Галерия

1

Нови научни изследвания показват, че древният град Кносос на остров Крит е имал развити търговски връзки през ранната Желязната епоха (между 1100 и 600 г. пр.Х.). Освен това територията му е била почти три пъти по-голяма от заключенията на археолозите, извършили по-ранните разкопки в региона.

С други думи, известният център от времето на Бронзовата епоха и символ на разцвета на минойската цивилизация (3500 – 11—г.пр.Х.) не само се е възстановил след нейния разпад, но много бързо се е възстановил и превърнал в космополитен център в региона на Егейско и Средиземно море.

Това са научните заключения на екип от университета в Синсинати, които ще бъдат представени от асистента по класическа археология в същия университет Андонис Коцонас на 117-та годишна среща на Американския археологически институт в Сан Франциско (7 до 10 януари 2016). Заключенията са плод на теренните проучвания, които се извършват в рамките на програмата „Knossos Urban Landscape Project”.

Според публикацията в сайта на университета, учените изследват останките на Кносос в продължение на повече от 100 години. Проведените съвсем наскоро проучвания обаче са били концентрирани върху градоустройственото развитие на Кносос след началото на Желязната епоха (около 11-ти в.пр.Х.), която е последвала сриването на изградените по време на Бронзовата епоха дворци. В рамките на програмата през последните десет години археолозите са събрали голям брой керамични и други предмети, които датират от Желязната епоха. В същото време древните останки покриват един голям регион, който до много скоро не е бил изследван.

По време на конкретното изследване археолозите установили, че Кносос се е развил както по отношение на размерите на града, така и на количеството и качеството на внасяните стоки от континентална Гърция, Кипър, Близкия изток, Египет, Италия, Сардиния и западното Средиземноморие. Става дума за предмети, изработени от мед и други метали, като украшения и бижута, както и различни съдове. Повечето от предметите са били открити в гробове и дават информация за благосъстоянието на жителите на Кносос, тъй като са били символи на социалния статус на притежателите.

„Разграничението между градските и гробищните терени е наложително при определянето на размерите на населеното място, както и за разбирането на демографското, политическото и икономическото развитие на местното общество”, посочва в публикацията археологът. „Дори и на този ранен етап на анализа става ясно, че говорим за селище с явно гъсто ядро, което се е разпростирало и след центъра на долината на Кносос, поне от източните склонове на хълма на акропола до територията на запад от река Кератос и от потока Влихя на юг почти до средата на разстоянието между минойския дворец и хълма Кефала”.

В края на публикацията Коцонас подчертава колко е важно районът да бъде защитен, тъй като в него се намират много източници на информация, които бъдещото развитие на неизследваните райони би могло да унищожи.

Програмата „Knossos Urban Landscape Project” е резултат на сътрудничеството между Гръцката археологическа служба и Британската школа в Атина.