С негова помощ открихме стария енорийски храм на енорията „Св.Мироносици” в района Анакаса на кметство Агии Анаргири. След това разговаряхме с бившия консул г-н Николай Караиванов, който е голям родолюбец и прие идеята присърце. С негова помощ проведохме и разговори с Негово Превъзходителство посланика на Република България в Гърция г-н Андрей Караславов и така с общи усилия отправихме молба към Митрополията на Атика, под чиято юрисдикция се намира храма да ни го предостави за богослужебни нужди. Месогейският митрополит Николай, управляващ митрополията на Атика, с радост прие да ни бъде предоставен. Спомогна много и кметството в лицето на кмета г-н Николаос Сарандис. С помощта на дирекцията по вероизповеданията и тогавашния директор проф. Иван Желев бе отпусната финансова помощ, с която ремонтирахме храма, който не беше употребяван почти десет години. Насочихме датата 9 март 2008 г. храмът да отвори врати, защото тогава се чества паметта на св. 40 мъченици. Тогава започваше и началото си Векикия пост, а знаем, че той е едно ново начало за всеки православен христианин да очисти душата си от греховете и с радост да посрещне Христовото възкресение.
Както Великият пост е ново начало, така и ние решихме да поставим едно ново начало в историята на българската общност в Гърция. На 9 март извършихме първата света литургия и приехме храмът да носи името на всебългарския покровител Св. Иван Рилски – не само, че той е най-българският светец, но искахме да се прослави паметта му тук на гръцка земя, защото както знаем,по предание неговата десница се пази тук в Гърция на остров Тинос в манастира Кехровунио. Пристигнала е тук по незнаен начин – има много версии и смятаме да я донесем за поклонение в нашия храм в бъдеще.
Съседите от квартала как ви приеха?
Повечето от съседите от квартала се черкуват при нас – идват, изповядват се, много често съм ги питал за езиковата бариера. Те казват „ами на нас ние приятнода идваме тук, защото това беше нашият енорийски храм”. За тях бе голяма радост когато научиха,че старият им енорийски храм отново отваря врати. Иначе, навсякъде има недоброжелатели, но те са много по-малко от тези, които желаят доброто на храма. Има хора, които живеят там и в който и час да почукам на вратата им и поискам помощ, помощта ще ми бъде дадена.
Наскоро празнувахте за втора година храмовия празник на българската църква "Св. Иван Рилски" в Атина. Как мина?
Българският храм "Св. Иван Рилски" отпразнува на 24 и 25 октомври своя храмов празник за втори път след основаването си. Въпреки дъжда сънародниците ни изпълниха храма, много от тях стояха и пред вратите му поради невъзможност да се съберат вътре всички богомолци.
Настъпили ли са промени в българската общност през последните години?
Това е доста силна дума. Единственото нещо, което съм забелязал – преди беше доста по-трудно... имаше проблеми с документите, хората много трудно можеха да си ходят в родината, имаше хора, които с години не бяха се прибирали. Сега не е проблем – толкова автобуси заминават дневно...
На границата, знаете – показваме само лична карта. Навремето хората имаха нужда много повече от културни мероприятния, отколкото днес. Аз съм много щастлив, че българското училище започна да се разраства. В него работят едни достойни хора – учители, които не хабят сили и средства да поддържат едно ниво на нашите деца, защото тепърва тук ще се говори за българска общност. И не трябва тези деца, които се раждат тук да забравят родния си език. Аз съм виждал и е много плачевно положението деца да не могат да говорят своя роден език. Дори много често съм чувал упреци от гърците – как може вашите деца да не знаят родния ви език?! Така че можем да се научим малко от тях на национално достойнство. Когато трябва - да можем да кажем с гордост, че сме българи. А не да показваме националната принадлежност и да развяваме знамена. . Промени настъпиха именно в това – че се отвориха границите и хората могат свободно да си ходят.
Считам, че лошото е, че хората отдават огромно внимание на всекидневния живот. Аз препоръчвам на хората да отделят поне един час време за себе си, защото някои са тръгнали с едно темпо и са забравили, че тях самите ги има. А човекът не е робот. И рано или късно някои неща могат да доведат до фатален край. Така че смятам, че всеки човек трябва да отделя малко време за самия себе си – да отпуска, да го кажем на роден език, защото само с темпо „Давай и бързо” не се стига доникъде.
Съществуват ли планове за организирането на културен център в Атина?
Храмът, училището и културният център са трите основни фактора, които ще поддържат българския дух тук в Атина и ако щете и в по-голямата част в Гърция. Спомням си като ми задавате този въпрос за баснята на Петко Рачов Славейков „Орел, рак и щука”. Всички тук дърпат накъдето им хареса. По този начин няма да постигнем нищо. Правени са някои събирания. Искам да изкажа благодарност към училището, за доверието, което ми е оказвано много пъти. Но ако не се обединим, нищо няма да стане. Има толкова дружества – плащаш в съда, събираш 20 човека, подписват се и имаш дружество. Дружеството трябва да едно – Българска общност (нямам предвид дружеството на Росен Христов) и дотам, и то да развива различни дейности... Всеки тук иска да се покаже – личното аз е надминало всякакви граници..
Има алтернативи на всичко – на българската църква, на дружествата, на вестници, на радиа, на каквото се сетиш... Това говори много лошо за нас самите. Ние сме най-разделената нация от всички общности.
Може би защото числено българите са много в Гърция?!
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
