Галерия

1

Тежките икономически мерки, които предвижда Средносрочният план за оздравяването на гръцката икономика предизвикаха масови протести, понеже гърците видяха как те ще изпразнят изцяло и без това отънелите им джобове. Докато обикновените хора се чудят как ще платят огромните и непосилни нови данъци техните избранници в парламента и назначените от тях административни служители продължават да получават много високи заплати. В същото време бе обявено, че на висшепоставените държавни функционери и депутатите ще бъде наложен извънреден данък в размер 5 на сто. Според коментатори мярката цели само да предизвика впечатление, от момента в който народните представители и назначените от тях служители на парламента продължават да се радват на тлъсти заплати, докато разбунтуваните граждани се заканват да щурмуват сградата, безуспешно поне засега.

Така, въпреки тежката икономическа криза гръцките депутати получават брутна заплата в размер 9869 евро, т.е. с 1600 евро по-малко от миналата година. За участията си в парламентарни комисии те получават в допълнение средно по 1200 евро. Ако към тях се добавят участието в летните парламентарни сесии, добавките и транспортните разходи, всеки народен избранник струва на държавата средно по 118434 евро брутна сума.

Към депутатските привилегии трябва също да се причислят и автомобилите, които им осигурява парламентът с лизингови програми, възможността да назначат в кабинетите си един научен сътрудник и четирима преместени от службите им държавни служители, както и един полицай, който често се занимава със задачи, които нямат нищо общо с работата му. Дори и при само един изкаран мандат всеки представител на народа има право на две пенсии – една депутатска и една от професионалния си стаж.

Една друга категория високоплатени служители са членовете на администрацията в парламента. 1333 души, от които само 75 не са на постоянен или неограничен трудов договор получават по 16 заплати и ред добавки като такива за извънредно обезщетение, за работа с компютър, за отговорно място, за стаж, както и за транспортни разходи. Бюджетът само за основните заплати е над 25 милиона евро, т.е. средно по над 19 000 за служител. Разбира се, не всички получават еднакво високи заплати.

Само преди няколко дни се пенсионира един главен управител на парламента, който след 28,5 години работа получава основна пенсия 5169 евро на месец. За сравнение председателят на Върховния съд със същия стаж получава около 400 евро по-малко. Освен това служителите на парламента получават еднократна компенсация при пенсиониране два пъти: Една от Касата за подкрепа на служителите в парламента и втора от Взаимоспомагателната каса на държавните служители. В същото време при напускането на службата заплатата им се повишава с 15 на сто.

Грижите, които полагат депутатите за тези привилегировани служители са пословични. Причината се крие може би във факта, че сред тях се намират политически „приятели” и дори роднини на депутати. Все пак отсега нататък ще назначенията ще се провеждат от Върховния съвет за избор на персонал.

Но списъкът с разходите на гръцкия парламент не завършва тук. Едноименният телевизионен канал, който излъчва на живо заседанията на пленума и комисиите, филми за любителите на стойностното кино, опери и документални филми, където работят дванадесет журналисти и малко на брой техници струва на бюджета шест милиона евро годишно, подчертава в писмо до колегите си депутатът от Нова демокрация Кириакос Мицотакис. Той предлага каналът на бъде закрит, докато други депутати смятат, че гражданите трябва да имат възможността да са наясно с това, което се случва в парламента.

Един друг голям пай от разходите по действието на политическата система се пада на финансирането на политическите партии. През 2009 то възлизаше на 68,2 милиона евро, като година по-късно бе намалено на 52,7 милиона. Предпоставка за получаването на финансиране е партията да е спечелила поне 1,5 на сто от гласовете на изборите. Гласоподавателите на партиите, които са преминали тази граница са околко 6750000. Според някогашния министър на Нова демокрация и днешен председател на политическата партия Драси (Действие) това означава, че всеки гласувал е възнаградил партиите с по 10,10 евро. Стефанос Манос посочва, че съответната сума за гласоподавател в Германия е 0,70 евро, понеже границата там се намира на 0,5 на сто от гласовете. „Ако в Гърция се приложи немската система разходът от 68,2 милиона евро би се ограничил на 4,7 и държавата ще спести 63,5 милиона евро годишно” твърди той.

За да напише статията журналистът от безплатното издание Free Sunday изпратил писмо, с което поискал информация за оперативните разходи на парламента, разходите за заплатите и останалите разходи на депутатите, броя на административните служители и разходите за техните заплати и орязването на заплатите на депутатите и служителите през последната година. В отговор от парламента му изпратили три миналогодишни съобщения за пресата, които дават отговор само на последния въпрос.