Галерия

1

Бездействието на правителството на Георгиос Папандреу и липсата на ефективни мерки за съкращение на разходите в бюджета са причината Гърция да има нужда от Меморандум 2, който носи още по-високи данъци и още по-тежки фискални мерки. Това е мнението на преподавателя по икономика в Аристотеловия университет в Солун Димитрис Мардас, който говори специално за GRReporter и не скри разочарованието си от настоящото управление на закъсалата Гърция.

Кои са конкретните мерки, които не се приложиха навреме и се стигна до фаталните отклонения и нуждата от Меморандум 2?

Първо трябваше значително да се ограничат разходите на един куп публични предприятия, държавните институции и организациите. Доставките в здравеопазването също търпят значително окастряне, както и безразборното харчене на средства от организациите на местното самоуправление. Това са известни проблеми от миналата година. Не бе нужно да се стигне до тук, за да  се сети правителството да започне да обсъжда приложенията на подобни действия. Тези три сектори са главните виновници за разпиляването на държавните пари.

Както всички допускат, но вие икономистите го казвате конкретно е че гръцкото правителство не направи това, което трябваше и сега Гърция ще плати по-скъпа цена, така ли?

Точно така. Не се направи това, за което се бяха договорили. Няма да обсъждаме в момента, до колко нещата, за които се бяха договорили са реални или изпълними. Според мен, разбира се, договореностите в Меморандума в някои случаи бяха преувеличени. Особено за проблеми, които от самото начало се знаеше, че са изключително трудни да се изпълнят. Като резултат от това се създадоха два основни проблеми, поради които се стигна до провала на Меморандума. Един от тях бе липсата на съгласие с мерките на голяма част от министрите в кабинета. Вторият основен проблем бе липсата на задълбочени познания на предмета на занимание на управляващите в различните институции. С прости думи министрите не познават добре предмета на действие на техните министерства.

Можете ли да уточните, кои според вас са тези министри, които се оказаха некомпетентни в правителството на Георгиос Папандреу?

Вижте какво, няма смисъл да посочваме имена, но мога да ви кажа, че има способни хора, които разбират както от създаването и изпълнението на стратегии, но и познават добре различните сектори. Тези хора трябва задължително да имат предимство днес, защото иначе няма как да се завършат реформите, които правителството планира. Освен това, управляващите трябва да продължат действията си с един по-различен, по-бърз ритъм, така че поставените цели да бъдат изпълнени. Трябва да забравим всичките отрицателни примери, които видяхме в последно време, за да успеем да приложим с най-малко отрицателни ефекти Меморандум 2. Например, целият процес по усвояването на държавната собственост може да се приложи по много по-различен и по-ефективен начин, само ако имаше една различна стратегия от страна на отделните министерства.

Говорим за тежки икономически мерки и за трудностите в гръцката икономика. Днес се подготвят още по-драстични действия за справянето с проблемите на бюджетния дефицит и на външния дълг, които са залегнали в Средносрочния оздравителен план. Например извънредните данъци с постоянен характер до 2015 година. Смятате ли, че те реално могат да се приложат и ако се приложат, могат ли да дадат очаквания резултат?

Вижте какво, оздравяване на държавните финанси няма щом още не сме се докоснали нито до преструктурирането на публичните предприятия, нито до реалното реформиране на държавната администрация, нито до организациите за местно самоуправление. Те не функционират ефективно и похабяват публични средства. Същото важи и безконтролните харчове на държавните болници. Разбирате, че решенията с новите по-високи извънредни данъци са пожарогасителни мерки. С други думи, колкото липсват мерки, които да намаляват харчовете в бюджета, се прибягва до неизбежното увеличаване на приходите. Действия, които правителството не може да избегне. То не може да се справи и да намали разходите, за икономически ръст все още не може да се говори и накрая прибягват до нови мерки за увеличаване на приходите.

В цялата тази картина на несигурност и на мерки със съмнителен ефект, смятате ли, че има опасност Гърция да не получи петия транш от финансовата помощ?

Това смятам, че е приключен въпрос и Гърция ще получи петата доза от Меморандума. Може да не сме достигнали целите поставени в договора, но влиза в сила вторият Меморандум, който включва целите, които не бяха изпълнени с първия. След като това бе установено, 12 милиарда евро ще бъдат изплатени. В момента, в който се съгласихме за втори договор за помощ, няма как да не ни дадат петия транш.

Смятате ли, че има нужната политическа воля, за да се изпълни коректно втория Меморандум? Имам предвид не само липсата на консенсус на управляващата партия на ПАСОК с опозиционната Нова Демокрация, но и проблемите вътре в парламентарната група на социалистите и в самия кабинет?

Политическата воля има два аспекта. Единият е че има мерки, с които управляващите са съгласни, но нямат силата да ги приложат, защото се страхуват от последиците. Вторият е пълното несъгласие с други цели и затова липсва каквато и да е воля за прилагането на нужните мерки. И двата проблема в момента се срещат в Гърция и цялата тежест от това поведение на политиците се прехвърля върху народа. В случая, когато някои министри не са съгласни с политиката на правителството и не са съгласни с програмата за действие, те не си вършат работата както трябва. Значи се налага да си подадат оставката. Те трябва да бъдат заменени с хора, които са съгласни с целите и готови да работят, за да ги постигнат.

Честно да ви кажа, умът ми не го побира как може да имаме министри, които не са съгласни с главната политика и не са си подали оставката още. Това е липса на достойнство и то на много нива в обществото.

Проблемът с външния дълг на Гърция е също сериозен. Слуховете, че догодина ще има доброволно участие на частните собственици на гръцки държавни облигации в разсрочванията на плащанията по дълга стават все по-силни. Как смятате, че това ще се отрази на Гърция?

Когато говорехме за предоговаряне или удължаване на изплащането на външния дълг, всички казваха, че това не може да се случи. Затова се наложи да използваме други думи – доброволно участие на частниците. Това означава, че самите те ще се съгласят Гърция да изплати задълженията си към тях малко по-късно. С две думи, правим точно същото нещо (предоговаряне), но използваме друга фраза. Това решение бе взето доста отдавна и точно това ще стане.

Ако с удължаването се случи или дори се наложи окастряне (haircut), няма ли веднага агенциите за кредитен рейтинг да го изтълкуват като кредитно събитие и да се задейства пазара на застраховките към държавните облигации  CDS?

Важно е да разберете, че в момента не става въпрос за доброволен haircut, а само за разсрочване на изплащанията по някои от облигациите с падеж в следващите две години. Окастрянето (haircut) ще дойде след 2013, когато Гърция ще влезе в постоянния механизъм за финансова стабилност на Европа и тази мярка е предвидена в него. Тогава ще има договаряне на гръцкото правителство  с частните банки, които имат гръцки държавни облигации и ще се вземе общо решение, в какъв процент ще бъде окастрянето на дълговете към тях. То ще се състои със сигурност, защото е институционално заложено и ще дойде след две години, но не и днес.

Какви последствия ще има за Гърция и местната икономика подобно действие? Смятате ли, че страната ще загуби възможността да се кредитира от капиталовите пазари за много години напред?

Не, няма да има такива последствия, защото всички тези договорености са в рамките на една доброволна процедура и няма да е едностранно решение от страна на Гърция. Страната загуби правото да вземе това решение през май месец 2010. Ако трябваше сами да решим, че няма да изплатим част от външния си дълг, това трябваше да се случи преди подписването на Меморандума.

До 2013 година ще се промени и профилът на кредиторите на Гърция, ако не се бъркам. Тогава в по-голяма степен задълженията на страната ще са към държави и то главно от Европейския съюз, а не толкова части инвеститори и банки, както е сега, така ли?

Така е. В момента се изплащат заеми, които са отпуснати главно от частни институции и след това ще влезем в нова процедура на изплащане, в която участват главно държави. Това означава, че парите по заемите или облигациите, които ще се отпуснат, ще са  при много по-неблагоприятни условия от досегашните.

Вярвате ли, че програмата за оздравяване на Гърция може да се приложи реално?

Смятам, че всичко може да се изпълни. Това не означава, че съм съгласен с тази програма и не смятам, че не можеше да се приложи друга тактика. Но при положение, че сме стигнали до тук, тя трябва да бъде изпълнена коректно и не е позволено, на който и да е политик да я саботира.

Коя стратегия за оздравяване бихте приложили вие, ако можехте да вземате такова решение?

Това е много голям въпрос, който е трудно да сместим в едно интервю. Мога да ви кажа, че аз поддържам тезата, че трябваше да обсъдим преструктурирането на външния дълг още от първи януари 2010 година, а не днес. Още от самото начало и то също в рамките на доброволното участие на кредиторите. Смятам, че тогава щяхме да имаме по-добри резултати, от тези, които ще постигнем в сегашната ситуация. Гърция е част от еврозоната. Фалитът, на която и да е страна от валутната зона би имала катастрофални последици за целия съюз, т.е. първо ще засегне еврозоната, а след това самата страна. Това не го преценихме правилно от самото начало, като страна. Заплахата от подобно събитие не го оцени правилно и самата Европа, много по-рано, преди да се роди проблема. Чак с последните събития, европейските лидери оцениха дълбочината на проблемите от евентуалния фалит на една страна от валутния съюз.

Вярвате ли, че банките ще издържат удара на кризата?

Банките имат една малка възглавничка, която се казва Европейска централна банка. Ако тя не съществуваше, гръцките банки вече щяха да са фалирали. До 120 милиарда евро, те могат да се кредитират без особени проблеми. След тази сума, те могат да се финансират, като отговарят на определени условия, но по принцип, когато удрят на камък, винаги могат да се обърнат към Европейската централна банка. Този лукс нямаха например банките на Аржентина, голяма част от които банкрутираха.

Съществува ли в най-мрачният ви сценарии възможност Гърция да се върне към драхмата?

Драхмата не съществува вече като валута. Диалог в тази посока е пълна безсмислица. Цялата теория, че ако Гърция фалира, трябва да се върне към драхмата е една напълно погрешна логика и не знам какво я подхранва. Това е една теоретична възможност. Друга възможност е задържането на еврото при всякакво положение. Връщането към драхмата не решава проблемите, напротив задълбочава ги, защото ще покаже, че системата „Евро” не може да се справя с трудностите. Това също така може да означава и една пълна катастрофа за самата страна.

Първо, Гърция ще загуби спасителния пояс за банките, наречен Европейска централна бака. Второ, ще излезе извън механизма за финансова стабилност на Европа. Трето, валутата ще се девалвира, което ще изстреля външния дълг над 200% от БВП. Четвърто, съмнявам се в доколко цялата теория, че драхмата ще повиши значително конкурентността на страната, защото нашата икономика не е фокусирана към износа. Ние внасяме много повече, отколкото изнасяме, а туризмът не може да понесе цялата тежест на икономическия ръст – не е толкова голям. След като Гърция се върне към драхмата, не може да ни повиши до такава степен приходите от туризъм, така че да компенсира намаляването на ефекта на девалвация. С други думи дори да се удвои туристическия поток и приходите от него, не може да компенсира обезценяването на парите.