Галерия

2

1

План за реорганизация на националните радио и телевизия ЕРТ прие днес гръцкото правителство. Според него първият канал на телевизията ЕТ1 ще престане да излъчва програма след гласуването на решението от парламента.

Според източници в плана се предвижда, че персоналът на държавните медии ще бъде оценен от комисия като 10 на сто от служителите ще преминат в режим на трудов резерв. Наполовина ще бъде съкратен броят на служителите с временни трудови договори.

Докато министрите обсъждаха съдбата на държавните медии около 300 журналисти, техници и административни служители от ЕРТ проведоха протест пред парламента срещу плана за съкращение на разходи и персонал.

Първоначално протестът протече спокойно. Служителите в ЕРТ се събраха на тротоара пред входа на парламента и викаха лозунги против реформите и говорителя на правителството Илиас Мосиалос.

На въпроса на GRReporter как се чувстват като участници в протест репортерите заявиха, че „усещането да се намираш от отсрещната страна е много странно”. Един от организаторите на протеста, който е сред назначените с временни трудови договори  заяви, че е неприемливо те да загубят работата си сега, „няколко месеца, след като бяхме одобрени от комисия, която реши, че нашият труд е решаващ за функциите на ЕРТ”.

Сред журналистите имаше и по-възрастни колеги, които имаха по-реален поглед върху идващите промени. „Наясно сме, че решенията са приети и е въпрос на време да се изпълнят. Но все пак решихме да покажем недоволтвото си от това”, бяха да думите на журналистка, която работи в ЕРТ от 1984. Според обявените от правителството наредби първи в списъка ще бъдат служители, на които им предстои да се пенсионират.

Синдикалният лидер на работещите в ЕРТ Панайотис Калфаянис заяви, че „няма да позволим затварянето на една печеливша компания” и добави, че „ЕРТ няма да се превърне в жертва на правителството и Тройката”.

Пререканията на протестиращите служители с полицаите започнаха, когато те искаха да ги убедят да се спуснат по-надолу по тротоара, за да не пречат на движението при входа на парламента. Някои от протестиращите отказаха, а малко по-късно всички заедно се опитаха да блокират булевард Василисис Софияс. Полицаите се опитаха да убедят служителите в ЕРТ да се върнат на тротоара, но когато видяха, че те нямат подобни намерения ги отблъснаха назад с щитовете си.

В същото време според доклад на международната организация Репортери без граници през последните три години Гърция е поела по надолнището в списъка за свободата на словото. От 31-во място през 2008 днес страната се намира на 70-то, което дели с България. Според организацията този главоломен спад се дължи предимно на клиентелистката система, която води началото си от 80-те години на 20-ти век.

В доклада се посочва, че икономическата и финансовата криза е извела на преден план слабостите и практиките на един орязан медиен пазар. Съществуването на медийните групи е заплашено от отслабналото финансиране и от факта, че се подкрепят по изкуствен начин. Гръцкият печат е съсредоточен в ръцете на някои корабовладелци и крупни бизнесмени и вълните от уволнения там засилват чувството на несигурност сред журналистите.

Репортери без граници показват как на фона на общото недоверие и социалното насилие в Гърция да си журналист, фоторепортер или оператор на моменти може да се окаже много опасна работа. За да могат да отразяват събитията по време на сблъсъците между протестиращита и полицията, по атинските улици медийните работници трябва да са снабдени с противогази и каски, понеже предметите, които се изстрелват от всички страни като камъни, парчета мрамор, бомби Молотов и светлинни ракети много лесно могат да се превърнат в смъртоносни оръжия. По време на тежките сблъсъци на площад Синтагма през юни един фоторепортер оглуша, след като до него избухна бомбичка, хвърлена от полицай. Според фоторепортера става дума за нападение, а не за нещастен случай. Често полицията вижда в лицето на репортерите врагове, понеже те показват със снимките си техните действия срещу тълпата. Побой, заплахи и цинични изрази срещу жените – фоторепортери са една жестока реалност.

Условията на работа по гръцките стадиони също напомнят на бойно поле. Корупцията, уреждането на мачове и незаконният хазарт трудно понасят присъствието на „чужди елементи”, които биха могли да представят реалността на публиката. Заплахите и „конфискацията” на фотоапарати там не е рядко явление.

Обществото също не е добронамерено към журналистите. Фактът, че много журналисти се поддават на влиянието от страна на политическите партии и подкрепят открито силните на деня или утрешните управници поставя техния авторитет на много ниско ниво в очите на хората. Натискът от страна на работодателите, които искат да притискат или да ласкаят властимащите, за да спечелят държавни поръчки или за да задоволят други свои интереси, принуждава журналистите да се самоцензурират. Това е признал един от шефовете на новините в голяма частна телевизия и добавил „самоцензурирам се всеки ден и това е цената, която плащам, за да се намирам на конкретната позиция. Ако аз казвам това, представете си какво се случва на по-долния етаж”. Финансовата несигурност и опасността да загубят работата си за една „професионална грешка” са основните причини, които принуждават журналистите да затварят очи за много неща и да подкрепят водещата позиция. От друга страна не са рядкост и журналистите, които получават подкупи под формата на парична подкрепа от бизнесмени и дори политически партии, за да поддържат техните позиции. Повече от ясно е, че въпреки подхвърлянията за този вид корупция имената им не са оповестени и до днес.

Докато преди време Гърция рядко намираше място в новините на чуждите телевизии, то от две години насам тя почти монополизира емисиите. Международните медии винаги са били възприемани позитивно, но след появата на първите критикуващи статии в западния печат чуждите кореспонденти се превърнаха в „персона нон грата” и се възприемаха като пришълци, които имат за цел да опозорят името на страната и нейните жители.

Останалите без работа медийни експерти се насочват към възможностите, които предлагат новите технологии. Те създават свои електронни страници - така наречените блогове, които в някои случаи се използват като средства за натиск, клевети и дори изнудване. От новинарска гледна точка в повечето случаи те преписват анонсираните от Националната информационна агенция АНА новини, без дори да споменават първоизточника. Липсата на каквото и да е законодателство за електронните медии предоставя възможността за подобни действия. Кризата на недоверие към традиционните медии накара много гърци да се обърнат към така наречената „гражданска журналистика”, което на свой ред породи пълна анархия в електронното пространство.

В същото време по думите на журналисти, полицията следи не само телефоните, но и електронните им пощи и съобщенията в социалните мрежи почти всекидневно. От организацията призовават гръцките власти да прекъснат тази практика и да осигурят безпрепятствения им достъп до всеки извор на информация, полицията – да преустанови гоненията срещу репортерите, които им показват професионалните си карти, а съдебната система – да разгледа внимателно подадените от медийните работници оплаквания от полицейско насилие.