Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Никоя криза никога не е успявала да унищожи изкуството

23 Октомври 2013 / 13:10:36  GRReporter
3658 прочитания

Здравка Михайлова, специално за GRReporter
Реа Галанаки е родена в 1947 в Ираклио, Крит. Следвала е история и археология в Атина. Автор на романи, разкази, стихове и есеистика, тя е сред членовете-съоснователи на Сдружението на писателите (1981) в Гърция. Двукратно е удостоявана с Държавна награда (през 1999 за романа й „Елени или Никой“ и през 2005 за сборника й с разкази „Една почти синя ръка“). Носител е и на наградата за проза на фондация „Костас и Елени Уранис“ на Атинската Академия (за 2003 за романа й „Векът на лабиринтите“), на наградата „Никос Казандзакис“ на община Ираклион, Крит (1987) и на наградата на читателите на Националния център за книгата за 2006 за романа-хроника „Безмълвни, дълбоки води“. Романът й „Житие на Исмаил Ферик паша“ е първата гръцка книга включена в колекцията на ЮНЕСКО „Представителни литературни творби“ (1994), а “Елени или Никой“ е била във финалната листа на трите претендиращи за Европейската награда „Аристион“ (1999) книги. Нейни произведения са преведени на петнайсет езика сред които и български. Работила е с режисьора Тео Ангелопулос по сценария на неговия последен и недовършен филм „Другото море“.
- Вашият роман „Житие на Исмаил Ферик паша“ (българско издание „Лада“, София, 1998) бележи началото на поредица творчески експерименти третиращи въпроса за раздвоената, двояка идентичност: отношението провинция-център, Изток-Запад, мъжко-женско начало, християни-мюсюлмани... Мотивът за хората раздвоени между две общности или две религии прозира още в „Историята на Олга“  („Концентрични разкази“, изд. „Агра“, 1985; сборникът разкази е преиздаден  от изд. „Кастаниотис“, 2004, със заглавие „Една почти синя ръка“). Как тази тема, която явно дълбоко ви занимава, се променя и еволюира в следващите ваши произведения?  
- Всичко, което казвате е вярно. Раздвоеността на някои мои герои е видима. В тази фундаментална раздвоеност често пъти се вписва и един друг доминиращ в моите произведения мотив – този за завръщането (νόστος). Не зная дали той се развива линейно или следва някакъв кръговрат; във всеки случай търпи литературна диференциация в отделните мои книги, тъй като във всеки мой роман архитектониката и стилът се променят съобразно темата, героите или по друг признак. Всяка тема влече подире си и свой прийом, но отпечатъкът на автора е неизменно лесно различим. Бих допълнила, като отдавна известен факт, че човешката драма е предизвикана от сблъсъка между две ситуации, например в античната трагедия  - от конфликта между две начала: божествения и човешкия закон. Не съм прибавила нещо ново, просто рискувах да поставя подобни, колкото съвременни, (толкова и останали без отговор или получавали различни интерпретации във времето) въпроси в определен исторически контекст, след дългогодишно отсъствие на историческото време от новогръцката проза. Тръгнах от историческото време, за да стигна дотам да изследвам тези, както и други въпроси, дори в съвременни общества. Като винаги съм се облягала на дълбокото, затрогващо вълнение предизвикано у мен от дадена личност, някакво събитие, от дадено премълчаване или може би неправда, за да изградя около тях собствения си авторски сценичен декор.
- В едно ваше интервю казвате, че „твърде отрано сте станала жертва на приказното“. Виновен ли е за това вашият роден остров Крит с изобилието му от толкова митове и легенди?
 - Всяко дете може да стане „жертва на приказното“, както всеки възрастен може да стане „жертва на една любов“. То е едно и също. Не вярвам да има специална връзка с Крит, въпреки че митовете на съседен Кносос (родена съм и съм живяла в Ираклио) са неизличимо вдълбани върху твърдия диск на детската ми памет, както личи от някои мои писания. Решението ми да уча археология и история до голяма степен е плод на очарованието от митовете и легендите, но и на разказите за премеждията на моя род във времена на мир и война, чути от мен на семейната трапеза.
- В романа „Огньове на Юда, пепелища на Едип“ (изд. Кастаниотис, 2009) пристигането през 2000 година на млада гъркиня от еврейски произход, за да учителства в едно критско село, както и великденският обичай да бъде изгаряно чучело на Юда, ви дават повод да направите разрез на „непристъпните“ съвременни затворени планински общности  на острова. Изобилстват конфликти и противоречия - между закона и беззаконието, любовта и ритуалността, убийства и премълчавания. Как и защо древната критска традиция приписва на библейския Юда съдбата на митичния Едип?

Категории: Реа Галанаки Здравка Михайлова изкуство и кризаЛитература книгоиздаване писатели
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus