Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Не е изключено Гърция да окастри дълга си към държавите-кредиторки

17 Септември 2012 / 09:09:16  GRReporter
3906 прочитания

С настъпването на есента кризата в Гърция навлезе в нова фаза. Изборната еуфория от лятото отшумя, ваканциите свършиха и отново обществото се изправи очи в очи с най-големия проблем - как да постигне устойчив модел за икономическо развитие. Центърът за планиране и икономически изследвания работи активно в тази насока, а експертите му консултират представителите на международните кредитори при посещенията им в Атина. Професор Янис Монойос ръководи Отдела за фискална и монетарна политика и е съветник на финансовия министър Янис Стурнарас. Мария Спасова разговаря с него за устойчивостта на гръцкия дълг, за източниците на икономически ръст, но и за нашумели финансови термини като OSI и GREXIT.
    
В едно ваше изследване, публикувано миналата седмица констатира, че ситуацията около гръцкия дълг се е влошила през последните години, докато човек би очаквал тъкмо обратното - да се подобри. Можете ли да ни обясните защо?

Има редица причини, които докараха съотношението на дълга към БВП до по-високи нива от тези през 2010. Истината е, че главната причина е по-дълбоката от очакваната рецесия в страната, която продължава вече пета година, като не се предвижда да преминем към положителен растеж преди 2014 или 2015. Следователно основната причина, допринесла за увеличаването на дълга, въпреки окастрянето чрез  PSI е фактът, че рецесията бе по-дълбока, както и фактът, че имаме първични дефицити, които се прибавят към дълга и увеличават размера му.

Отново във вашето изследване виждаме, че обслужването на гръцкия дълг е възможно при 8 благоприятни сценарии. Кои от тях е вероятно да се случат?

 Миналата седмица Центърът за планиране и икономически изследвания оповести резултатите от изследване, чиято цел бе да проучи доколко е възможно гръцкият дълг бъде обслужван. Съгласно втория Меморандум гръцкият дълг, както знаете, трябва да достигне 120,5% от БВП. В момента, през 2012 смятаме, че в края на годината дългът ще се движи около 166% от БВП. И така, ние проучихме доколко това съотношение от 166% може да достигне до 120% и разработихме 8 алтернативни сценарии. На практика сценариите са 4 и има 4 техни алтернативни варианти, основани на някои хипотези, които направихме за това как ще се развие икономиката оттук нататък. Използвахме темпове на растеж на БВП от един макроикономически модел, който взема предвид промяната на БВП, лихвите, така, както ще се развиват до 2020, създаването на първични излишъци, необходими за намаляването на съотношението на дълга спрямо БВП и изследвахме доколко този дълг може да бъде обслужван. На практика при 7 от 8-те сценария дългът не изглежда да следва устойчив път на развитие поради причините, които ви посочих преди.  Следователно изглежда, че той не може да се обслужва, ако няма целенасочена намеса за намаляването на дълга. При последния сценарий съотношението на дълга спрямо БВП се оформя на 118%, по-конкретно на 118,4%, но все така на базата на хипотези, които ще посоча веднага. Не забравяйте обаче, че говорим за сценарии, това не са прогнози, а приблизителни оценки. Следователно резултатите от метода на анализ са благонадеждни дотолкова, доколкото благонадеждни или точни са хипотезите, които правим за тях. Ако предположенията ни се променят, явно и резултатите ще са различни. И така, спирам се на последния сценарий, при който е възможно обслужването на дълга, но при определени условия. Тези условия са в общи линии четири. Първото условие е връщането към положителни темпове на растеж от 2013 или 2014 и нататък и евентуално една по-ниска средна лихва на съществуващия дълг. В момента лихвата се движи около 4% в реално изражение, а в нашето изследване смятаме, че една лихва от порядъка на 3,5% би била много полезна за устойчивостта на дълга. Освен по-ниската лихва ние сме разработили сценарии, при които фискалната корекция в размер на 11,5 милиарда евро съкращаване на разходи се разтегля в рамките на две или четири години. Третото условие, което използваме, е предположението, че сумата, необходима за рекапитализацията на гръцките банки в размер на около 45 милиарда евро, която те получават чрез втория Меморандум, няма да се прибавят към държавния дълг и да влошат съотношението му спрямо БВП, а ще минат през постоянния Европейски спасителен механизъм (ESM), който ще започне да функционира. Това е един изключително важен параметър, който трябва да се проучи, защото така автоматично се намалява първоначалният размер на дълга, а едно по-ниско ниво на дълга е по-лесно да бъде обслужено. И последната хипотеза, която формулираме е, че приватизационната програма напредва върху една по-реалистична основа и се очаква да донесе не 50 милиарда евро, както е посочено в Меморандума, а 15 милиарда евро, т. е. 1/3, в периода 2013-2015. И накрая съществува вероятността от OSI, Official Sector Involvement, т. е. от едно бъдещо евентуално орязване на дълга на официалния сектор, на дълга, който държат правителствата на европейските държави. В това отношение едно евентуално намаляване би допринесло още повече за свиването на съотношението на дълга спрямо БВП. В заключение това са предпоставките и условията, при които, ако гръцката икономика се развива по очаквания начин, биха довели до възможност за обслужване на гръцкия дълг към 2020. Всички тези неща заедно образуват една рамка за преговори, за нас, гърците, за да се опитаме да постигнем устойчивост на дълга.

Лично за вас, кои от тези предпоставки са най-вероятни?

Аз бих казал, че въпросът за растежа е чисто вътрешен въпрос на страната, и това доколко ще постигнем по-високи темпове на растеж зависи от политиката ни вътре в страната, и до известна степен разбира се от общата икономическа обстановка в Европа и света, която както знаете не е положителна и не предвещаваща светло бъдеще през следващата година. Предвижда се рецесия в Европа, следователно международното търсене не се очаква да е високо. И така, освен условието за развитие, освен условието за оздравяване на публичните финанси, защото бюджетът трябва да престане на генерира дефицити, трябва да преминем към първични излишъци, освен тези две условия не смятам за непостижимо намаляването на лихвата, защото това е един въпрос, който подлежи на преговори, един въпрос, който спокойно може да бъде поставен на масата за преговори с нашите кредитори, и би могъл евентуално да стане реалност. Второ, по отношение на приватизацията, смятаме, че сумата от 15 милиарда евро е разумна, не е прекалена и може да бъде постигната. Трето, смятаме, че може би ще е много по-трудно и ще са необходими преговори на европейско ниво за това дългът на банките, рекапитализацията на банките, да премине през ЕSM – ESFP. Нещо подобно се очаква да се случи в Испания и тогава Гърция няма да е изключение, а просто ще поиска да бъде включена в правилото. Следователно, нещо подобно е възможно, но ще са необходими преговори, за да стане факт. И разбира се, разсрочването на фискалната консолидация, което не споменахме, лично аз смятам за почти сигурно, че такова ще ни бъде дадено. Не забравяйте, че вече говорим за бюджет 2013, който трябва да вземе предвид всички отклонения от поставените цели през 2012. Следователно целите няма да могат да бъдат постигнати в рамките на 2012, а ще бъдат прехвърлени за следващия период. Така или иначе разсрочването на програмата е нещо, което се дискутира и смятам, че е постижимо да стане факт. Това, което ще бъде изключително трудно, разбира се, е OSI, защото означава нов кръг преговори за намаляването на дълга чрез орязване. Нещо, което ще намери много противници в Европа и за съжаление в момента не можем да знаем, доколко едно подобно предложение ще получи одобрение. Все пак вярвам, че си заслужава човек да опита, за да види дали ще успее да го направи.

Ще има ли последствия за страната от OSI или ефектът ще е само положителен? Спомняме си, че при PSI  нещата не бяха така прости. Имаше окастряне на дълга, но бяха създадени проблеми за банките, за осигурителните каси.

Точно така, права сте. Защото на практика говорим за орязване на портфейла на онези, които притежават гръцки дълг, но в конкретния случай на OSI говорим за официалния сектор, не говорим за частния сектор, което означава, че със сигурност ще има последствия за публичните финанси на държавите, които притежават гръцки дълг и които ще видят стойността на този дълг в портфейла им да се стопява. За гръцката икономика това ще бъде една изключително голяма глътка въздух, ако се има предвид, че официалният сектор притежава дълг на стойност над 50 милиарда евро. Следователно що се отнася до гръцката икономика ефектите ще бъдат много положителни, а ако говорим за държавите, притежаващи дълга, те ще трябва да приемат една, ако щете, по-малка по размер „реколта” от гръцкия дълг, в своите портфейли.

Казахте, че растежът е вътрешен проблем на Гърция. Икономическата наука дава много ясно решение, рецепта, за това как да се постигне растеж в икономиката – ниски лихви, ниски данъци, чуждестранни инвестиции и либерализиране на пазара. Защо тази формула не може да се приложи в Гърция?

- Напълно сте права, и много точно поставихте въпроса. Действително икономическата наука предвижда начините, чрез които може да дойде растежът, но не забравяйте, че в случая с Гърция след 2009 рухнаха всички икономически теории. Няма икономическа теория, която да е успяла да предвиди с точност какво именно се случва тук. Помислете, че се оказаха криви дори сметките на международните организации, на Международния валутен фонд, на Европейската Комисия, на Европейската централна банка, и те се провалиха с гръм и трясък. Спомнете си, че за тази година  предвиждаха рецесия от порядъка на 4,5%, която след това преразгледаха до 5%, 5,2%, а в момента всички малко или много grosso mondo приемаме, че рецесията ще бъде от 6% до 7%. Следователно, един елемент на растежа, който е да речем процентът, с който икономиката ще се увеличава, не е успял до момента да постигне онези темпове, които биха променили икономическия климат. Ниските лихви. За съжаление в периоди, когато липсва ликвидност, както в момента в Гърция парите са много скъпи. Вижте, например, какви са лихвите по заемите, потребителските, жилищните, фирмените. Все още са много високи. И това е защото има недостиг на ликвидност, на свежи пари. Тук бих искал да отворя една скоба и да кажа, че поради тази причина е изключително важно дали ще получим следващия транш от 31,5 милиарда евро, който ще даде глътка въздух на банките и на пазара изобщо.  
    Трето, един от големите въпроси, които дори и нашите международни кредитори не са успели все още да обяснят е въпросът с инфлацията. Докато в периоди на рецесия би било очаквано инфлацията да спада с бързи темпове, в Гърция виждаме, че се случва точно обратното. Цените не са спаднали по начина, по който биха очаквали кредиторите ни и вместо дефлация имаме лека, разбира се, ниска инфлация от порядъка на 1,3%-1,5%-1,7%. Следователно и това е момент, който не успяха, който не сме успели да предвидим с точност.
    Четвърто, това е външната обстановка. В момента външната обстановка, международното търсене също отбелязва низходяща тенденция. Предвижда се, че Европа ще има отрицателен растеж, което означава, че и търсенето от чужбина и следователно преките чуждестранни инвестиции е много по-трудно да бъдат осъществени.
    И накрая, за мен основният фактор е факторът на несигурността, когато всички тези причини образуват една рамка на несигурност и никой не може да знае доколко съществува стабилност в дадена страна, тогава нито инвестициите могат да напредват, нито безработицата да спадне, нито машината на растежа да се задейства. Следователно от една страна наистина икономическата теория ни показва причините, но в особения случай на Гърция човек трябва да види коя е оптималната смесица от мерки в политиката, която ще докара растежа.

Разбира се. Но Гърция трябва да започне отнякъде, трябва да направи нещо, вие как виждате решението?

- Радвам се, че ми задавате този въпрос, защото той е това, което наричаме „въпрос за един милион”. Никой не може да знае с точност как ще се развият събитията, защото не забравяйте, че в страната го има и политическият фактор, който не бива да бъде игнориран от никого, дори и когато се правят икономически анализи. Аз бих казал следното, че в момента Гърция трябва да направи следните стъпки.
    Първо, трябва да бъдат взети мерки за оздравяване на публичните финанси. Не може икономиката и в частност бюджетът да произвежда непрекъснато първични дефицити. В даден момент трябва да започнем да харчим по-малко от това, което събираме като постъпления. В момента смятаме, че бюджет 2012 ще приключи с малък първичен дефицит от порядъка на 1-1,5%, което означава 2 до 3 милиарда евро. И така първата крачка е да започнем да създаваме първични излишъци. Същевременно първичните излишъци ще спомогнат и за намаляването на дълга. Единият момент е този – стабилизирането на публичните финанси.
    Втората посока, в която трябва да вървим едновременно с първата, е стимулирането на растежа. Чувам, че се обсъждат подобрения в инвестиционните закони, което е много положително. Ако се върви в правилната посока – свободни зони за търговия или сключване на сделки, стимули за публично-частните партньорства, една, ако щете, по-агресивна либерализация на пазарните сили, оползотворяване на държавното имущество, което до момента не е оползотворено, една по-агресивна приватизационна програма, за приватизирането на някои възлови държавни предприятия, не на всички, естествено.
    Стъпките, които са предприети за либерализирането на пазара на труда вече са оказали своя ефект върху икономическите показатели. Трябва незабавно да пристъпим към провеждането на активна политика по отношение на заетостта, имаме 1 300 000 безработни. Безработицата е достигнала високи, обезпокоителни нива, има опасност да подкопае всички усилия на правителството, и също така е заплашено общественото единство, защото в такива периоди хората започват да чувстват все по-голям песимизъм по отношение на утрешния ден, и така страната не може да се възстанови и да продължи напред.
    Има някои по-целенасочени действия, някои предложения от наша страна за това как може да бъде подпомогнат растежът, но мисля, че на този етап трябва да изясним дали орбитата, върху която се движим е орбита, която може да ни изведе на пътя на растежа и да осигури жизнеспособност на дълга.

С колко време разполага Гърция преди ситуацията около дълга да излезе извън контрол?

Никой не може да знае с точност, но нещата, така както са тръгнали са доста ясни. Намираме се в средата на септември, Гърция трябва да представи надеждна програма за съкращаване на разходите на стойност 11,5 милиарда евро, около 5,5% от БВП, така че общите разходи на правителството от 88 милиарда евро да спаднат до 77 милиарда. Да напомня, че 77 милиарда евро бяха разходите в гръцкия бюджет за  2003 или 2004, ако не се лъжа. Следователно трябва да достигнем онези нива. Това е едната стъпка.
    Втората стъпка е да се договорим с кредиторите ни, че тези мерки са приемливи и могат да бъдат приложени. Третата стъпка е, че трябва да бъде изготвен един ревизиран средносрочен план за фискална стратегия до 2016, който ще включва заложените цели за 2013, 2014, 2015 и 2016. Трябва да бъде изготвен бюджетът за  2013, който да включи предвиденото в средносрочния план. И главно ще трябва да бъде осигурен траншът в размер на 31 милиарда евро, част от който, една голяма част, ще бъде насочена към рекапитализацията на банките, а с останалата част държавата ще гледа или да погаси някои от задълженията си към частния сектор, или да подпомогне бюджета.
    Това са основните стъпки. Без тях според мен Гърция много трудно ще може да продължи напред. Необходим е траншът от 31 милиарда евро, и същевременно, ако ние сме изпълнили нашите задължения, трябва да обсъдим с нашите европейски партньори доколко е възможно или постижимо да потърсим начини да направим гръцкия дълг обслужваем. Ако тези стъпки бъдат изпълнени стабилно, внимателно, системно вероятно ще можем да направим така, че Гърция да не стига до момент, в който кризата вече няма да може да бъде преодоляна.
    До голяма степен това е въпрос и на европейската политика, не е изключително проблем на Гърция. Зависи и от това как ще ни подкрепят европейските ни партньори в този процес. Следователно, за да отговоря и на вашия въпрос, никой не може да знае колко близо или колко далеч би могъл да бъде един такъв ден, мога просто да кажа, че ако условията, за които говорихме досега, не бъдат изпълнени, този ден ще бъде много близо. А ако бъдат изпълнени, може и никога да не дойде.

Така нареченият GREXIT какво би означавал за гръцкия дълг?

GREXIT е термин, който описва излизането на Гърция от еврозоната. Едно излизане на Гърция от еврозоната въпреки че в теоретичен план не може да бъде изключено е една вероятност, която ще има отрицателни последствия и за двете страни. И за гръцката страна, която ще напусне европейското семейство, но и за самото европейско семейство. Не забравяйте, че Европейският съюз, и особено еврозоната, са скачени съдове – това, което се случва в една част на Съюза, се разпространява в целия Европейски Съюз. Следователно едно вероятно, ако щете хипотетично излизане на Гърция от еврозоната би предизвикало много големи проблеми за всички.
    Първо, след като изостави еврозоната Гърция ще трябва да се върне към своя собствена валута, към една валута, която вече ще трябва да използва при сделките си. Както разбирате като икономика от момента, в който производствените ни структури са се свили и не разполагаме с производствената база, която имахме в миналото ще бъде много трудно, ако не и невъзможно да конкурираме международни стоки и услуги. Следователно в такъв случай би трябвало валутата, която ще дойде след еврото да се конкурира успешно с останалите валути на международните пазари. Това не би могло да стане по друг начин освен с девалвация на валутата.
    Но помислете, че вече се намираме в процес на вътрешна девалвация като страна, чрез намаляването на заплатите от порядъка на 25% до 27% в рамките на 2-3 години, и още една девалвация при валутата би имала изключително сериозни социални последствия. Ако трябва да го кажем по-просто, парите, с които разполага човек няма да са му достатъчни, за да може да преживява. Биха му стигали само за първите 2-3 дни след като получи възнаграждението си. След това биха били необходими други сценарии за преживяване. И така излизането на една страна от еврозоната би отворило „кутията на Пандора”, защото според някои така ще започне да се „разплита европейският пуловер”. Останалите европейски държави също няма да останат незасегнати. Общата парична единица еврото сигурно ще бъде подложено на натиск и ще бъде сериозно разклатено, ако някоя страна го изостави. Биха възникнали огромни счетоводни проблеми във връзка с това как ще бъдат прехвърлени всички сметки и как ще бъдат преобразувани в новата валута.
    Дълговете ни ще бъдат в една чужда, трета парична единица, по-силна, което означава, че стойността на нашия дълг, особено ако го девалвираме, би се увеличила още повече и неговото обслужване би станало още по-трудно. Смятам, че този сценарий е катастрофален, не мисля, че е от сценариите, които биха могли да дадат решение нито на нашата страна, нито на Европа като цяло. Освен това смятам, че последствията от едно подобно развитие на нещата биха достигнали до другия край на света, и в Америка, и в Азия, тъй като и тамошните пазари са пряко свързани с европейските. Следователно не мисля, че това е сценарий, който би имал някакъв положителен аспект засега, така както го разбираме ние, напротив би имал много големи негативни последици за икономиката, и за гръцката, и за европейската, но и за световната.

На европейско ниво как виждате решение на проблема с дълговата криза?

- Истината е, че Европа е като един много голям кораб и като такъв е много трудно да се движи бързо и гъвкаво. Това е както капитанът, който иска да направи някаква маневра с кораба си и трябва да осъзнае, че му е необходимо  много време и много място. За съжаление в момента Европа не разполага нито с време, нито с място. Европа беше сравнително бавна в реакциите си спрямо предизвикателствата на рецесията и на кризата като цяло. Не само в случая с Гърция, но и с други държави – Португалия, Испания, Ирландия, и може би и други държави с проблеми, които вероятно ще се появят впоследствие. Тя беше сравнително плаха в решенията си, стъпките, които предприе бяха малки, внимателни и добре премислени. Но не успя да даде ефективен отговор на дълговата криза в Европа и в Гърция. Боя се, че при следващата Среща на върха, на 18-19 октомври ще трябва да бъдат взети доста смели решения за това как ще продължим напред всички заедно като единна Европа, защото досега стана ясно, че много от решенията са отложени за бъдещето, и нещата са оставени на самотек.
    Смятам, че участието на Германия и нейната позиция по всички тези въпроси е доста важна и ако ми позволите, ще направя тук една забележка. Германия е изправена пред сериозна дилема. От една страна тя е призована като първа икономическа сила в Европа да изиграе водеща роля в бъдещето на Европа, нещо, което германците предполагам искат, и особено ако говорим за икономическото лидерство в клуба на страните от еврозоната. Но от друга страна странното е, че германците не искат да поемат отговорността, която съпътства мястото на един такъв лидер, което означава евентуално по-голямо финансово участие от тяхна страна и в постоянния Европейски спасителен механизъм ESM, вероятно и при решенията, които се отнасят до финансиране на дълговете. И така, виждаме това противоречие – от една страна са призовани да изиграят водеща роля, която искат, но не искат тя да бъде придружена от съответните отговорности на лидера. Тези въпроси трябва да бъдат решени в Германия. А в нейната сянка има и други страни – Австрия, Ирландия, страни, които като цяло подкрепят тази политика на фискална строгост и дисциплина.
 
         

Категории: Янис Монойос гръцки дълг OSI PSI GREXIT международни кредитори лихви по дълга икономически ръст
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus