Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Театърът отвъд търговския успех

04 Ноември 2015 / 08:11:33  GRReporter
4729 прочитания


Вие самият сте автор и на театрална пиеса – „Домът”, играна във Фондация „Михалис Какоянис” в Атина. В театралния ви почерк в нея критикът Леанрдос Поленакис различава и прокрадващи се веяния от Платон зад привидно обикновената, но особено сложна драматургична структура. В нея се вписва и една авангардна пиранделовска техника, една игра на противостоящи огледала и безкрайни отражения? Каква цел сте си поставили, въвличайки публиката като участник в сценичното действие?
Мога да кажа, че присъствието на Пирандело е твърде съзнателно (при все че не е резултат от предварителен замисъл). Просто моето театрално възпитание и талант - какъвто и да е той - са преминали твърде отрано през опознаването и очарованието на изкуството на Пирандело. Когато бях юноша, струва ми се в трети прогимназиален клас, бях отличен с първа награда за разказ в училищен литературен конкурс и като награда ми дадоха том с пиесите на Пирандело, които тогава току-що бяха преведени на гръцки. Четях ги и ги препрочитах омагьосан. Щастливо съвпадение бе, че по същото време телевизионният театър на РИК (Кипърското радио и телевизия) поставяше авангарден театър под режисурата на Еви Гавриилиди; сред спектаклите бяха и пиеси на Пирандело, които гледах колкото пъти можах. Тоест, считам за даденост, че в ранния период от моето духовно формиране, Пирандело, както разбира се, и другите значими драматурзи (Бекет, Пинтър, Йонеско, Арабал и др.), са повлияли решаващо върху моите ориентации и върху стила на театралното ми писане.
Що се отнася до другата част на въпроса ви (за влиянието на платоновите идеи), не е лесно да дам отговор. Като възпитаник на един добър Философски факултет, какъвто бе този на Солунския университет „Аристотел”, по времето когато следвах там (1972-1978), със сигурност съм запознат с творчеството на Платон. Дори си спомням, че когато трябваше да избираме профил на специализиране, първоначално си мислех да продължа с изучаване на философия. Но тогава не ме вдъхновяваха преподавателите във Философския факултет, за разлика от обаянието на неоелинистите (особено Г. П. Савидис, но и  Д. Н. Маронитис, който тогава преподаваше и новогръцка поезия). Така се ориентирах към новогръцка литература, която съчетах с театрознание, и не съм се разкаял за този избор. По-късно, платоновите идеи ме занимаваха понякога, било то през моето поетично творчество, или главно, посредством изследването на други поети, влизали в диалог с платоновите теми, като например Кавафис. Така, на ниво архитектонична форма на творбата, но и с определени идеи представени в нея, познаването на Платон вероятно е подействало „подкожно” като необходим помощник.
Занимавали сте се също така с връзките между Кипър и Испания от гледна точка на литературното им взаимодействие. Известно е, че тези връзки имат дългогодишна история и не се ограничават само в търговската сфера. През четиринайсети век по време на Лузинянската епоха се установяват тесни отношения между кралските дворове на Кипър и Арагон, едно от могъщите по онова време испански кралства. Най-значимият династичен брак е бил този между сина на крал Уго, Петрос, и Елеонора, дъщеря на наследника на трона на Арагон. Бракът е сключен през 1353 година, а пет години по-късно Петрос е бил помазан за крал на Кипър. Елеонора Арагонска, вече кралица на Кипър, е играла решаваща роля в политическите дела на острова след смъртта на крал Петрос (1369), като запазва властта до 1380 г., когато се завръща в родината си. Какъв отклик намери сред публиката спектакълът за Елеонора, който поставихте с Театралната работилница? Имали ли сте възможност да гостувате с него и в Испания?
 Нашият спектакъл, по мотиви на средновековната „Кипърска хроника”,с главни действащи лица Петър I и Елеонора Арагонска, се игра с голям успех, освен в Кипър, и в доста други европейски страни (Гърция, Германия, Франция, Англия). Спектакълът бе заплануван на два пъти за Испания, без да стане възможно да се случи: първият път по покана на незабравимия каталонски приятел елиниста Alexis-Eudald Sola, за да бъде игран в Барселона, а вторият път по предложение на университетския преподавател Мосхос Морфакидис, за да бъде представен в рамките на голям неоелинистичен конгрес в Гранада. В последна сметка тази идея бе реализирана с голям успех през април 2012 г., когато по покана на неоелинистката Клери Фотини Скандами, една голяма част от произведението (тази, която се отнася до Елеонора) бе представена в Барселона. Спектакълът имаше голям успех и нашите приятели в Барселона го посрещнаха с въодушевление, тъй като се бяхме погрижили ключови моменти от сценичното действие да прозвучат и на каталонски, така че каталонската публика да може да добие привкус от бурния живот на тази спорна и магнетична личност. Така, Елеонора Арагонска, кралица на Кипър в продължение на едно десетилетие (1359-1369), се завърна в родината си посредством една кипърска творба.

Категории: Михалис Пиерис Метаморфози на градове театрална работилница към Кипърския университет Здравка Михайлова
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus