Разсрочването на плащанията по гръцкия дълг е неизбежно, но то ще е иницирано от кредиторите на страната, ще е приятелско и няма да доведе до шок на пазара, а обратно - ще успокои инвеститорите. Това е прогнозата на Стивън Мейджър от банка HSBC, която той направи по време на банков форум в Атина. Той нарече разсрочването “доброволно”, защото ще бъде като един вид награда на кредиторите от Европейския съюз и Международния валутен фонд за усилията на Гърция да се реформира. “В краткосрочен план Гърция няма да фалира, помощта от Европейския съюз ще продължи и след 2012 година, но излизането от кризата ще продължи поне 5-6 години”, заяви Стивън Мейджър, който отказа да отговори дали HSBC се интересува да купи някоя голяма гръцка банка.
Според икономиста не е реалистично Гърция да излезе на пазарите в скоро време. Той определи идеята на гръцкото правителство за емитиране на бонове за гърците, които живеят в чужбина като трудна стъпка, но не и решение на кризата, която няма да докара много пари на гръцката икономика, но при всички положения ще е един тест за пазарите. Представителят на HSBC подчерта, че европейските стрес-тестове са спестили много важни въпроси пред банките и това е дало възможност на много от тях да ги преминат.
Инвеститорите - макроикономическа и политическа нестабилност
Ариам Васкез от инвестиционната компания Wells Fargo заяви, че Гърция излъчва макроикономическа, структурна и политическа нестабилност. “Ние не сме загрижени чак толкова за банките в Гърция, те ще се стабилизират. Загрижени сме най-вече за това как правителството ще управлява макроикономиката на страната и доколко обществото ще се държи отговорно”, заяви инвеститорът от Уолстрийт. Той подчерта, че последните месеци са били положителни за образа на Гърция в чужбина, има положителни коментари от страна на МВФ, правителството предприе реформи в правилната посока. “Но несигурността около Гърция ще продължи докато правителството не предприеме още по-дълбоки и още по-мащабни реформи”, подчерта Ариам Васкез.
Според финансиста инвеститорите ще повярват едва когато видят икономически ръст. “Едно е да прокараш един закон в парламента, друго е да го приложиш на практика. Там е трудността. Най-вече по отношение на данъците. Правителството трябва да положи усилия да образова гражданите и корпорациите да си изпълняват данъчните задължения”, каза още той.
“Основният проблем на Гърция е, че икономиката й е в стрес, няма производство, малко е вероятно икономическият ръст да спре да пада в близко бъдеще. Страната не може повече да разчита на демографския бум от преди 30-40 години. В момента Гърция е една застаряваща икономика с много разходи за пенсии и с икономическа активност, която идва най-вече от държавния сектор и от износа. Затова е необходимо стоките да намалят цените си и да се направи едно здравословно намаляване на заплатите”, е преценката на представителя на Wells Fargo.
Като човек, който наблюдава Гърция от Уолстрийт Ариам Васкез призна, че вижда социалните протести в страната да намаляват и това дава предимство на правителството да задълбочи реформите. В момента никой не може да предвиди дали ако се смени правителството, реформите ще продължат. “Тази криза унищожава капацитета на Гърция като нищо друго в най-новата й история. Системата й е колабирала, трябва да се промени политическата култура на гражданите. За една страна, която е член на Европейския съюз и се разплаща с евро е недопустимо да има такава корупция. Правителството трябва да се справи с нея”, е заключението на експерта.
Учените - непростимо е правителството да говори за Титаник и спекулантите на пазара
“Гръцкото правителство допусна груби грешки. За първи път чувам правителствен представител да оприличи собствената си икономика с Титаник и след няколко седмици видяхме гръцката икономика наистина да се срива като Титаник. Не може с такава лекота да говориш за спекулантите на пазара”, заяви преподавателят в Оксфорд Димитрис Цомакос. Според него банковите сливания няма да решат проблемите на гръцките банки, които са капитализацията и ликвидността. Сливанията вече са демоде, те са отживяла теория от 60-те години на миналия век. Той обаче не отрече, че гръцките банки имат нужда от рекапитализация. Те имат голямо отваряне към гръцките облигации и това е истинският им проблем.
“Да на рекапитализацията, не на сливанията, да на намаляването на разходите, не на изтеглянето от външните пазари, край на зависимостта на гръцката банкова система от държавата, която е толкова тясна, колкото никъде другаде по света”, подчерта професорът. Според него създаването на банкови колоси не е най-добрата защита срещу кризата, защото “иначе Съветският съюз, който имаше само една банка трябваше да е най-силният”. Димитрис Цомакос е съгласен, че банковата система трябва да се реформира и предлага да се дават награди и бонуси за тези банки, които дават кредити и също заключи: “Кризата, в която се намираме не е просто икономическа и финансова, тя е ценностна криза на обществото и най-после трябва да излезем от нея”.
Адвокатите - не са проблем само парите, проблем е и човешкият материал
“Никой не може да каже дали сливанията са добро или лошо нещо, защото всеки случай е специфичен за себе си. JPMorgan е пример за успешно сливане. Bank of America и Meryll Lynch са пример за неуспешно сливане, защото веднага се превърнаха в най-големия проблем за Америка” , е пък мнението на адвокатът Димитрис Параскевас. Според него ако се стигне до опрощаване на държавния дълг банките ще попаднат в много трудна ситуация, тъй като имат голямо отваряне към държавните облигации. “Няма да има решение на гръцкия банков проблем, ако нито една чужда банка не купи някоя голяма гръцка банка. Нито държавата, нито банките могат сами да решат проблема с ликвидността си. Значи някой друг трябва да дойде с пари. Жал ми е за тези, които ще си загубят работата, но това може и да е нова възможност за тях, а ще е много здравословно за банковата система”, каза още известният адвокат.
Той подчерта, че в Гърция не само парите са проблем, проблем е и човешкият материал. “Законите в Гърция не успяват, защото са писани от политици, които чрез тях искат да изпратят определени политически послания, а не от хората на пазара, които познават проблемите”, подчерта Димитрис Параскевас. Той даде за пример закона за връщането на капиталите, според който в гръцките банки могат да се върнат само капитали в наличност, които са били на името на вносителя в деня на публикуването на закона и вносителят няма данъчни задължения към страната. Това според адвоката автоматично изключва хората с много капитали в чужбина. “Няма кадърни икономисти в държавния сектор. В Англия например, бившият шеф на HSBC ще е следващият министър на търговията. В Гърция законът казва, че този, който има off-shore компания не може да заема държавна длъжност. Това автоматично изключва всички, които са натрупали милиарди от корабоплаване, например. Защо автоматично да изключваме толкова кадърни хора от държавния сектор”, пита риторично Димитрис Параскевас.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
