Галерия

1

Индустрията в Гърция е отслабнала сериозно в последните 20 години. Страна днес трябва да намери отново производителната си сила, за да може да се дореди до световните пазари. Традиционно силни области са хранителната промишленост и свързаните с нея професии, дават 20% от заетостта в страната. Друга позната индустриална дейност е тежката промишленост, като добиването на руди, метали, минерали, производството и износа на цимент и корабната индустрия. В тези области предприемачите много често намират сами оправия, но от страна на държавата остават задачи от общо значение, като облекчаване на публичната администрация, значително улесняване на режима за издаване на разрешения и минимализиране на спънките пред свободната конкуренция.

В хранително-вкусовата промишленост, благодарение на наличието на суровини и продукти с високо качество, специализирана обработка и разумна цена в Гърция. Това предоставя много възможности за увеличаване на производството и износа, като в същото време се намали вноса, главно в четири категории храни – масла, плодове и зеленчуци, житни продукти и млечни продукти. От McKinsey & Co подчертаха, че Гърция трябва да бъде разпознавана, не само от характерната фета, но и по голямото разнообразие от други млечни продукти, като кашкавал, кисело мляко и други.

При зехтина Гърция губи висока добавена стойност, като се вземе предвид, че италианските производители купуват на едро гръцкия продукт, преработват го, бутилират го и го продават с чиста печалба от 50% над платеното на гръцките производители. От компанията предложиха да се създаде частно-публично дружество „Гръцка компания за управление на храните”, която да обедини малките и средни производители, да създаде brand names (марки). Също така, тази организация ще има за задача и да стимулира създаването на фабрики за преработване и опаковане на хранителни стоки, така че да се засили консумацията на вътрешния пазар на гръцки стоки, вместо вносни и да се увеличи износа.

Изгряващите звезди на гръцката икономика, които имат голям потенциал за развитие, но все още не са нито много популярни, нито имат голям принос към БВП са фармацевтиката, развитието на аквакултури, лечебния туризъм, грижа за хората от трета възраст и хронично болни, създаване на логистични центрове с търговска цел и управление на отпадъците. Също така, две малки под-категории се очаква да играят по-символична роля в новия модел на развитие на Гърция. Те включват специализираното производство по-редки категории храни и създаването на целеви образователни програми в областта на хуманитарните науки. Този общ пакет от алтернативни икономически сектори с бъдеще, освен стандартните за Гърция, дават чиста добавена стойност към БВП от седем милиарда евро за 10 години и могат да отворят до 70 хиляди работни места, които в днешната задълбочаваща се рецесия и безработица изглеждат от първа необходимост.

Промяна на стария начин на мислене и действие

Проучването сочи, че двама от всеки трима гърци избират да работят, което означава, че една трета от работния потенциал на страната остава неоползотворен. В най-голямата си част извън трудовия пазар остават жените и младежите до трийсет години, Анализаторите оценяват, че това е в следствие на създадения през годините манталитет, който днес се налага рязко да се промени. Искат се конкретни правителствени политики за стимулиране на по-ранното влизане на трудовия пазар на младежите и по-ефективното приобщаване на жените към трудовите условия в различни работни среди.

Необичайно високият процент на до голяма степен доброволната безработица се дължи на стария модел на икономическо развитие, който се основава главно на публичното и частно потребление. Хипер-потреблението, което за дълги години се опираше на държавните разходи, вместо на рентабилни преки чужди инвестиции, което е и една от главните причини за загубата на конкурентост на гръцките стоки. „Не може да продължаваме да поддържаме икономиката си на публично и частно кредитиране, трябва да създадем удобна предприемаческа среда, подчертаха специалистите.

Частното и публичното потребление трябва да падне с поне 15%-20% и от 94% от БВП днес, трябва да стане около 75% от БВП. Производителността на глава от населението също трябва да се повиши с повишаването на работещите в трудово способна възраст и повишаване на качеството на извършваната работа. Преките частни инвестиции също трябва да се вдигнат до средно приетите в южна Европа и от 14% от БВП да достигнат поне 23% от БВП. Частният сектор трябва да бъде радикално промени своята ориентация, с особен акцент върху износа. Чистият износ да се вдигне чувствително спрямо днешните нива. Днес той има отрицателна стойност от 8,5% от БВП, а през 2021 той трябва да стане положителен или поне търговския баланс (внос към износ) да се занули. Безспорно, най-сериозният проблем в Гърция остава сивата икономика и дупката, която тя образува в бюджетните приходи. Данъчните измами трябва да бъдат намалени поне на половина, така че базата на данъчните приходи да бъде разширена, а не да бъде задълбочавана с по-високи стойности, но с ниска събираемост.