Галерия

2

1

Анастасия Балездрова

В разтърсващото си показание пред тричленния Апелативен съд, който разглежда делото срещу така наречения „нов престъпен синдикат” собственикът на компанията за морски транспорт Superfast Ferries Периклис Панагопулос описа своето отвличане през януари 2009 г., както и осемдневния си престой в ръцете на похитителите.
    Малко преди да започне разказа си към него се обърна един от обвиняемите, който призна участието си в отвличането пред следователя. „Искам да знаете, че се радвам да ви видя, въпреки че ролите ни се преобърнаха и сега вие сте свободен, а аз задържан. Ако знаех от по-рано какъв човек сте, сега нямаше да се намирате тук”, каза Апостолос Петракис и добави, че не се извинява за деянието си, защото „това би било акт на лицемерие”. Председателят на съдебния съвет му отговори, че „по-добре би било да покажете покаянието си на практика като върнете обратно 30-те милиона евро, които взехте като откуп”.
    Разказът на Периклис Панагопулос започна от утрото на 12 януари 2009 г., когато е потеглил със шофьора си както всеки ден от дома към своя офис. Малко по-надолу един микробус се изпречва пред автомобила. Вратата му се отваря светкавично и отвътре излизат трима души с покрити лица и автомати Калашников в ръце. Те чупят с чук прозореца на шофьора, измъкват го и го захвърлят долу. „Не се уплаших, но се стреснах. Понеже имам болно сърце пулсът ми се учести страшно много. Толкова, че дори не можех да разкопчея предпазния си колан”, каза корабопритежателят.
    Един от тримата мъже го издърпал навън и го положил в микробуса заедно с шофьора му в легнало положение. „По-късно си дадох сметка, че един лек автомобил беше спрял зад моя, за да ни блокира”, каза Периклис Панагопулос. В микробуса единият от похитителите взема часовника му, мобилния телефон, потфейла, законния пистолет на шофьора и пита двамата мъже дали имат скрити микрофони по себе си. „Това бе един от най-тежките моменти за мен. За щастие до мен беше Георгиос, моят шофьор, който правеше каквото можеше, за да ме запази жив”, сподели Панагопулос и описа как след около 40-минутно пътуване са се  озовали на едно открито място, където шофьорът е бил изоставен, а Панагопулос принуден да се качи в багажника на лек атомобил.
    „Бях в ембрионна поза за над повече от час, но можех да дишам, защото бяха снели облегалката на задната седалка. На периоди виждах светлини като в тунел и затова предположих, че се намираме на пътя Атина – Патра”.  След като пристигат, мъжете покриват лицето му и го качват по стълби. Озовава се в помещение на ниво груб строеж, където прозорците са покрити с талашитени дъски, а за отопление има един маслен радиатор. Според свидетеля сградата е била двуетажна, като похитителите живеели под помещението, в което го укривали. В стаята имало още едно ново походно легло, нов матрак и нов юрган, а от стената над него излизали две вериги с белезници в краищата.
    „Казаха ми да съблека дрехите си и ми дадоха черни анцузи като тези, с които бяха облечени те и едни червени чехли. През цялото време бях завързан с изключение на малкото случаи, когато ме оставяха да походя в стаята, за да не получа някой тромб”. В помещението имало телевизор включен винаги на един и същ канал, а върху него един апарат, с който похитителите следяли непрекъснато своята жертва. „На моята възраст къде ли бих могъл да избягам през зимата с тези дрехи и с червените чехли”, запита се корабопритежателят. Той подчерта обаче, че тримата пазители му говорели на „вие”, възпитано и с уважение. Когато чули по телевизията съпругата му да казва, че от приема на лекарствата зависи животът му, ги осигурили като купували всяко едно от различна аптека, за да не бъдат разкрити, тъй като конкретният вид инсулин и един друг медикамент е трудно да бъдат намерени по всяко време.
    „Наистина ми набавиха лекарства достатъчни за период от три месеца”. Условията на живот обаче били трудни. Жертвата не е имала достъп до течаща вода, което е предизвикало проблеми от хигиенно естество, а храната не е била подходяща за оперирания от рак на стомаха корабопритежател. „Като изключим това имах всичко, което поисках, понякога разговаряха с мен и ми бяха казали да наричам всички с името „Христос”. Периклис Панагопулос казал на похитителите да се обадят на съпругата му за сумата, тъй като още в микробуса му заявили, че не искат да го убият, а само пари. В съда обаче подчерта, че „сделката беше животът ти или парите, нека не го забравяме. Това е ужасно и страшно. Как се изчислява стойността на един живот?”.  
    Отначало похитителите поискали 40 милиона евро, после се договорили с жертвата си за 20, но след това решили, че могат да поискат още 10. В 3 видеоклипа, които са изпратили на съпругата му те снимали Периклис Панагопулос с актуален вестник в ръце за да докажат, че е жив и да могат да уговорят сумата. „Проблемът беше да се намерят 30 милиона евро в брой като се има предвид, ще общо в страната са пуснати банкноти на стойност 100 милиона евро. Благодарение на банките са били намерени. Чувалите, в които са ги сложили са тежали общо 480 килограма!” каза Панагопулос.
    На седмия ден похитителите имали уговорка със съпругата му, за да им предаде парите, накарали я да отиде до Солун и да се върне без обаче да вземат откупа. Същият сценарий е бил повторен и на следващия ден с разликата, че тогава взели парите. После оставили Панагопулос в едно залесено място до атинското предградие Дафни и му казали да преброи до 50, след това да отиде до булеварда и да чака съпругата си да го прибере. Там го открива полицейска кола, която го отвежда в близкия участък. Объркан и изплашен, Панагопулос попитал дали хората в патрулката действително са полицаи.
    По време на показанието на Панагопулос, който бе споменал, че основният му пазач бил най-младият от тримата, обвиняемият Хараламбос Мустакас поиска думата и заяви, че той е този човек.
Корабопритежателят заяви, че не иска възмездие. Каза само, че желае на похитителите си да спрат да вървят по погрешния път на престъплението. „Не пожелавам на никого да преживее това, което се случи на мен, дори и за толкова кратко време”, каза в заключение Периклис Панагопулос.
    Няколко месеца след отвличането полицията залови 10 души във връзка с престъплението. Двама от обвиняемите, които са дългогодишни квартиранти на гръцките затвори и по време на похищението са изпълнявали своите присъди, бяха обвинени за организирането на плана за отвличане. Полицията смята, че престъпната мрежа, която нарича  „нов престъпен синдикат” е отговорна за ред убийства на познати лица от нощния живот в Атина.