Галерия

1

Приватизацията може да даде тласък на пазара, тъй като освен, че ще погаси част от гръцкия дълг, ще даде сигнал на пазарите, че нещо се случва в страната. Теодорос Криндас подчертава съсредоточаването на инвестиционния интерес в инфраструктурата и енергетиката, «т. е. откъдето може да се влеят доста «горещи пари» в държавната хазна и същевременно да доведе до големи инвестиции, които ще създадат нови работни места и ще поставят отново Гърция на пътя на възстановяването.

От момента в който програмата за държавни инвестиции е съкратена значително и не можем сами да се възползваме от националното ни имущество, трябва да потърсим капитали от чужбина».

Банки

Въпреки това съществена промяна в климата не може да има, ако не е силна банковата система на страната. До миналата година нямаше проблем, защото банките вземаха краткосрочни заеми от междубанковия пазар и отпускаха дългосрочни заеми на домакинства и фирми. От момента обаче, когато решението с междубанковия пазар на практика изчезна, и банките започнаха да стават все по-зависими от ЕЦБ и на второ място от държавната помощ, местната система започна да изпитва сериозни проблеми с ликвидността.

Τакис Заманис смята, че «за да издържи гръцката финансова система и да се справи с непрекъснато увеличаващите се необслужвани кредити, банките трябва да пристъпят към голямо увеличаване на акционерния капитал или към … обединяване».

Вътрешните сделки не изглеждат достатъчни да променят драстично общата картина на банковия сектор, освен ако се стигне до някои супермощни гръцки схеми с участието на 3-4 «големи». И обратно, по-положително би се възприело идването на някоя мощна чуждестранна банкова група, в някоя от водещите гръцки банки. Що се отнася до борсовото табло, анализаторът на Merit Secu­rities, Никос Христодулу преценява, че банковите акции ще продължат да бъдат лесно променливи през целия месец, без да може да изключи и връщането им на нови ниски нива. Подчертава обаче, че банките могат да изиграят положителна роля, макар и в краткосрочен план, при положение, че се отдалечи сценарият за «окастрянето» (haircut) на гръцките облигации за поне 2-3 години.

«Избраните» акции в портфейлите на институционалните инвеститори

Акциите на компаниите, които участват в големите roadshows, организирани от ΕΧΑΕ в Ню Йорк и Лондон, са тези, които привличат основно интереса на чуждестранните, но и на гръцките инвеститори, заедно с котираните, които се намират в «пакета» с приватизациите.

Списъка на «избраните» акции допълват още някои компании от голямата и средна капитализация въз основа на това доколко са обърнати навън, и бъдещите им перспективи за развитие. На преден план, естествено, е банковият сектор, който въпреки че е поел повечето натиск, продължава да е основната мишена на чуждите инвеститори, макар че през последната година и половина интересът идва само от спекулативни hedge funds.

Сред борсовите среди са разпространени почти всички сценарии за сливания на банки, въпреки че тези процедури съдържат доста трудности.

Най-известният от тях, т. е. сливането на Националната Банка на Гърция и Алфа Банк, като че ли е отшумял, поради провала на неотдавнашните преговори между двете ръководства, въпреки това не е изключено осъществяването му при нови условия.

Втори сценарий и с повече шансове за част от анализаторите е една сделка между Националната Банка на Гърция, Eurobank и Спестовна Каса, тъй като се смята, че ще бъде създадена една мощна гръцка финансово-кредитна група, която ще може да излезе на междубанковия пазар със значително подсилен профил. Други дават «точки» на евентуалното сливане на Eurobank и Alpha Bank, за да могат двете банки за реализират икономии и да избегнат нови увеличения на акционерния капитал - «мамут» в период на ограничена ликвидност не само в Гърция, но и в международен план.

Едно подобно действие не е изключено да бъде ускорено, ако се осъществи друг сценарий, според който Citigroup е проявила интерес към Националната Банка... 

В Банка Пиреос интересът на чуждите инвеститори за момента е ограничен в покупката на значителни проценти в акционерния капитал, тъй като чешката PPF Group (на милиардера Петр Келнер) и ICT Group (на руснака Александър Несис) притежават вече близо 11% от акционерния капитал на банката.

Освен големите гръцки банкови групи, от доста седмици активност се забелязва и при ценните книжа на фирми, включени в приватизационната програма до 2013. Пристанищата, водоснабдителните компании, Държавното електрическо предприятие и ΟΠΑΠ, привличат най-големия интерес на чуждите инвеститори, тъй като става дума за компании със силни показатели  и големи възможности за печалба, дори и в период на криза.

Реакции 

Все пак за почти всички от горепосочените приватизации са изразени вече сериозни реакции от политически фигури (дори и от членове на кабинета) и от работещи в тези компании. Държавните банкови институции (Спестовната каса, Земеделската банка) също се следят от чуждестранните инвеститори, но са намесени и в различни сценарии за сливания, които може би ще се проточат във времето... Телекомуникационната компания е един особен случай, тъй като след продажбата на 10% от гръцката държава на Deutsche Telekom «виси» прехвърлянето и на  останалите 6% на германците.