Галерия

1

Може ли спортните събития да станат символ на агресия и полицейско присъствие? Може ли  спортисти и журналисти за да могат да извършват безопасно работата си да трябва да бъдат заобиколени от цели орди от полицаи? Може ли публиката (т.нар. „ фенове”) да трябва всеки един момент да бъде възпирана (със сила) от страна на полицията  за да не извърши акт на агресия? За жалост отговорът на този въпрос е „Да, може” и не само че може, но и трябва. Това е впрочем и единствената възможност да бъдат проведени футболни, баскетболни и волейболни спортни срещи в страната.  Въпросът е какво трябва да се направи когато дори и тези мерки не са достатъчни за осигуряването на спокойното протичане на мачовете. Парадоксално е, но нито увеличеният брой  полицаи, нито наложените напоследък забрани за присъствие на фенове на гостуващия отбор на стадионите не гарантират мирно провеждане на спортните срещи.  Пример само от преди няколо часа е атмосферата  днес в Кавала. Малко преди началото  на мача от полуфиналите между отборите на Кавала и Арис, фенове на Арис бяха нападнати от фенове на ПАОК. Резултатът както винаги е свързан с жертви на побой, нанесени материални щети на магазини, коли и др. Малко по-късно фенове на Арис се опитаха да влезат на стадиона Анти Караяни въпреки наложената забраната. Така полицията се принуди да използва сълзотворен газ за да ги отстрани и ето, че още в самото начало на мача  се появи горчивият вкус на агресията и хулиганските прояви. Със същия горчив привкус започна и срещата между двата най-големи футболни противници – отборите на Олимпиакос и Панатинайкос,  миналата неделя в ОАКА.  Фенове на зелените нападнаха пулмана на делегацията още с пристигането на бяло-червените на ОАКА.  По време на мача на игрището се изсипа  порой от бутилки и бомби пиратки. Наложи се дори играта да бъде прекъсната, а служителка загуби частично пръстите си докато се опитваше да отстрани бомба хвърлена от фен.

 Кой е главният виновник за случилото се и как изобщо може да бъде контролирана подобна ситуация? Отоговор засега няма. От официалните заявления на президентите на двата отбора става ясно, че те се интересуват на толкова от борбата с агресията на стадионите, а от борбата за надмощие във футбола и уронване на престижа на противниковия отбор. Как по друг начин можем да си обясним жлъчното разменяне на обвинения между двата „фронта”? Коментирайки обвиненията, които Олимпиакос отправи към Панатинайкос, зелените говорят за умишлено преиначаване на фактите. Едновременно те осъждат хвърлянето на бомби и бенгалски огньове по време на срещите между двата отбора този сезон.  В официалното си съобщение, което Панатинайкос пусна след събитията от последния мач на ОАКА прави преглед на поведението и на двата отбора  по време на предишни мачове. В него посочва и точни цитати от реплики отправени от управата на отбора на бяло-червените, които имат за цел да събудят  агресия в играчите и събралата се на стадиона публика. В отговор на това Сократис Кокалис нарече поведението на президента на Папас срамно и го обвини, че вместо да поиска публично извинение от гръцкия народ за случилото се на стадион ОАКА, той изкарва лъжливи данни за минали мачове...  Но да оставим жлъчните обвинения на двата отбора. Те не водят до нищо градивно в борбата с агресията на стадионите в Гърция.

Факт е, че спортните събития са съпровождани от горчивия вкус на ранени от пиратки (както е в случая на служителката опитала се да отстрани бомба-пиратка от игрището), пребити до безсъзнание или просто наплашена до смърт публика и служители.

Едно е ясно засега – мерките, които гръцката държава взима в борбата с агресията не са достатъчни...