Галерия

1

Държавното управление трябва незабавно да се заеме с изграждането на Българо-гръцкия газопровод. Преди две години Гърция чрез ДЕПА и италианската EDISON подписа договор с Българския енергиен холдинг за изграждане на газопровод "БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ". Той  включва изграждане на трансграничен реверсивен газопровод с приблизителна дължина 168,5 километра, от които 140 километра ще са в България до Стара Загора и  приблизително 30 километра в Гърция, град Комотини. Има капацитет от пет милиарда кубични метра и начално е планиран да започне дейност с един милиард кубични метра пренос. Това означава, че България можеше да стане вносител на азерски газ. Проектът е в рамките на Европейския съюз и се смята за проект с предимство за района. Европейската комисия отпусна сериозна финансова помощ за реализацията на проекта и той трябва да бъде изпълнен без значение каква ще е съдбата на Трансадриатическия газопровод и на Набуко. Газпопроводът България-Гърция е от изключителна важност за икономическото развитие на двете страни и за подобряването на енергийната им сигурност. Той може да бъде изпълнен до 2014, докато газопроводите с азерски газ на големите проекти ще са в действие най-рано през 2017-2018. Така, че България има голям стимул да задейства Българо-гръцкия газопровод, защото до момента вносът в страната ви е на 100% от Русия.

Подготвянето на  за газопровода започна динамично. След това нещата утихнаха. На икономическата криза ли се дължи замразяването на проекта между двете страни?

Не мога да съм сигурен каква е причината, но мога да ви кажа, че когато аз бях президент на IGI Poseidon в периода 2009-2010 беше приоритет подписването на договор за сътрудничество за изграждане на Българо-гръцкия газопровод. Водих преговори по темата, както в София така и в Атина, и в Брюксел. За мен изграждането на този газопровод бе лична цел. Когато подписахме договорката по проекта през март 2010, времевата рамка бе, че до 24 месеца след подписване на договора, газопроводът трябваше да бъде готов за експлоатация. В този период имаше политическа воля както от страна на България, така от страна на Гърция. Политическа воля и поощрение имаше и от Брюксел. Европа държеше проекта да се осъществи, така че имаше всички предпоставки този газопровод да е вече факт. Със сигурност искам да подчертая, че гръцко-българската газова връзка трябва да се построи и влезе в действие възможно най-бързо, без значение от къде ще мине каспийския газ.