отишли напразно, а 6 от всеки 10 анкетирани се страхуват, че ще загубят работата си.

В анкетата на PULSE за в. “Неделен печат” Нова Демокрация изпреварва ПАСОК с 6 пункта, като събира 21,5% от гласовете, следват: ПАСОК - 15,5%, ΚΚΕ - 9%, ЛАОС - 5,5%, СИРИЗА - 5%, Еколозите-Зелени - 2,5%, ДИМАР - 3%, ДИСИ - 2%, “Арма политон” - 2%, други партии - 4%, а тези, които декларират, че ще пуснат бяла бюлетина, или още не са решили, достигат 30%.

Мобилизирането на ПАСОК е 36%, а на Нова Демокрация - 60%. 59,5% от анкетираните не посочват като по-подходящ премиер нито един от двамата лидери Папандреу и Самарас, като водачът на опозицията събира 24% от гласовете, а премиерът - 15%.

Преднина от 4,3 пункта дава на Нова Демокрация и анкетата на RASS за в. «Настояще». В нагласите за гласуване ПАСОК събира 20,8% от гласовете, а Нова Демокрация - 25,1%. Следват ΚΚΕ с 8%, ЛАОС с 5,2%, СИРИЗА с 4,1%. Процент, позволяващ влизане в парламента, събира Демократичната Левица - 3,2%, и Еколозите-Зелени - 3,1%. 2,6% събира ДИСИ, а 1,5% “Арма политон”.

И в тази анкета голям е процентът на нерешилите за кого ще гласуват избиратели - 20,7%, а на белите-невалидни бюлетини - 2,9%.Според вестника, в управляващата партия се създава нова ситуация, като избирателите на ПАСОК заявяват, че партията би имала повече шансове за победа начело с Евангелос Венизелос, който събира 28,7% от гласовете, срещу настоящия лидер на партията Папандреу, който събира 11,7% от гласовете. 51,3% от избирателите отговарят «с нито един от двамата».

В същото време двама депутати от ПАСОК Одисеас Вудурис и Танасис Иконому изпратиха отворено писмо до премиера, в което поставят въпроса за оставката на онези, които или не издържат на напрежението, или се колебаят в прилагането на правителствените решения, или поставят на първо място лични интереси.

Двамата депутати заявяват все пак, че подкрепят правителството и че не вярват, че положението е стигнало до задънена улица. Просто, както казват те, решенията не са напреднали с темповете, с които би трябвало според тях.

Отвореното писмо на двамата депутати гласи следното:

«Предизвикателствата на времето, в което живеем, са изключително критични. Извън тревогата и невъзможността на голяма част от обществото да посрещне икономическите тежести, никой не пренебрегва болезнените последствия на един евентуален фалит и никой не може да подценява необратимите последици за Гърция. Гръцкият народ и правителство до този момент успяваха да предотвратят неконтролируемото развитие на събитията. Докато становището на опозицията се оказва не на висотата на ситуацията. Условията налагат национална мобилизация, а партиите от историческата левица се окопават в протестите със стереотипна реторика и добри пожелания.

Нова Демокрация от своя страна преследва единствената си цел – нейният лидер на всяка цена да стане премиер на Гърция, като отказва да разбере, че “предоговаряне” с нови заеми означава нов договор, но при още по-неблагоприятни условия. Изявлението на г-н Самарас, че ще иска повторни избори колкото пъти се наложи, напомня амбициозните императори на късната Римска империя, които се домогвали до трона вместо да се борят с нашествието на варварите.

Гърция обаче не заслужава такава съдба. Избягването на фалита, и същевременно продължаването на европейския ход на страната ни, е единствената приемлива перспектива. Тази перспектива смятаме за свой дълг да подкрепяме. И все пак, за да има смисъл подкрепата на правителствените усилия и тези усилия да отговарят на нормалните тревоги на гражданите, следва да уточним условията, при които трябва да се реализират те.

Три са основните предпоставки:

Ангажимент за резултата: Суровите мерки за икономии трябва да бъдат ясно свързани с конкретна цел, която ще представлява категоричен и неотменим ангажимент. Цел, която ще бъде буквално “договор” с гражданите: страната да постигне първичен излишък през пролетта на 2012 г., като продължава развитието, в резултат на което бе намален първичният дефицит от 24 млрд. евро през 2009 г., на 11 млрд. евро през 2010 г. и близо 2 млрд. евро през 2011 г. Това положение е необходимо условие за развитието на страната. Действително, големият “болник” на гръцкото общество е публичният сектор. Постигането на тази цел ще докаже, че гръцкият публичен сектор е жизнеспособен. Положителният баланс за първи път от 12 години насам ще открие пътя за оползотворяване на многото възможности, които има страната ни.

Мерки в условия на справедливост и диалог: Мерките за икономии трябва да са колкото е възможно по-справедливи (или поне колкото е възможно по-малко несправедливи). Разпределението на тежестта трябва да бъде предмет на истинска дискусия, макар и в ограниченото време, с което разполагаме, а не окончателно и неподлежащо на преговори съобщение.

Правителство, решено да действа и ефективно: Освен слабостите на европейското ръководство да се справи с проблемите на еврозоната, ясно е, че за днешното положение са допринесли и значителните забавяния на правителството. Министерските колебания, отлагане, опитите за промяна на целите в рамките на партията, са някои от причините за забавянето.

Вече е крайно време да бъдат преодолени псевдодилемите и личните практики, които само забавят необходимите решения, но с по-голяма цена за всички. И докато определени министри се борят решително, без да мислят за политическата цена, други не следват този път. Смятаме вече за наложително членовете на правителството, които не издържат на напрежението или поставят на първо място собствените си интереси, да се оттеглят.

Критичността на ситуацията налага индивидуални и колективни усилия за преодоляване на кризата. Те трябва да се осъществят при ясните условия и конкретните предпоставки, които споменахме. Ако тези усилия бъдат реализирани, изходът от кризата може да се окаже много по-близо отколкото мислим. В противен случай няма да изгуби правителството или някоя друга политическа сила, а цяла Гърция».