Галерия

1

В своя публикация вестник „Катимерини“ повдига отново въпроса за щетите, предизвикани от хиляди пуснати на свобода норки след намесата на екологични организации.

„Оставете ни най-накрая на мира“ – Янис Пагунис, фермер от Хилиодендро, област Касторя, който се занимава с отглеждане на животни с ценна кожа, няма желание за разговори. Макар че са минали четири години от яростната атака срещу фермата му от страна на екоорганизацията  «A.L.F.», при която 48 000 норки бяха пуснати на свобода, той е изморен от честите „набези“ на медиите.

Повод за тях е новата поредица публикации в пресата за щетите, предизвикани от пуснатите на свобода норки, чийто брой е достигнал около 50 000, след освобождаването на животни и във втора ферма, този път в Сятиста, Козани. От август 2010 не е извършвано никакво официално преброяване на популацията на животните, живеещи на свобода, а местните хора се оплакват непрекъснато от нападенията на норките върху домашните им животни. Изчислено е, че от първоначалните 50 000 норки около 30 000 са заловени, 10 000 са открити мъртви, а 10 000 са избягали, никой обаче не знае колко от тях са оцелели. Не е определен и районът, където са се разпространили, тъй като съществуването на животните се потвърждава единствено от откъслечни свидетелства. Освен това изглежда щети предизвикват и „бегълците“ т.е. норките, които периодично успяват да избягат от фермите.   

Оценки на екологичните последици

Никос Панайотопулос, заместник-председател на Οрганизацията за опазване на околната среда в Касторя, твърди, че последствията върху орнитофауната на страната са видими.

Броят на водните птици (като лебеди, гъски, водни кокошки) е намалял значително. От общо 120 гнезда на лебеди са останали едва 30. Също така колониите на малките корморани, които са рядкост в Европа, са се свили значително и много птици се преместват там, където е по-дълбоко, за да се спасят от кръвожадните норки. «Нерегулираните миграции на популации може да повлияят и върху убежищата на прелетните птици», отбелязва Панайотопулос.

Норката е американско животно, от семейство Порови. На дължина достига до 70 см, размножава се веднъж годишно, като женската ражда от 3 до 8 малки. Тя е опасен хищник, тъй като плува и се катери много добре. Най-опасната ѝ черта за екосистемите обаче е това, че складира храна, т.е. убива повече животни, отколкото се нуждае. Учените подозират, че освен птиците, норките са изгонили от района и видрите, рядък вид бозайник, който в Гърция е защитен вид. «Масовото пускане на свобода на чужди видове животни в една екосистема е престъпно деяние, способно да унищожи напълно един хабитат. Едно от преките последствия от появата на норките е това, че в хранителната верига се създава конкуренция за плячката (напр. рибата), която прогонва местните видове като видрата и невестулката», обяснява Лазарос Георгиадис, биолог  и отговарящ за различни акции на екологичната организация „Арктурос“.

Възможното решение

Най-ефективното решение за драстичното намаляване на популацията на норките, което се прилага успешно в други страни с подобни проблеми (Дания, Шотландия), е поставянето на специални метални дълги и тесни капани, които приличат на клетки, и  които поради формата си не са опасни за други животни.

Според Савас Казандзидис, доктор по биология от Института за горски изследвания към Националната фондация за земеделски изследвания, първо трябва на случаен принцип да бъдат избрани райони с големи популации, и след това да бъдат предприети енергични действия за хващането на животните, ако се наложи и с помощта на Европейския съюз.

«Отбранителни» съоръжения

След атаките през 2010 доста фермери започнаха да използват вместо обикновена тел електрически кабели и бетонни основи, за да оградят своите ферми. Някои дори наеха охранителни фирми, за по-добра защита.  Въпреки това местните жители настояват, че домашните им животни са в опасност. Орестис Пиперидис, председател на общността в Пендаврисо, намиращо се само на 5 минути от Хилиодендро, е загубил 30 кокошки и 3 патки преди 40 дни. След като не може да се изясни дали хищникът, който ги е нападнал, е „беглец“ от близката ферма, или е част от пуснатите на свобода норки, той предлага на животните да се слагат отличителни знаци (което фермерите, отглеждащи животни с ценна кожа, не искат да направят, заради разходите) и едновременно с това от печалбата на фермерите да бъде създаден фонд за обезщетение. Така пострадалите от набезите ще могат да възстановят изгубените животни и общественото недоволство ще утихне.

През септември 2011 заместник-областният управител на Касторя Димитрис Савопулос след като изслушва оплакванията на съгражданите си, раздава 35 метални капана на ловджийските дружинки в Касторя и Аргос Орестико. Проблемът започва да отшумява. Въпреки обаче че са заловени доста животни (300 според изчисленията на ловците), не е създаден архив с географски данни. Докато преди е имало ежедневни набези, случаите стават толкова редки, че въпросът се забравя. Докато преди три месеца не се появява отново. «Нямаме достоверни данни, които да показват размера на проблема и да налагат неговото решаване. Въпреки това обаче, тъй като действително има определен брой свободно движещи се норки, които могат да се превърнат в истинска екологична заплаха, вече сме изпратили искане до Зеления фонд да финансира едно научно изследване за локализирането и хващането на животните», отбелязва Димитрис Савопулос.

Модернизиране на фермите за норки

Днес в област Касторя функционират 31 ферми за норки, а капацитетът им възлиза на 236 055 възрастни животни (според Земеделската дирекция на област Касторя).

Както изглежда, фермите представляват добро решение за професионалистите, ударени от кризата. Характерен е случаят със строителния предприемач Йоргос Казикопулос. С 60 непродадени апартамента в Солун, миналата есен той решава заедно с 20-годишния Андреас Михос да инвестират във ферма на границата между областите Гревена и Козани. Купуват от свой земляк 3 000 норки (по 90 евро едната) и през март започват чифтосването за размножаването на животните. Постепенно, за да затворят цикъла на производство, ще прибавят цех за клане и дране на животните.

Животните се разделят според цвета на козината (бели, черни, кафяви). Хранят се веднъж дневно със 160 гр. специална храна (остатъци от кланици, обогатени с витамини), освен в периода на размножаването, защото тогава количеството почти се удвоява. Общо взето храната е най-големият разход, тъй като една ферма със среден капацитет от 20 000 норки се нуждае от близо три тона храна дневно (1 056 евро). Двамата съдружници са изчислили, че ако на международните търгове през март продадат всяка кожа за 50 евро (цената се влияе от качеството на кожата и варира от 30 до 180 евро), ще спечелят по 25 евро от норка.

Питаме Андреас каква вероятност има цялото това масово обръщане към фермите да се окаже просто един балон. «На свободния пазар никой не гарантира нищо. Поехме един бизнес риск и ще работим здраво, за да успеем», отговаря той с реализъм. И правилно, пазарът не дава гаранции за успех. Но и държавата, която определя условията за функциониране на бизнеса, трябва да се заинтересува повече за сигурността на фермите. Популацията на норките, която след раждането през май ще надхвърли един милион, не е шега работа.