Галерия

2

1

Пет дни след изборите Гърция все още няма правителство и по всичко личи, че страната няма да може да избяга от провеждането на нови избори. Неоспоримият победител – радикалната левица СИРИЗА вече успя да уплаши много от традиционните гласоподаватели на ПАСОК и Нова демокрация да се замислят, преди да решат да посегнат отново към нейната бюлетина. Въпреки това динамиката на партията е висока и все повече се покачват опасенията, че ако тя успее да се добере до властта и изпълни всичките си обещания, Гърция ще бъде изоставена на съдбата си, каквото и да означава това за нейните граждани.

В същото време лидерът на Нова демокрация Андонис Самарас отправи призив към дясноцентристките сили да се обединят и заедно да формират един проевропейски фронт, който да се опълчи на антиевропейските настроения на крайнолевите. Дали той ще успее? Кои са предпоставките за това и какво очаква Гърция? GRReporter потърси отговори на тези въпроси от специалиста по политически науки и международни отношения и някогашен министър от Нова демокрация и кмет на Пирея Андреас Андрианопулос.

Г-н Андрианопулос, какво е тълкованието ви на резултатите от изборите?

Без никакво съмнение победителят в тях е радикалната левица СИРИЗА, както и Демократичната Левица на Фотис Кувелис, защото успяха да увеличат драстично своите проценти. Победените са Нова демокрация, ПАСОК и Комунистическата партия. Нова демокрация и ПАСОК постигнаха най-ниските изборни проценти, които биха могли да имат. А Комунистическата партия, понеже не успя да изиграе една по-съществена политическа роля в тази ситуация на коренно разтърсване на буржоазната система.

Смятате ли, че ще има нови избори и ако това се случи, какви могат да бъдат техните резултати?

Да, много е възможно да има избори, понеже е ясно, че партиите не могат да се сработят. Аз твърдях още преди изборите, че ако вземем номиналната стойност на това, което казваха партиите по време на предизборната кампания, би било невъзможно да се състави правителство, понеже никой не е съгласен с никой друг.

Разбира се, сега ПАСОК и Нова демокрация направиха един много правилен ход. Казаха на СИРИЗА: „Състави кабинет и ние ще те подкрепим, без да участваме в него. Ясно е, че от СИРИЗА не искат нещо такова, защото не искат да поемат отговорността за управлението на страната. Поне до момента, в който ще могат да сформират самостоятелен кабинет, способен да издържи за даден период от време.

Така резултатът от това е пълен застой. Нещата, които се случиха в дните, когато мандатът бе в ръцете на лидера на СИРИЗА са невиждани досега. Не мисля, че съществува международен прецедент, в който да поставя условия на тези, от които очаква да го подкрепят. Това е уникално явление. Освен това самите условия бяха нереални. Аз смятам, че ако двете големи партии ги бяха приели, той щеше да постави и нови. Просто не виждам съществува желание за консенсус.

Най-лошото обаче е, че дори и да има нови избори, на които със сигурност силата на СИРИЗА ще се разрасне, пак няма да може да сформира самостоятелен кабинет. Следователно ще сме изправени почти пред същия проблем. Наистина не виждам как бихме могли да излезем от тази безизходица.

От друга страна дясноцентристкото, либералното пространство, бих казал пространството на логиката е задължено да се реорганизира и обедини. Не под покрива на Нова демокрация, защото тя като име е вече отживелица. Вероятно това трябва да стане в рамките на една нова политическа формация с ново управление, за да може да осъществи един вид европейска „контраатака”. В противен случай страната ще се разруши без никакво съмнение. Ако либералните сили се бяха обединили преди изборите, сега щяха да имат между 8 – 16 депутати и страната нямаше да е заплашена от опасността да няма правителство.

Как коментирате слуховете, че дясноцентристките сили биха могли да се обединят под лидерството на Костас Караманлис?

Мнението ми е, че Костас Караманлис беше неуспешен премиер, той допусна трагични грешки. Освен това не зная дали самият той би искал да се заеме с тази задача. В крайна сметка, ако това го интересуваше, нямаше да се оттегли от ръководството на Нова демокрация.

Смятате ли, че опитът за обединение може да бъде успешен?

Не зная. Но по начина, по който бе обявена със сигурност –не. За да се случи това трябва да бъдат предприети инициативи от всички страни, а не само от Андонис Самарас. Мисля, че той носи огромна отговорност за безизходицата, в която се намира проевропейското пространство. Защото той настояваше да се проведат избори. Той раздели Нова демокрация на пет парчета със своите политики. Освен това допусна ред стратегически грешки преди изборите. Следователно Андонис Самарас не може да изиграе ролята на полюса, около който ще се обединят всички останали. Мнението ми е, че трябва да се учреди нова партия с нов председател, който трябва да е някой от новото поколение политици.

Андреас Андрианопулос анализира твърденията на партиите, които спечелиха от реториката си срещу меморандума за икономическа помощ и описа какво би означавало за Гърция тяхното практическо приложение.   

„Предложенията на така наречения „фронт срещу меморандума” са напълно ирационални и извън всяка логика. Когато ги чувам да казват, че можем да излезем от меморандума и да прекъснем плащанията, без да имаме никакъв проблем във вътрешността на страната просто настръхвам.

Както всички знаем от следващия транш към Гърция в размер 5,2 милиарда евро, решиха да отпуснат само 4-те милиарда, които са парите за кредиторите. Останалите 1,2 милиарда са предназначени за вътрешните нужди на страната. Така че ако решим да се противопоставим на договора за заема и прекъснат заемите към Гърция те няма да загубят само парите, които щяхме да върнем на кредиторите, но и много пари, които са нужни за вътрешното функциониране на страната. И това става много ясно с примера за следващия транш.

Едно друго особено налудничаво нещо, което чувам е, че искат да се направи счетоводна оценка и част от дълга да бъде обявен като неприемлив. Чудя се, тези хора не са ли чели какво постановява международното административно право и какво показва международният опит? За да бъде определен като неприемлив един заем, той трябва да е бил използван срещу гражданите. Единствената, в която се е случвало подобно нещо е Еквадор. Но премиерът Рафаел Кореа наследи едно военно правителство. Заемът на страната беше определен като неприемлив, защото беше използван за въоръжаването на силите за сигурност за действията им срещу гражданите. Тук счетоводната оценка, която наистина се надявам да се проведе, за да замълчат някои хора ще докаже, че парите са били използвани за възнаграждения и добавки. Те са били предоставени от напълно демократично избрани правителства с първо в списъка това на Андреас папандреу през 80-те години.

Третото налудничаво нещо, което казват е: „Ще мобилизираме социалното мнение и други политически сили в останалите европейски страни”. А единствената мобилизация на народни сили в Европа е срещу Гърция с искането тя да бъде отлъчена от еврозоната. Аз лично не съм виждал нищо друго.

Нещата, които се говорят са напълно несъстоятелни и смешни. За съжаление цената на всичко това ще бъде платена от страната”.