- Аз наистина обичам снимането на филмите, пътуването, защото тогава срещаш хора, тогава наистина изживяваш историята на филма. Не бих казал, че ми харесва да седя в монтажната и да монтирам. Въпреки че признавам, че монтажът е една много важна част от процеса на правенето на филми, при която филмът става едно цяло и придобива смисъл. През първите 20 и дори повече години от моята кариера изобщо не се занимавах лично с монтаж. Работех с други монтажисти като оператор, който трябваше да достави определени кадри. С изобретяването на програмата за монтаж Final Cut Pro и дори не с първата, нито с втората, а с третата й версия започнах самият аз да си монтирам филмите. И сега усещам голям респект към монтажната част на филмовото производство. Тази програма отвори за мене един нов свят, който е много различен от снимането и аз й благодаря, че ме научи да работя по този начин. Когато снимаш, твоето внимание е фокусирано върху времето, върху това да оползотвориш всяка минута от снимачния ден, да намираш бързи и лесни решения. "Ние сме тук за един ден. Трябва да направим всички необходими кадри за един ден, да вземем всички интервюта". Снимките са като танцуването, въодушевяват те, карат те да реагираш бързо, иначе изпускаш момента. При монтажа няма нищо такова. При него няма лесни решения, а само правилни решения. Казвам на всичките си студенти и на всичките хора, на които се опитвам да помагам, че при монтажа има едно правило и то е, че трябва да си сложиш задника върху стола и да работиш. Можеш да си намериш хиляди извинения, за да не монтираш. Дори и най-големите и известни монтажисти, които познавам са сред най-големите лентяи. Отиваш в най-големите монтажни студиа в Ню Йорк, където се създават документалните филми с най-големи бюджети и виждаш всички монтажисти, без изключение да се шляят по цял ден, да си говорят помежду си и да отлагат поставянето на задника върху стола. Докато не стане 4 часа след обед, когато се паникьсват, всеки тича към работното си място и започва да работи. И работи, работи, работи докато не стане полунощ. И това се повтаря всеки ден! Много е досадно да монтираш. Ти трябва да залъжеш себе си, за да го правиш.
- Как за първи път попадна в Медийната Работилница на Мейн?
- Трудно ми е да си спомня как дойдох за първи път тук и кой ме свърза с организацията. Някой, който вече преподаваше тук ме беше препоръчал като добър учител. Но не си спомням кой.
- От колко време преподаваш тук?
- Близо 20 години, най-малкото 15.
- Това е доста продължителен период от време. Какво те привлича тук?
- Аз наистина вярвам в модела на обучение чрез работилниците. Преподавал съм и в университет и все още преподавам в университет. Но когато преподаваш в университет на млади хора, ти си с тях за няколко часа на седмица. Най-много 4 до 6 часа и през останалото време те са някъде другаде. Около тях винаги има някаква драма, други часове, пари, храна, каквото и да е. Когато хората посещават Работилницата, те са тук през цялото денонощие. Те са много концентрирани и мотивирани да направят голям скок, голям творчески скок в кариерата си. Те не мислят за живота обратно вкъщи. И друго нещо, което много харесвам е, че за повечето хора да дойдат тук е въпрос на няколкогодишно решение. Те първо се интересуват доста докато изберат работилницата, в която да участват. Те трябва да получат разрешение да отсъстват от работата си, трябва да кандидатстват за стипендия, те трябва да говорят със съпрузите си, че: "ето тази година така ще си прекарам отпуската". По тази причина хората са много мотивирани. Те са и по-възрастни и си казват "искам непременно да го науча това". И тази тяхна мотивация прави работата на преподавателя много, много приятна. Така че студентите са посветени на научаването. Освен това Мейн е фантастичен щат, той е изключително място през лятото и дори през есента. Никога не съм преподавал тук през зимата, но през лятото и пролетта е фантастично. Работилницата е място, където човек впряга изцяло творчеството си и творческата си енергия. Т.е. не е просто аз и отсреща моите студенти. Много често когато преподавам в университета, имам усещането, че студентите ми не знаят какво искат, че са там, защото не могат да измислят какво друго да правят. Не всички, но повечето са така. Те са измолили родителите си да ги пратят във филмово училище, защото мислят, че там ще си прекарат по-добре времето. Тук в работилницата всички създават себе си, творческата енергия витае навсякъде.
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
