Галерия

1

Имаме нужда от една цялостна промяна в разбирането ни затова как трябва да се възприема частния сектор в страната. Научихме се икономическият растеж да се инициира от държавата, а с това свикна и частният сектор. Този модел на икономическо развитие приключи своя цикъл. Сега трябва да подкрепим  здравите стопански предприятия, като им дадем възможност да инвестират в сектори, в които имаме очевидно предимство: туризъм, възможност за производство на енергия от алтернативни източници, услуги, по-добро оползотворяване на човешките ресурси в страната и др.

Трябва да погледнем обективно на нещата – никога няма да станем държава, която развива тежка индустрия или изнася масова продукция за международните пазари. За сметка на това, всички сектори, които се свързват с опазването на околната среда и развитието на приятелски настроени към околната среда икономически дейности могат успешно да бъдат развити в Гърция. За да се случи това, и Гърция да се превърне отново  в инвестиционна дестинация трябва да се подсигури фискална сигурност, стабилна и приветлива към бизнеса данъчна система, намалена до минимум бюрокрация и много по-ясно определена роля на държавата.

Кога предвиждате това да стане?

На мен ми се иска Гърция да се превърне в привлекателна за инвеститорите страна, колкото се може по-бързо, но правителството продължава да се движи с много бавни темпове в тази посока.

Една оценка все пак на базата на сегашното развитие на гръцката икономика?

Натискът, който се упражнява върху страната ни в момента, за да се проведат някои от реформите свързани с подобряването на бизнес климата, трябваше да влязат преди много години. Не съм сигурен обаче, че ПАСОК може да ги проведе. Наблюдавам много сили вътре в самата социалистическа партия, които искат да се запази старата структура и познатият тип икономическо управление, което ни доведе до днешното положение.

Ако говорим за сили вътре в партийните структури, няма как да подминем факта, че както ПАСОК, така и Нова Демокрация изпитват проблем с промените, които преминава в момента Гърция. Вие сте от новата генерация политици, които имат нови виждания по въпросите на  развитието на икономиката и политиката. Какво трябва да се случи, за да се променят основно и дори да се модернизират двете познати до момента политически сили в страната?

И двете партии са уморени вече. И двете партии имат задължение да се променят доста по-бързо и да осъзнаят, че обществото е много по-напред в разбиранията си и очакванията, които има от ПАСОК и Нова Демокрация.

Ние в Нова Демокрация минахме през един изключително драматичен процес, в който загубихме парламентарните избори с разлика от 10 пункта, което е огромна разлика. След това сменихме и лидера на партията и в момента се опитване да се върнем на верния път. Вече направихме някои крачки във вярната посока, но имаме още много работа. Чуват се новите гласове в партията, но трябва да станат по-силни. Нашата генерация на политиците, които сме в 40-те години трябва да си отвоюваме една по-силна позиция в редиците на Нова Демокрация и то зависи до голяма степен от самите нас. Винаги разбира се с цел партията да стане по-надеждна и по-добра.

Как ще коментирате загубите на Нова демокрация в Атина, Солун, Атика и Пелопонес? Атина например винаги е била синя?

Може би точно затова загубихме изборите в столицата – защото Атина е синя в последните 24 години и е дошло време за промяна. Когато една и съща партия печели за толкова дълго време местните избори, се появява известна умора или изхабяване можем да го наречем. Намирам за интересен обрат появяването на Георгиос Каминис и Янис Бутарис в ролята им на кметове съответно на Атина и Солун. Те са лица, които не произхождат от обичайната политическа система, изглежда, че имат добри намерения и лично на мен ми си иска да вярвам, че ще могат да променят много от нещата, които днес не ни се харесват в двата града. Разбира се, за тяхната работа ще се съди в процеса на развитие. В никакъв случай не съм против всеки опит на политическата система да разшири хоризонтите си и да прибави в системата, хора, които представят различни автобиографии. Това го намирам за един изключително позитивен пример и най-вероятно ние в Нова Демокрация трябва да си вземем поука от резултатите от кметските избори в Атина и Солун, за това как да отворим вратите си за качествени хора, които не са само от тесния партиен кръг познат до сега.

Ако разбирам правилно, резултатите от кметските избори в началото на ноември тази година са дали време за прегрупиране на силите в Нова Демокрация?

Да, определено може да се каже така. На първия кръг на изборите имахме една преднина и се представихме добре. На балотажа за големите градове не беше чак толкова добро представянето, колкото очаквахме, но все пак покрихме една сериозна дистанция, която ни делеше от ПАСОК след последните парламентарни избори. Преди малко повече от година бяхме първа партия само в шест от 52-та избирателни окръзи, а този ноември се оказахме първа партия в 32 от същите 52 избирателни окръзи. Това разбира се не е достатъчно. Трябва да преодолеем лошото си минало, за да убедим избирателите, че можем да управляваме тази държава. Казвам това, защото Нова Демокрация е създадена да бъде управляваща партия и трябва винаги да се цели към правителството.

Бих искала да ми отговорите на един въпрос, който ме мъчи вече повече от година. Когато стана ясно, че Нова Демокрация е решена да  свика предсрочни парламентарни избори, защо избра да влезе в борбата със същия партиен лидер (Костас Караманлис), който не остави друга възможност на своите съпартийци?