Галерия

1

Въпреки това Георгиос Плиос също поддържа мнението, че в гръцките държавни медии трябва да има реформа. „Не само трябва да се проведе реорганизация, тя трябваше да стане от 20 години насам. Но това е съвсем различно от разрушаването на държавните медии. На първо място, телевизията трябва да стане публична и да престане да бъде контролирана от държавата и правителствата, които назначават нейните директори. Задължително трябва да има и рационализация. Да се види колко хора работят там, какви позиции заемат и какви заплати получават. Не е възможно в една телевизия да работят примерно 10 градинари и 10 или по-малко журналисти, техници и т.н. Това обаче се случва, понеже ЕРТ се управлява от политически лица, които искат да се отзоват на политическата си клиантела и не действат на база правилните критерии. От там нататък съществуват и много практически проблеми. Дали ЕРТ плаща наеми за сгради и помещения вместо да използва своите собствени? Плаща ли по-големи суми за външни продукции, въпреки че би могла да създаде същите продукции с много по-малко разходи?”.

Една друга „ахилесова пета” е телевизията на парламента, която е обект на много негативни критики, поради броя на хората, които работят там, въпреки че продукциите й са ограничени. „Телевизията на парламетна не бе създадена, поради неспособността на държавната телевизия да информира публиката за работата на народното събрание. Тя се учреди в резултат на натиска от страна на политиците, които искаха да имат една медия и да я контролират изцяло, понеже смятаха, че по този начин ще влияят на хората. Не бяха предвидили обаче факта, че можеш да контролираш медията, но не и да задължиш хората да я гледат”.

Георгиос Плиос посочи, че ЕРТ е по-скоро една смесица от частна и държавна телевизия, която трябва да се трансформира в публична телевизия. „Това, което прави впечатление в последно време е, че говорим непрекъснато за държавната телевизия и не говорим никак за проблемите на частната телевизия. Съществуват частни телевизии, които от години са губещи предприятия. За да могат да се задържат финансово и да не фалират те увеличават акционерния си капитал, без никой да контролира дали това става по законен начин. Също вземат заеми от банки, които никой не би им отпуснал, ако те не бяха медийни компании с влияние върху публиката. Не знаем дали връщат някога тези пари. Също така те често не изплащат социални осигуровки и данъци. Съвсем наскоро директорът на една телевизия бе заловен за неизплащане на данъци”.

В заключение социологът определи публичната телевизия като „лаборатория за провеждане на опити, която създава нови модели на телевизионни предавания. Не публичната телевизия трябва да следи частната, а обратното. Трябва да забрави за конкуренцията с частните канали, трябва да се конкурира само със себе си и собствената си мярка за качество в новините, филмите, театралните постановки, музикалните предавания и т.н. Само по този начин ще имаме и добра частна телевизия”.