Галерия

1

Първото сериозно банково сливане в Гърция след началото на кризата се осъществи между Юробанк и Алфа Банк. Това как ще се отрази на българските им клонове?

Ако се слеят и в България, ще се получи една нова голяма банка. Техните представителства в страната ни са отделни банки с отделни лицензи. Ако сливането се осъществи и в България смятам, че ще се създаде една много добра голяма банка, която до този момент няма да има аналог. Ще се съкратят разходи, ще се закрият някои офиси, но банката ще бъде много по-силна и устойчива на кризисни състояния. Оценявам, че подобен ход би бил много добър за финансовата система в страната.

Виждате ли паралел между ситуацията в България през 1997 и в Гърция днес. Смятате ли, че Гърция може да се поучи от българското преструктуриране  на икономиката?

В България през 1997 година се наложи да съкратят 58 хиляди държавни чиновници, 64 държавни предприятия бяха затворени, ликвидирани или продадени, проведе се масова приватизация с изключително бързи темпове, за да може да се покрият нужди в бюджета. За няколко месеца, трябваше да продадем една поредица от публични дружества, защото трябваше да привлекат преки чужди инвестиции.

За Гърция се говореше, че ще се проведе приватизация или ще се продават предприятия или дори острови, но нищо на практика не се случи. Няма как да стане без реформи и приватизация. Нали някой все пак трябва да компенсира създадените през годините дефицити, трябва да има лишения. Но затова нещо се иска политическа воля и гърците да се убедят, че няма кой да им плати сметката.

В България се наложи да намалим пенсиите през 1997 година до 10 долара в периода на финансово оздравяване и след това ги индексирахме до края на годината до 35-36 долара. Знам, че нивата в Гърция са различни и не е нужно да се пада до такива ниски стойности, но това е пътят. Да се минимализират бюджетните разходи, докато се занули дефицитът, за да може да започне да се погасява външния дълг, който за момента продължава да расте.  

За това трябва политическа воля и управляващите трябва да обяснят много детайлно на обществеността, защо са нужни тази промени и какво ще се постигне чрез тях. Ако населението не е убедено във важността на мерките, няма как да се изпълни тази реформа. Със стачки и протести не може да се говори за икономическо оздравяване. Трябва да се направи цялостна програма за оздравяване на финансовата система и икономиката, която да се изпълнява решително и да има обществена поддръжка.

Смятате ли, че ако Гърция обяви спиране на плащанията по външния дълг, нещата ще се подобрят? Какво сочи българският опит?

България е била в позицията на своеобразен фалит два пъти. Веднъж бе обявен мораториум върху външния дълг през 1990, когато няколко години не плащахме задълженията си, докато се изправим на крака. Вторият път бе през 1997 година, когато си разсрочихме външния дълг. Всичко това бе придружено и с много сериозна структурна реформа. За да може да се изпълни тази програма, трябва съгласието на хората.

В България оздравителната програма се гласува с пълно мнозинство от всички в парламента и само един въздържал се. Всички политически сили се обединиха около плана за действие и той стартира с много голямо доверие. За разлика от нашия опит се вижда, че оздравителната програма в Гърция има много противници, което означава, че тя не е обяснена добре на хората. От друга страна може да има някои други алтернативи, с които не съм запознат, но като става въпрос за оздравителни мерки, държавното управление трябва да се погрижи да обясни ясно, защо са необходими те и каква е крайната цел.

От май месец 2010 Гърция се посещава постоянно от надзорна мисия, позната като тройката от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия. Трите институции изпълняват един вид задачата на валутен борд в Гърция. Той отпуска средства с политическо решение въпреки, че програмата за оздравяване не се спазва. Можете ли да ни кажете, какво се случи в България след като нашият валутен борд влезе в сила?

 Първо в България се наложи да изпълним приблизително 17 предварителни условия, преди МВФ да се съгласи да ни даде финансова помощ. Последваха още 20 структурни и фискални реформи, които изискваха допълнителни мерки, за да можем да получаваме помощта на траншове.

След като изпълнихме нашата част от условията, дойдоха и резултатите. Първо от 300% инфлация с въвеждането на валутния борд тя се занули, дори за един кратък период от време се отбеляза дефлация. Валутният курс на лева от 3000 лева за германска марка падна на 1500 лева за марка. Финансовата система се успокои, както и хората.

От тази гледна точка, смятам че надзорната тройка в Гърция не е достатъчно строга. В България трябваше да първо да приемем програмата, да приемем законите, да започнем да ги прилагаме, преди да получим подкрепата.