Галерия

1

Можете ли да ни кажете малко повече за сътрудничеството на Атинската и Софийската фондови борси? Какви са предимствата на подобна съвместна работа?

Отношенията между двете борси – Атинската фондова борса и Българската фондова борса започват още със създаването на БФБ и придобиват своето официално изражение в сключен меморандум за сътрудничество между двете борси през 2000г.

Към настоящият момент отношенията между двете борси са изключително в сферата на обмяна на професионален опит и добри практики. Атинската фондова борса като една от най-големите борси в региона е била винаги източник на добри практики и опит в привличането на инвеститорите – мести и особено чуждестранни. В същото време Българската фондова борса винаги е поддържала добри взаимоотношения със съседните борси в региона включително и Атинската и от там , както и съгласно Стратегията ни за развитие до 2012 г изцяло подкрепяме и считаме за важно развитието на регионалното сътрудничество между пазарите.

Вече е традиция поне веднъж годишно да се провеждат работни срещи на различни нива между двете борси с цел обмяна на опит, привличане на инвеститори и емитенти  и обсъждане на икономическата ситуация в региона. Включително организираме и спортни турнири и срещи.

Считаме , че сега е подходящият момент, в който отношенията между двете борси могат да се задълбочат в посока обмен на борсова информация, организиране на съвместни представяния на емитенти , както двойни листвания.

Това би отворило пазарите един към друг и би допринесло региона да формира единен облик за външните инвеститори.

Малко след като светът започна да се възстановява от световната криза през 2008, дойде ред на дълговата криза на страните от евро периферията. Как това се отрази на българския финансов пазар? 

В условията на развиваща се дългова криза България стои стабилно на общия фон, факт потвърден и от рейтинговите агенции, които отчитат подобрените перспективи пред страната. Отражението на дълговата криза върху местния пазар е основно по линия на намаляването на нетния приток на външно финансиране, във все по-голяма степен финансовата система на страната трябва да разчита на местен ресурс. Това се отразява в цените на българския финансов пазар - лихвите по кредитите и депозитите в страната спаднаха спрямо нивата достигнати в пика на кризата, но все още остават на нива надвишаващи достигнатите преди 2009 година.

Как оценявате метода, по който Брюксел реши да помогне на Гърция, Ирландия и Португалия? Смятате ли, че европейската финансова система ще има нужда от Еврооблигациите?

В ЕС всички сме в една лодка, интереса от справяне със сегашната ситуация е общ. Предоставянето на средства от едни на други страни в рамките на ЕС е процес, в който трябва да се намери баланс между интересите на страните предоставящи средствата и страните - получателки на помощта, демонстрация на основополагащия европейски принцип на солидарност между страните-членки в съчетание с взискателност към провеждането на необходимите реформи.

Развитието на ситуацията демонстрира, че начина на вземане на решения от ЕС и Еврозоната във финансовата сфера е по-бавен от необходимия за успокояване на пазарите. Задача пред политиците е изграждане на по-оперативни механизми, способни за бърза и адекватна реакция.

Понастоящем помощта е на ниво позволяващо контрол на ситуацията. Не е изключено евентуално да бъде необходима допълнителна подкрепа, както за тези, така и за други страни, като моето лично мнение е, че в случай че това се наложи ще бъдат намерени подходящите средства и форми.

Единните облигации на страните от еврозоната са въпрос на бъдещето. Несъмнено всички страни-членки на Еврозоната, дори и тези, които в момента могат да се финансират при най-добри условия, биха имали полза от облигационен пазар с дълбока ликвидност, способен да се конкурира като надежден избор на спестителите на глобално ниво. В сегашната ситуация единните облигации остават възможен инструмент, който образно казано стои в склада, и при необходимост може да бъде използван.

Кога България ще е готова за еврото и при какви условия?

При вземане на съответното политическо решение България е технически в състояние да покрие изискванията за присъединяване към „чакалнята на еврото” (ERM – 2) в рамките на разумен срок, от до една-две години. След това страната ще може в координация със своите партньори да прецени кога да се присъедини към еврозоната. Не бива да забравяме, че с договора си за присъединяване към ЕС България е поела ангажимент да се присъедини към еврозоната, така че въпросът е не дали, а кога.