Галерия

1

Неспокойна и с възбудено от внезапното телефонно обаждане на Дамоклис любопитство, Нана веднага позвъни на Димитрис. Единственото, което успя, бе да отложи срещата им за два часа по-късно. И както се бе подходящо наконтила и натъкмила за гостуването при Димитрис, тя се озова звъняща на вратата на Дамоклис. Когато влезе в апартамента хладното посрещане я наведе на мисълта, че нещо не е наред. Вместо разтворените обятия на Дамоклис, както ставаше обикновено още от първия ден на тяхното познанство, й бе предложен стол. Дамоклис седна срещу нея:

-Нана, какво си яла завчера на вечеря? - попита я рязко той.

Нищо неподозираща и не намираща причина да крие каквото и да било, Нана съвсем честно се опита да си спомни. Лека-полека започна да си припомня.

- Струва ми се рибено филе от скумрия на скара.

-И какво друго?

-Малко салата от магданоз, една лъжичка салата с тахан. А, и една аншуа с каперси - допълни тя в изблик на искреност. 

Наименованието на всяка гозба отекваше като изстрел в ушите на Дамоклис, пронизваше като острие сърцето му. След дълго мълчание и силна вътрешна борба той реши да не показва болката си, да сдържи ревността и яроста, които го разкъсваха. Реши, поне за момента, да не задава повече въпроси на Нана, въпроси, които щяха да я принудят да прибегне до болезнени лъжи или, още по-лошо, до още по-болезнени истини. Искаше да избегне сблъсъка с нея. Желаеше я толкова силно, обожаваше я толкова безгранично. Доброволно се бе превърнал в нейн роб, щастлив роб, който за нищо на света не би заменил прекрасните окови на своята робия. Нана, Нана, Нана. Най-красивата и най-одухотворена жена, най-вече жената с най-многото глезени прищевки, една от не малкото, които бе познал в живота си. „Впрочем”, разсъждаваше той стоически, “ако Нана не бе създадена, за да мами, той никога нямаше да се запознае с нея. Ако не беше такава вълшебно сътворена лъжовна чародейка, щеше да й се наслаждава само собственият й съпруг. Дамоклис не можеше да изисква от Нана добродетелите, които само съпрузите изискват от благоверните си, и не можеше да й приписва онези слабости именно благодарение на които се възползваше и самият той. Би било несправедливо женско съкровище като Нана да бъде притежание на един-единствен мъж. Ако тя не мамеше Дамоклис, нямаше да изневерява и на мъжа си. И тогава сбогом на върховната наслада, тръпките и приливите, които разтърсваха до дъно тялото и душата му.

В пристъп на справедливост и безпристрастност, но преди всичко на обожание и сляпа възхита Дамоклис се приближи към нея, погали я и я прегърна - не като Нана, а като квинтесенция на жената.

Нищо неподозираща за неговите съмнения, за вече потвърдените му опасения, нищо неподозираща, също като древните статуи, относно хипнотичната и символична власт, която упражняват, тя се успокои и прие с облекчение благоговейните еротични ласки на Дамоклис.

Както светците  изискват без да искат от вярващите тамяна, Нана изиска без да настоява, изиска грациозно и по котешки нещо, за да си оправела вкуса в устата след една от безбройните цигари на оправданата й нервност, нещо което оправя вкуса, но и придружава бялото вино, прекрасното бяло вино, което Дамоклис току-що бе отворил в нейна чест.

 -Нямаш ли някое дребно лакомство? – каза тя. -Не разполагам с много време. Обещах на мъжа ми да вечерям с него.

Убеден че Нана го лъже, тъй като апартаментът му бе потопен в готварските ухания на съседа, Дамоклис побърза да иде до кухнята и се завърна с малка дълбока чиния и лъжичка за сладко.

-Познай какво е - попита я Дамоклис в очакване на нейния стандартен отговор, тъй като това изтънчено ястие - салата от морски таралежи, слабостта на Нана - той бе притотвял за нея много пъти досега, и то с цената на голямо трепане, тичайки посред лято до Рафина, крайбрежно градче на трийсетина километра от Атина, където негов познат рибар го снабдяваше два пъти седмично с морски таралежи. Така този бодлив морски дар, толкова рядък и трудно откриваем на пазара, бе гордо предложен от Дамоклис на Нана вместо хляб и сол.

А тя, подушвайки сладострастно блюдото отблизо, с притворени вече натежали от гримове клепки, прошепна дрезгаво все същото стихче: „Що ли е то? Що ли е то? Дали не са коралчета, коралови зрънца от таралежи морски, накиснати в лъжичка водна от Егейското море?”

-Ами рецептата? Знаеш ли рецептата? – попита я Дамоклис, за да получи все същия, звучащ като свещенодействие отговор. -В малка купичка се разбъркват десет морски таралежа с два повея мелтем и капка лимон.

Салата от морски таралежи

Морските таралежи се отварят със специалния за целта инструмент.

Почистват се и се измиват добре с морска вода, така че да останат само коралчетата с цвят на портокал, единственото едливо в тях.

С лъжичка за кафе и нежни движения коралчетата се избутват в малка дълбока чиния.

Прибавя се лимонов сок.

Не се препоръчват сол и пипер.

При предишната среща на Дамоклис и Нана, когато Нана не бързаше да си ходи и Дамоклис не я подозираше в нищо, тази салата от морски таралежи бе придружена от редица мезета от морски дарове arrosés, поляти с узо или бяло сухо вино с лек плодов привкус.

Октопод на жарава

Над огъня въху вече отвърнала се жарава се поставя скара. Когато се нажежи добре, върху скарата се хвърлят нарязаните с нож пипала на октопода. Запичат се около пет минути от всяка страна, докато придобият тъмно лилав оттенък.

Сервират се в чиния и се заливат с няколко капки оцет.

Солта и пиперът са изключени.