Галерия

1

„Министърът на образованието обяви, че учебниците ще бъдат разпратени във всички училища в страната до края на годината. За останалите новини обаче ще ви уведомим утре, понеже днешното ни работно време приключи”, заяви журналистката, махна микрофона от ревера си и напусна студиото. Това не е сценка от комичен скеч, а част от репортаж по новините на държавната телевизия НЕТ, с който журналистите, които работят в нея протестираха срещу мерките на правителството. Ден по-късно те прекъснаха работата си за няколко часа, а днес от 11:00 до 18:00 всички държавни медии в Гърция мълчаха. Причината: Решението на правителството да ги приравни с всички държавни служители и да въведе и при тях режима на трудов резерв и единната щатна таблица. Тези прекъсвания на работата имат символичен характер и целят да докажат, че новият закон, според който държавната телевизия ЕРТ се приравнява с останалия държавен сектор не може да бъде приложен в една информационна медия, която действа 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, се посочва в съобщение на участниците в протеста.

„Много хора получават заплати от държавата, без да са държавни служители, т.е. не са подопечни на кодекса на държавните служители. Те нямат ограничения от типа на забраната за извършване на други дейности, могат да издават фактури за извършени услуги и да договарят своето заплащане. Разбира се, живеем в една епоха, в която трудовите отношения в държавния сектор са особено засегнати. Затова смятам, че журналистите държавните медии протестират, понеже чувстват, че тези мерки ограничават техните професионални шансове и се опасяват, че ще ограничат и тяхната свобода, понеже един държавен служител следва заповедите на йерархията в управлението. Той няма свободата на каже или напише това, което вярва”, посочи в интервю за  GRReporter ръководителят на катедрата по комуникации и медии в Атинския университет, Георгиос Плиос.

През август, тогавашният министър и говорител на правителството Илиас Мосиалос обяви закриването на всички периферни телевизионни станции, както и на първия канал на държавната телевизия, с цел ограничаването на разходите. Георгиос Плиос е категорично против тези мерки. „Против съм, защото в момента съществува едно разпределение на работата между двете основни държавни телевизии. Известно е, че ЕТ1 е една телевизия с насоченост към културните предавания, докато предаванията по НЕТ са с по-информационно съдържание. Съществуват обаче и други разлики: ЕТ1 би могла да се определи като една по-качествена телевизия. Тя не се води от ежедневието, новините не са толкова драматизирани, дори и в сравнение с новинарските емисии по НЕТ. В антипод, НЕТ е по-комерсиалната държавна телевизия. Това личи и от изследванията, които провеждаме във факултета. Те сочат, че от трите държавни телевизии – ЕТ1, НЕТ и ЕТ3, НЕТ е тази, която се намира най-близо до комерсиалните телевизии. Новините там са по-драматизирани, в епицентъра им се намира столицата, има и много неполитически новини, т.е. много от характерните черти на частните телевизии. Това се доказва и от факта, че централната новинарска емисия се представя от едно лице, което има голям опит от работата в частните телевизии. Тя прилага познатите от частната телевизия методи на повече коментари, дискусии и спорове най-вече между представители на двете управленски партии. Затова смятам, че ако искаме да имаме публична телевизия, ЕТ1 не трябва да се закрие. Както винаги съм казвал, публичната телевизия в телевизия за всички, а не за мнозинството. Там трябва да се излъчват музкални предавания с класическа музика, театрални постановки, циркови представления, предавания с философско съдържание, т.е. всичко. Достъп до нея трябва да имат всички социални групи: инвалиди, емигранти и др.”.

Според социолога намерението на гръцкото правителство да приложи в гръцките държавни медии модели на свиване, които са били приложени в Швеция и Великобритания не са в съвсем правилната насока. „Нужно е да видим последствията на тези практики в конкретните страни. Да установим дали са предизвикали проблеми и дали продължават да се прилагат. Свиването на публичната телевизия води до разрастване на частните телевизии, а това на свой ред води до не особено приятни промени в политическото пространство. Резултатите от изследванията ми показват, че когато публичната телевизия подражава на частната, тя подпомага консервативните и понякога крайнодесните политически сили. Това се случи и в Италия. Силвио Берлускони започна да печели, когато РАИ започна да подражава на Медиасет в опита си да се наложи комерсиално. Затова смятам, че ЕТ1 не трябва да бъде закрита. Към това можем да добавим и ширещото се вече мнение, че опитът на гръцкото правителство да свие публичната телевизия, радиото и списанието „Радиотилеораси” е всъщност опит за подпомагане на частните телевизии, които в този период на криза са особено притиснати”.

Въпреки това Георгиос Плиос също поддържа мнението, че в гръцките държавни медии трябва да има реформа. „Не само трябва да се проведе реорганизация, тя трябваше да стане от 20 години насам. Но това е съвсем различно от разрушаването на държавните медии. На първо място, телевизията трябва да стане публична и да престане да бъде контролирана от държавата и правителствата, които назначават нейните директори. Задължително трябва да има и рационализация. Да се види колко хора работят там, какви позиции заемат и какви заплати получават. Не е възможно в една телевизия да работят примерно 10 градинари и 10 или по-малко журналисти, техници и т.н. Това обаче се случва, понеже ЕРТ се управлява от политически лица, които искат да се отзоват на политическата си клиантела и не действат на база правилните критерии. От там нататък съществуват и много практически проблеми. Дали ЕРТ плаща наеми за сгради и помещения вместо да използва своите собствени? Плаща ли по-големи суми за външни продукции, въпреки че би могла да създаде същите продукции с много по-малко разходи?”.

Една друга „ахилесова пета” е телевизията на парламента, която е обект на много негативни критики, поради броя на хората, които работят там, въпреки че продукциите й са ограничени. „Телевизията на парламетна не бе създадена, поради неспособността на държавната телевизия да информира публиката за работата на народното събрание. Тя се учреди в резултат на натиска от страна на политиците, които искаха да имат една медия и да я контролират изцяло, понеже смятаха, че по този начин ще влияят на хората. Не бяха предвидили обаче факта, че можеш да контролираш медията, но не и да задължиш хората да я гледат”.

Георгиос Плиос посочи, че ЕРТ е по-скоро една смесица от частна и държавна телевизия, която трябва да се трансформира в публична телевизия. „Това, което прави впечатление в последно време е, че говорим непрекъснато за държавната телевизия и не говорим никак за проблемите на частната телевизия. Съществуват частни телевизии, които от години са губещи предприятия. За да могат да се задържат финансово и да не фалират те увеличават акционерния си капитал, без никой да контролира дали това става по законен начин. Също вземат заеми от банки, които никой не би им отпуснал, ако те не бяха медийни компании с влияние върху публиката. Не знаем дали връщат някога тези пари. Също така те често не изплащат социални осигуровки и данъци. Съвсем наскоро директорът на една телевизия бе заловен за неизплащане на данъци”.

В заключение социологът определи публичната телевизия като „лаборатория за провеждане на опити, която създава нови модели на телевизионни предавания. Не публичната телевизия трябва да следи частната, а обратното. Трябва да забрави за конкуренцията с частните канали, трябва да се конкурира само със себе си и собствената си мярка за качество в новините, филмите, театралните постановки, музикалните предавания и т.н. Само по този начин ще имаме и добра частна телевизия”.