Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Част от кипърските капитали ще се прехвърлят в Гърция

21 Март 2013 / 15:03:12  Виктория Миндова
1838 прочитания

След като кипърското управление единодушно отхвърли предложението на Европа да наложи такса върху банковите депозити, за да спаси финансовата система на страната, сега обсъжда алтернативен план за спасение на местната икономика.

Първите данни сочат, че правителството ще принесе в жертва една от най-големите си банки Laiki Bank, за да спести два милиарда евро. Ще хвърли в борбата и активите на социално-осигурителните фондове на острова. Те имат около 2,8 милиарда евро резерв и ще наложи значително по-ниска такса върху някои от депозитите (1%-2%), отколкото беше посечено в първоначалния план, за да събере 5,8 милиарда евро. Срещу тази сума Кипър ще получи допълнителна финансова помощ от 10 милиарда евро от Европа и Международния валутен фонд, а Европейската централна банка няма да спре ликвидността към тези кипърски банки, които ще оцелеят след реформата.

Икономическият специалист и преподавател в Атинския университет Панайотис Петракис направи специално за читателите на GRReporter анализ на последните събития около кипърската финансова криза и даде своята прогноза за бъдещите развития.

Какво е мнението Ви за план "Б" на кипърското правителство?

Новата форма на програмата за финансова помощ на кипърското правителство е много по-удовлетворителна, отколкото планът съгласуван по време на заседанието на еврогрупата. Новият план може да съдържа някои определено тежки решения като реформирането на Laiki Bank, но все пак е практически по-приемлив. Разбира се, не трябва да забравяме, че все още не е ясно точно върху кой сценарий ще се спре правителството – банката може да се продаде или да се раздели на “добра” и “лоша”. Друг вариант е да се раздели и да се продаде със здравата част от активите и пасивите на финансовата институция. Какъвто и да е методът на реформиране, най-важното остава, че правителството цели да намали тежестта, за да се компенсира окастрянето на депозитите.

С други думи кипърците постигнаха целта си и не засягат сериозно депозитите на големите вложители. Доколко всичко това е правилно е съвсем друг въпрос. Важното е, че постигнаха до известна степен първоначалните си намерения. Тежестта на програмата ще е по-малка за кипърската икономика и в момента картината е по-добра първоначалнота.

Най-сериозната критика, която мога да отправя е, че това решение можеше да се вземе още преди седмица. Моят въпрос е “Ако съществуваше друго решение, защо не го намериха на заседанието на финансовите министри, преди този понеделник?”. Според мен това се дължи на една управленска слабост, на която стана жертва финансовата система на страната. Както и да го погледнем, сега може да се намери ново по-добро решение, но вредата вече е нанесена.

Банките в Кипър ще бъдат затворени повече от седмица. Какви ще са последствията върху местната икономика от този факт?

Това е безобразие за функционирането на пазара и за икономическата система като цяло. След като отворят банките със сигурност очакваме изнасяне на капитали на север. Това няма да засегне само Кипър, но и Гърция и цялата европейска периферия. Капиталите ще се насочат към по-сигурни пазари.

Въпреки това, не си представяйте, че това ще бъде някакво масово движение на капитала, нито ще има драматична промяна в ситуацията. Ще има щети, но няма да са трагични. Настоявам обаче, че ако решението беше взето още в самото начало, проблемите днес щяха да са много по-малки. Явно в Кипър трябваше да преминат през различни емоционални и рационални стадии на узряване, за да достигнат до едно по-премерено решение.

До каква степен развитията в Кипър ще се отразят на гръцката икономика?

Икономическите връзки между Кипър и Гърция са доста тесни, но не толкова важни, ако се вземе предвид обема на участие на кипърския бизнес в общия обем на гръцката икономика. Това, което виждаме в момента ще има някакви негативни отражения, но ще има и положително влияние. Част от капиталите в Кипър ще се прехвърлят в Гърция, защото не трябва да забравяме, че гръцката финансова система е подсигурена с помощен механизъм. Гръцките банки са се рекапитализирали. В крайна сметка има негативен ефект, който обаче не е кой знае колко голям.

В новия план на кипърското правителство за набиране на 5,8 милиарда евро са включени и капиталите акумулирани в социално-осигурителните фондове на островната страна. Не съществува ли опасност хората да загубят пенсиите и осигуровките си?

Ние от европейския юг сме свикнали да ни се губят спестяванията. (смее се)

Ако трябва да сме сериозни мога да кажа, че използването на социално-осигурителните фондове е избор между настоящето и бъдещето. Когато правителството избира да използва активите натрупани в социално-осигурителните фондове, то избира да възстанови до известна степен баланса сега за сметка на бъдещите поколения. На политиците често им се налага да избират между настоящето и бъдещето. Трябва да има една балансирана формула, която няма да ощети твърде много една от двете страни. В Гърция например настоящето и бъдещето по отношение на фондовете загуби много. Кипър може да достигне баланс и да се избегне гръцката ситуация.

В световната икономическа история социално-осигурителните фондове са често използвани, за да поемат подобни финансови удари. Според мен няма сериозна опасност за пенсиите и осигуровките, ако се приложи един премерен модел.

Значи не смятате, че има отрицателен ефект от използването на средствата от социално-осигурителните фондове?

Повтарям, това решение носи в себе си и положителни, и отрицателни последици. Положителните са, че тези средства ще облекчат ефекта на програмата за финансово оздравяване. Отрицателните са, че правиш по-бедни бъдещите генерации. Сега Кипър трябва да направи политически избор, който да установи баланс между двете.

До момента кипърската икономика се базираше на банкови услуги и туризма. Как виждате да се развие кипърският икономически модел след като настъпят промените?

Не си представяйте, че банковите услуги ще играят по-малка роля в кипърската икономика, отколкото до момента. Можем да кажем, че островната икономика ще има по-ниско развитие, но моделът ще продължи да функционира. Може обемите да са по-малки, но нищо драматично няма да се случи.

Въпреки това целият шум около кипърския финансов проблем няма как да не създаде негативни последици за страната и дори за еврозоната. Кой според Вас е най-лошият сценарий?

Най-лошият сценарий е зад нас. Решението да се сложи поголовна такса над депозитите под и над 100 хиляди евро бе най-лошият възможен сценарии, който можеше да се въведе за Кипър. Оттук нататък всичко е по-добро. Според мен голямото сътресение е избегнато, ако резервният вариант на Анастасиадис бъде гласуван в парламента и бъде приет от еврогрупата. Моите предвиждания са, че планът ще бъде приет от депутатите и ще бъде приветстван от финансовите министри от еврозоната.

Ще съберат ли по този начин 5,8 милиарда евро?

Освен реформирането на банките, ще има такса върху депозитие, която обаче няма да е поголовна. Ще е само върху някои вложения и то тези над 100 хиляди евро. Ще се използват и средствата от социално-осигурителните фондове. Смятам, че ще могат да съберат нужните средства.

Гърция имаше нужда от финансова помощ, защото дефицитът беше изключително висок и не можеше да обслужва вече външните си задължения. В Кипър макроикономическите показатели са значително по-добри. Защо опряха и там до търсенето на финансова помощ от Европа и Международния валутен фонд?

Проблемът започна от “доброволното” намаление на номиналната стойност на гръцките държавни облигации. Това засегна кипърските банки и наруши баланса на местната икономика.

Нуждата да се рекапитализират кипърските банки щеше да повиши изключително външния дълг и да изкара Кипър от кредитирането от капиталовите пазари. Това щеше да наложи страната да вземе голяма сума, за да покрие нуждите за рекапитализиране на банките и да погаси облигационните заеми, които имат падеж в този период. Това доведе до необходимостта Кипър да заеме финансова помощ от Европа, въпреки че има сравнително по-добри макроикономически показатели.

Не може да се сравнява състоянието на Гърция с това на Кипър. Гръцкият случай наистина е прецедент от страна на обема и сериозността на ситуацията. Повтарям се, но е важно да разберем, че ако план Б, както го наричат беше приет миналата седмица, кризата щеше да бъде преодоляна с по-голяма лекота и по-решителна динамика.

Смятате ли, че стадият “окастряне на всички депозити” беше само политическа ход, а не реално решение на затрудненията на кипърската икономика?

Смятам, че да. Независимо от политическата страна и интересите, които са застъпени намирам, че и Кипър изигра своята роля в процеса. Държавното управление можеше да въведе една ограничена програма за фискална консолидация, както правят всички страни в подобна ситуация, за да смекчи отрицателния ефект, но това не стана на време.

Категории: ИкономикаПазари Кипър спасителна програма Гърция криза
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus