Галерия

1

Книгата на бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро «El dilema. 600 dias de vertigo» («Дилемата. 600 дни световъртеж») открехва леко затворените врати на европейските съвети и срещи на върха и позволява на читателите да хвърлят един поглед зад кулисите.

Книгата разкрива част от процесите, случили се в критичния период от края на 2009, когато правителството на Георгиос Папандреу постави в центъра на вниманието и то по драматичен начин гръцкия проблем, до ноември 2011 и бурната среща на G20 в Кан, която бе последвана от правителствени сътресения в Гърция и Италия.

Както би могъл да забележи човек, гръцкият проблем занимава много автора. Думата «Гърция» се появява в заглавията и подзаглавията на отделните глави, и общо 160 пъти в цялата книга. Показателен е фактът, че «Франция» и «Германия» се появяват 42 и 76 пъти съответно.

Социалистът, бивш премиер на Испания, говори винаги с уважение за Георгиос Папандреу и избягва да го критикува директно.

Подобна позиция на симпатия и разбиране поддържа Хосе Луис Сапатеро и в Кан през ноември 2011, когато Папандреу е критикуван от целия свят, и губи позициите си в Гърция.

В главата, озаглавена «DE NUEVO Grecia... Y AHORA ITALIA?» («ОТНОВО Гърция... А СЕГА И ИТАЛИЯ ЛИ?») Сапатеро пише:

«Пристигнахме в Кан, шокирани от инициативата на гръцкия премиер Папандреу да проведе референдум за нестабилния договор на Eurogroup от 26 октомври. Този договор предвиждаше нови съкращения в Гърция, участието на частните банки в спасяването на страната с принос от 50% и увеличаването на Европейския фонд за финансова стабилност до 1 трилион евро. (...)

Идеята за референдума дойде като гръм от ясно небе за правителствата от еврозоната и за Брюксел. Последваха дни на особена нервност. Изглеждаше сякаш след като стомната бе носена за вода толкова пъти, накрая щеше да се счупи и еврото щеше да експлоадира.

Мислите се подреждаха автоматично. Ако се проведеше референдумът, най-вероятно резултатът от него щеше да бъде отрицателен. В този случай нямаше да бъде отпусната финансова помощ и вероятността от прекратяване на плащанията щеше да е неизбежна. При това с непредвидими последствия, едно от които вероятен шок и масово разпространяване на ефекта в по-слабите страни от еврозоната.

«Посочих му опасностите»

В онези дни много пъти говорих лично с Папандреу относно неговата инициатива. Посочвах му с цялото си уважение, което чувствам към него, сериозните опасности, съпътстващи изненадващото му предложение. Не беше лесно да кажа на Папандреу нещо, което звучеше като упрек.

Винаги сдържан, в дните преди да подаде оставка ми казваше колко изолиран се чувства заради финансовото и социално положение в страната си. Правителството беше изправено пред нарастващи трудности в парламента, след толкова планове за консолидация и съкращения на публични разходи, а икономиката и заетостта вървяха все по-зле. Същевременно тройката ставаше все по-неотстъпчива. «Не мога повече», каза ми той... Разбирах го и не повдигнах повече въпроса за референдума».

Още от първите страници на книгата си Сапатеро поставя рамките, в които се обяснява как се стигна дотам гръцкият въпрос да се превърне в централен проблем на световната икономика. Той описва атмосферата на успокоение и сдържан оптимизъм, царящи в Европа, които са разбити на пух и прах по време на Европейския съвет през декември 2009.

«Тогава по време на срещата на върха новоизбраният гръцки премиер започна да чете един подробен и прозрачен доклад за състоянието на гръцката икономика и по-конкретно за публичните финанси на страната.

Докладът беше разтърсващ, мрачен. След като представи без заобикалки динамиката на дефицита и публичния дълг, Папандреу описа редица особености на гръцката държавна администрация. Не искам да споменавам подробности от нещата, които описа гръцкият премиер по отношение на пенсиите, бонусите за държавните служители или трудностите около определянето на държавното имущество, от уважение към самия него и към неговата страна, която изпита толкова болка по време на кризата.

Георгиос Папандреу спечели доверието на Съвета със своята сериозност и искреност, а подробното му описание на ситуацията не остави равнодушни европейските ръководители. Лицата на доста държавни ръководители и премиери издаваха изненадата им, а някои показваха съчувствие към гръцкия министър-председател».

Шумът, който се вдига през следващите седмици е безпрецедентен, а събитията се развиват с главоломна скорост. През януари Сапатеро говори много пъти с Папандреу. «Сподели ми недоволството си от действията на някои европейски страни. По това време Георгиос Папандреу твърдеше с известна гордост, че страната му може да се справи сама със ситуацията, и че колкото повече реакции вижда от страна на европейските партньори, толкова повече се убеждава да не иска никаква помощ».

На 11 февруари 2010 е проведена първата среща на върха, посветена изцяло на гръцкия проблем, която според Сапатеро «е обезкуражаваща. Папандреу искаше да получи по-скоро разбиране, отколкото помощ. (...) И желаейки силно да запази националната гордост заяви, че засега няма да иска помощ, че ще продължи да разчита на пазарите и че виждайки европейската реакция обмисля вероятността да отправи искане за помощ до Международния валутен фонд».

Както е известно, тази позиция на гръцкото правителство просъществува съвсем за кратко и през април то прибягва до финансирането на меморандума. Няколко дни след това и малко преди ратифицирането на договора от европейските институции и парламентите на страните-членки, Сапатеро разговаря с Георгиос Папандреу.

«На 2 май говорих с Папандреу. Беше изтощен, но говореше с твърд глас. Беше решен да задвижи искания жесток план за икономии в замяна на икономическата помощ. Едновременно с това обаче ми призна с болка, и известна доза примирение, че не е усетил достатъчна европейска солидарност. Поиска от мен да говоря с Меркел. Обещах да го направя и говорих с нея на 6 май, четвъртък, ден преди извънредната среща на върха. (...) На следващия ден немският парламент трябваше да одобри финансовата помощ за Гърция. (...) Канцлерът обаче знаеше, че планът за Гърция не беше достатъчен и че пазарите бяха започнали да приемат идеята за прехвърляне. Същевременно извънредната среща на върха трябваше да вземе драстични мерки, за да спре атаката срещу еврото и огромната нестабилност на пазара».

«Ккаво искате като гаранция, Партенона ли?»

С течение на времето позицията на Гърция в международен план се влошава все повече, както и финансовите ѝ показатели. Още по-трудно е положението ѝ и поради факта, че тя зависи от страни, чиито правителства искат да изглеждат твърди и непоколебими в очите на своите граждани.

В своята книга Сапатеро говори и за срещите през лятото на 2011, посветени на втория пакет с финансова помощ за Гърция, като споменава «жестоките трудности, създавани от определени страни, като например Финландия, с техните безкрайни изисквания».

По-нататък той продължава: «Това бяха може би най-неприятните мигове, които съм преживявал сред европейските партньори. Беше три часът сутринта и не можехме да постигнем споразумение за 0,25% лихва, като непрекъснато искаха все повече и повече гаранции от Гърция. «Какво искате, Партенона ли, гръцките острови? Докъде искате да стигнете? Това ли искате като гаранция?», бе принуден да извика възмутен Папандреу, дотам бяха докарали този винаги спокоен и умерен политик.

Френският „принос“ по време на срещата на върха в Кан

С книгата на Сапатеро отново изплуват на повърхността всички публикации във френския печат, който по това време многократно се занимава със силния натиск, на който е подложен Георгиос Папандреу главно от бившия президент Никола Саркози и канцлера Ангела Меркел.

Според тогавашните публикации, Саркози не криел гнева си заради гръцкия референдум, който заплашвал с разпад еврозоната, тъй като може да доведе до излизането на Гърция от еврото. Според вестник «Le canard enchaine», след срещата на върха на G20 в Кан френският президент е казал пред своите министри: «Папандреу е глу... (con), истински глу... (connard). Шокира ни всички от G20. В Брюксел ни беше казал, че приема спасителния план, а после съобщи за референдума, без да ни е предупредил. Това беше удар под кръста. Абсолютен скандал. И след всичко това сега трябва и да му благодаря на всичко отгоре».

Според вестник «Le Parisien», след скандала в Кан, Саркози по време на среща с президента Барак Обама описал Папандреу като «луд» и «депресивен».

Действително, както пише в своята книга-дневник на кризата, тогавашният финансов министър на Франция Франсоа Баруан, „трилърът“ за Папандреу в Кан е продължил два часа, като Саркози е бил до такава степен извън себе си, че е крещял срещу гръцкия премиер «you are a f..ing psycho» и «не можеш така да унижаваш президента на Франция».