Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Храм-паметник "Свети Александър Невски" - каторжникът на българската история

03 Март 2014 / 09:03:08  GRReporter
4702 прочитания

Полина Спартянова
    Отец Антон е един от най-младите служители в православния храм-паметник Александър Невски и въпреки това той не изпитва затруднения да води следобедната литургия в най-голямата българска катедрала. За него храмът е отражение на Третата българска държава и споделя, че „Това не е просто една постройка, а величие и българите трябва да докажат, че го заслужават.”.
    В действителност храм-паметникът Александър Невски е достоен каторжник на новата българска история, защото неговото съществуване е отражение на възхода и падението на България през изминалия век.

Веднага след освобождението на България от османско владичество през 1878 възниква идеята да се построи храм-паметник на името на св. Александър Невски, тъй като той е светецът-покровител на освободителя на българския народ – цар Александър II. Храмът е издигнат в памет на загиналите над 200 000 войници за свободата на България и е определен като паметник на българското освобождение. Първоначално храм-паметникът е трябвало да бъде издигнат във Велико Търново, столицата на Втората българска държава, но когато София е обявена за новата българска столица през 1879 княз Александър Батенберг настоява монументът да бъде издигнат в нея. Първият камък на храма е положен през 1882 върху част от некропола на Древна Сердика. В основите на храм-паметника е вградена метална кутия с имената на членовете на правителството, както и с причините за построяването му.

Първият проект за построяването на храм-паметника Александър Невски е бил на архитект Богомолов, който е планирал издигането на много по-малък храм от сегашния и е бил в типично руски стил. Осъществяването на проекта за храма обаче се забавя твърде много и когато започва неговото издигане през 1903 руският архитект Александър Померанцев изработва съвсем нов план. Той влага в проекта внушения, близки по дух и характер на българската и византийската архитектура. Архитект Померанцев е имал подкрепата на княз Фердинанд по това време и му е била възложена задачата да построи голяма „царска катедрала”, въпреки че той все още не е бил носител на царската титла. Пет години по-късно с провъзгласяването на независимостта на България Фердинанд Сакскобургготски е обявен и за „цар на българите”.
    През 1912 църквата е завършена, но поради настъпилите Балкански войни освещаването й е било отменено. По време на Първата световна война, когато Русия като част от Антантата бомбардира българския град Варна през 1916, храмът е преименуван на св. св. Кирил и Методий. Но когато храм-паметникът е осветен през 1924  той е преименуван обратно на името на св. Александър Невски.
    Храмът е изграден на площ от 2 600 квадратни метра и е с размери 70 на 55 метра. По време на литургия в него могат да се поберат около 5 000 души. Пластичният декор на фасадите и интериорите  напомнят за формите на украсата на Света София в Цариград и на романските пластични традиции. Камбанарията му е висока 52 метра и в нея са разположени 12 камбани, които са изработени в Москва. Най-голямата камбана тежи 12 тона, а най-малката 10 килограма и техният звън може да бъде чут в радиус от 15 километра.

Мечтаната от цар Фердинанд „царска катедрала” има два трона: малкият владишки трон, който е предназначен за патриарха и големият царски трон, който е предназначен за царя, престолонаследника и царицата. Но в крайна сметка цар не е сядал на последния, тъй като след края на Първата световна война цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III, а новият престолонаследник не е харесвал монархическата форма на управление и не се е придържал особено към нейните традиции. По време на комунистическия режим царският трон е скрит в олтара на църквата.
    По време на Втората световна война, когато София е бомбардирана от Антифашистката коалиция, няколко бомби падат в северната част на храма, но не са преки попадения и храмът е засегнат сравнително леко в сравнение с останалата част от столицата. Преди началото на бомбардировките иконите от храм-паметника са евакуирани в Рилския манастир, за да не пострадат. Но след края на войната и утвърждаването на комунистическия режим в България реставрирането на православния храм-паметник св. Александър Невски остава на заден план. При едно от посещенията в София на Маршал Ворошилов в началото на 50 – те години на XX век той се учудва как този „паметник на съветската култура” все още не е възстановен от бомбардировките и едва след това държавата отпуска средства за реставрацията му.
    В наши дни църквата Александър Невски е най-големият православен храм в България и вторият по големина на Балканите след сръбския Свети Сава в Белград. През последните две десетилетия ръководството на храм-паметника търси най-различни възможности, за да реставрира храма и най-вече неговите стенописи, които с времето са потъмнели. Според думите на отец Антон има много хора, които биха искали да се включат в дарителската кампания за реставрирането на вътрешността на храма, но възникват твърде много проблеми около неговата собственост, тъй като църквата няма нотариален акт за него.

Категории: Свети Александър Невски храм паметник Трети Март архитект Александър Померанцев Русия България Полина Спартянова
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus